Словенският външен министър: Бездействието на ЕС в Западните Балкани е „стратегически опасно“

Словенският външен министър Анже Логар. [EPA-EFE / JOHN MACDOUGALL]

Възможно най-скоро“ ЕС трябва да премине от подход на изчакване към стратегия за решаване на проблеми относно политиката по разширяване и Западните Балкани. Това заяви в интервю за EURACTIV словенският външен министър Анже Логар. Той коментира и приоритетите на своята страна за предстоящото председателство на Съвета на ЕС.

„През последните години стратегията на ЕС относно Западните Балкани беше в режим на изчакване. Блокът не беше достатъчно активен по отношение на реформите и разрешаването на патовата ситуация в региона“, каза Логар, като призна, че през последното десетилетие, разширяването „отпадна от дневния ред на ЕС“.

„Знаем какво се случи. Трети страни влязоха в региона, като някои започнаха да следват своите стратегически интереси и това показва колко уязвим е региона за ЕС. Това е „стратегически опасно“, каза Логар.

Коментарите му непряко визират дипломацията на Китай и Русия за ваксини и маски. В разгара на пандемията, действията и намеренията им в региона предизвикаха недоволството на Европа.

„Ако ние [ЕС] не запълним вакуума в Западните Балкани, най-близките ни съседи, някой друг ще го направи. […] В този смисъл в наш най-голям стратегически интерес е да действаме възможно най-скоро и да интегрираме тези страни в ЕС“, добави той.

„Това, което искаме да променим е да преминем от стратегия ориентирана спрямо проблемите към стратегия на ЕС за тяхното разрешаване“, каза Логар. Той обясни, че това ще включва идеи как правителствата да бъдат насърчени и принудени да ускорят реформите.

Той подчерта, че процесът на разширяване „трябва да бъде надежден и тези държави трябва да бъдат сигурни, че ако изпълнят определени цели, следващата стъпка за разширяване ще се случи“. Той добави, че това ще се отнася особено до страните кандидатки Албания и Северна Македония.

През 2019г. надеждите за присъединяване на двете страни удариха на камък, след като Франция и Нидерландия наложиха вето върху започването на преговорите за членство. Причината беше липсата на напредък в реформите за подобряване на демокрацията и борба с корупцията.

През 2020г. началото на преговорите за присъединяване на Скопие беше блокирано от България заради спорове около общата история, националната идентичност и езика.

Решението на България беше подкрепено от всички политически партии в страната. За момента настоящото служебно правителство също не е променило позицията си. След изборите през юли, при сформиране на ново правителство, нещата може да се променят.

През май еврокомисарят по разширяването Оливер Вархей предложи да отдели двете и само Албания да продължи преговорите. Логар обаче заяви, че Словения е „категорично против отделянето“.

„И двете страни изпълняват критериите, които им бяха поставени от ЕС.  Тъй като блокът се основава на върховенството на закона и еднакви критерии за всички, и двете трябва да продължат към следващия етап.“

„Все още се надяваме, че споразумението е възможно до края на португалското председателство тази седмица“, добави Логар. Шестмесечното председателство на Португалия приключва на 30 юни.

През октомври Словения трябва да организира неформална среща на върха за Западните Балкани, на която ще присъстват лидери от ЕС и региона.

„Също така искаме да включим гласа на гражданите от страните в Западните Балкани в дебата за бъдещето на Европа“, каза Логар.

По-рано тази година поредица от неофициални дипломатически документи предвиждаха промени в границите на Балканите. Това разтърси региона и породи опасения от подновяване на етническо напрежение в югоизточния край на континента.

Запитан за неофициалните документи, Логар повтори, че Словения твърдо подкрепя запазването на териториалната цялост на Западните Балкани. Той заяви, че това е нещо, на което по време на неотдавнашна среща с външния министър на Босна и Херцеговина е обърнал внимание.

Логар заяви, че случаят с Босна и Херцеговина (БиХ) ще представлява най-голямото предизвикателство в региона и ще възложи „голяма надежда“ в работата на новия върховен представител на ЕС в БиХ Кристиан Шмид. Наскоро новата си роля Шмид наследи от Валентин Инцко.

Логар обясни, че преди да се заеме с Босна, „трябва да разрешим някой друг регионалния въпрос, за да докажем, че можем да постигнем резултати“.

„Ако започнем със Северна Македония и Албания, и ако има напредък в процеса Белград-Прищина, това определено ще изпрати много положително послание към региона. Така бихме могли да подходим по-ефективно спрямо Босна“, добави той .

Запитан за това какви перспективи вижда в отношенията между Сърбия и Косово, Логар заяви, че „е трудно да се каже как ще се развият преговорите“. Той добави, че номинирането на специалния представител на ЕС Мирослав Лайчак показа, че блокът не е оставил въпроса на заден план .

Геополитика

Миналата седмица, в 14 страници, главният дипломат на ЕС Хосеп Борел представи предложение за нова стратегия в отношенията между ЕС и Русия. В него подробно се описва как да се „противодейства, сдържа и взаимодейства“ с Москва. Дипломатите твърдят, че в скоро време може да бъде трудно да се постигне съгласие по обща позиция между ЕС-27.

Запитан как вижда отношенията между ЕС и Русия по време на председателството на страната му, Логар призна, че „отношенията наистина не са много добри“.

„ЕС трябва да говори ясно с единен глас и преди да бъдат предприети следващи стъпки, трябва да проведем задълбочена дискусия за това къде стоим в момента“, каза той.

„По време на посещението си в Москва изразих очакването си, че особено четвъртият и петият принцип – сътрудничество в областите с общ интерес като изменението на климата и директните контакти между хорта – трябва да бъдат използвани в голям мащаб“, добави той.

Запитан дали ще бъде доволен от настоящата политика на ЕС за налагане на санкции, Логар каза, че „човек не може да бъде доволен от резултата“. Той добави, че лидерите на ЕС трябва да преразгледат и обсъдят въпроса в детайли.

По отношение на Китай Логар заяви, че пандемията „показа и доказа, че сме станали твърде зависими от Пекин“.

„Налице е дисбаланс между страните-членки на ЕС по отношение на външната им търговия с Китай. Също така има различни виждания относно важността на отношенията, които в рамките на ЕС трябва да бъдат поставени на равни начала“, добави той.