Австралия защити отказа си от сделката за френските подводници

Австралийският премиер Скот Морисън. [Morgan Sette/EPA/EFE]

Австралия защити решението си да се откаже от поръчка за милиарди долари за френски подводници за сметка на алтернативна сделка със САЩ и Великобритания и заяви, че още преди месеци е информирала Париж за притесненията си.

Ходът на Канбера вбеси Париж и предизвика безпрецедентна дипломатическа криза, която според анализаторите може да нанесе трайни щети на съюзите на САЩ с Франция и Европа. Той разгневи и Китай, основната нарастваща сила в Индо-Тихоокеанския регион.

САЩ се опитаха да успокоят гнева във Франция, с която са съюзник в НАТО, а говорителят на френското правителство заяви в неделя, че президентът Еманюел Макрон ще разговаря с американския президент Джо Байдън „през следващите дни“. Париж отзова своите посланици във Вашингтон и Канбера за консултации.

„Не съжалявам за решението да поставя националните интереси на Австралия на първо място“, заяви премиерът Скот Морисън в неделя, 19 септември. Морисън каза, че разбира разочарованието на Франция от отмяната на поръчката от 2016 г. на стойност 40 милиарда долара, за която се смята, че сега струва много повече, но повтори, че Австралия винаги трябва да взема решения в най-добрия си интерес.

„Това е въпрос, който беше повдигнат от мен директно преди няколко месеца и продължихме да обсъждаме тези въпроси, включително между министрите на отбраната и други“, каза той на брифинг.

Съгласно новото си тристранно партньорство за сигурност Австралия ще построи най-малко осем подводници с ядрен двигател с американска и британска технология. Отхвърлената сделка, сключена с френската военноморска група през 2016 г., беше за конвенционални подводници. Новата тристранна сделка постави под съмнение единния фронт, който Байдън се опитва да изгради срещу нарастващата мощ на Китай.

„Открит и честен“

Говорителят на френското правителство Габриел Атал каза пред BFM TV, че Макрон ще поиска изясняване на отмяната в разговора си с Байдън. След това ще трябва да се водят дискусии за клаузите в договора, по-специално компенсацията за френската страна.

Лидерите на Европейския съюз със сигурност ще обсъдят този казус по време на разговорите в Словения на 5 октомври, заяви дипломат от ЕС, като допълни, че са възникнали въпроси за трансатлантическите отношения и собствените геополитически амбиции на Европа в Индо-Тихоокеанския регион.

„Мисля, че французите … ще извлекат от темата всичко, което си струва“, каза дипломатът, имайки предвид дългогодишната подкрепа на Макрон за по-голяма европейска стратегическа автономия, въпреки че много държави от ЕС не са склонни да отслабят връзките за сигурност със САЩ.

Австралийският министър на отбраната Питър Дътън каза, че Канбера е била открита и честна с Франция за притесненията си. Той отказа да разкрие разходите по новия договор, като каза само, че „няма да е евтин проект“.

Ролята на Великобритания в тристранното партньорство демонстрира готовността й да бъде „твърдоглава“ в защитата на своите интереси след Брекзит, заяви новоназначеният външен министър Лиз Тръс в статия, публикувана в неделя. Тя каза, че това показва и ангажимента на Великобритания към сигурността и стабилността в Индо-Тихоокеанския регион.