Анекс, план за действие или “нови очила” – защо Скопие праща Бучковски в София

Бойко Борисов и Владо Бучковски [Министерски съвет]

Ново посещение на специалния представител на Северна Македония в спора с България Владо Бучковски предизвиква бурни реакции в югозападната съседка още преди да е започнало.

За визитата публично известните подробности са малко. Въпреки това вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов, който ще се срещне с него днес, побърза в края на миналата седмица да разпространи информация за документа, който ще се обсъжда, пише сайтът “Дневник”. Малко след това от другата страна на границата опозиционната ВМРО-ДПМНЕ започна кампания в медиите и социалните мрежи с обвинения към правителството, че предава македонския език и идентичност, като цитира интервюто на Каракачанов.

Всъщност с последния документ, чието съдържание е неизвестно, властта в Северна Македония може да насочва вниманието към проблемите в Договора за добросъседство от 2017 г., вместо да свързва кризата единствено с изборите, които предстоят в България тази пролет. Ако София и Скопие постигнат компромис, той може да се отнася до слабост на договора, която е била признавана и от двете страни – невъзможността да се “измери” спазването му.

Какво предстои

България не одобри преговорната рамка за Северна Македония през есента заради двустранния си спор за Договора за добросъседство и исторически въпроси. Тя поиска пътна карта за прилагане на договора да стане част от преговорната рамка и отказ от термина “македонски език”. София настоява, че позицията ѝ “винаги е била ясна” (макар не всички да са убедени), Скопие вижда в исканията удар по македонската идентичност. Брюксел и Берлин отказват в разширяването да се включват двустранни (още по-малко – исторически) въпроси.

Новите разговори днес следват предложение в Скопие за почивка от България до изборите в страната, направено от Никола Димитров, министър за евроинтеграцията и бивш първи дипломат.

Срещи на Бучковски с български политици се очаква да има сравнително често, докато не се намери решение на проблема. Това потвърди и кабинетът в Скопие, след като изтече информацията за визитата. Бучковски идва за втори път като специален представител (какъвто стана миналия месец), а и първият бе предшестван от ежедневна размяна на предложения между експерти от външните министерства в София и Скопие – според представители и на двете правителства подобна размяна тече от месеци. При първата среща нямаше видим напредък.

Посещението с още необявен график вероятно ще включва среща с българския външен министър Екатерина Захариева освен тази с Каракачанов днес в 18 ч. Други разговори предстои да бъдат обявени.

Какво точно ще се обсъжда

Каракачанов нарече документа “анекс” към Договора за добросъседство от 2017 г., в чието неизпълнение София обвинява Скопие (но твърди, че България го предлага).

Македонското правителство използва друг термин – “план за действие”. “Анекс” е политически чувствително понятие в Северна Македония – премиерът Зоран Заев опита да го използва и остро бе критикуван, а по-късно на практика се отказа от него. Тази дума обаче е предпочитана от България и е използвана от не една политическа партия. Идеята за “анекс” бе отхвърлена и от македонския президент Стево Пендаровски – съюзник на Заев, но известен в последните месеци с много по-острите си коментари за България. “Пътна карта” – каквато поиска България от Северна Македония пред ЕС, обявявайки ветото за преговорната рамка с нея – се спомена в предложение на Заев още през ноември, след среща с колегата му Бойко Борисов в София.

Предложението за План за действие за осъществяване на задълженията по договора е от 12 точки според разпространената от Каракачанов информация. Тя даде повод както на ВМРО-ДПМНЕ, така и на свързани с нея медии (включително на “унгарските”, собственост на близки до премиера Виктор Орбан бизнесмени) да нападат остро правителството в Скопие. Лидерът на най-голямата опозиционна партия Християн Мицкоски обвини Заев, че мълчал за предложението, преговорите по което и без това не са публични, и че по негова информация то нанасяло сериозна вреда на македонската идентичност.

Нещо повече – Мицкоски се върна към свое интервю отпреди три месеца, където твърди, че има договорен анекс към документа, а съпартиецът му Стефан Андоновски – че отново е “срамота” да се обсъждат “македонската идентичност, език и история” в телевизионни емисии в София, “без никой да знае какво е на масата”. И през декември, без да предостави доказателства, Мицкоски обяви, че в София в момента се договаряло “разпарчетосването” на Северна Македония, и така опита да провокира многохилядни протести.

В действителност информацията за него е оскъдна – известни са само насоките, заложени в него. От вчерашно интервю на македонския външен министър Буяр Османи следва, че планът за действие трябва да направи договора по-конкретен – да уточни как ще се измерва изпълнението му, какви цели ще се поставят, за да се говори за напредък или отстъпление, и в какви срокове.

“Всяко излизане от договора” го прави объркващ, неразбираем и явно създава усещането, че “се излиза от подписаната рамка”, казва Османи в публикувано вчера интервю с македонската редакция на “Свободна Европа”. Спорни например, смята Османи, са разликите в очакванията за бързината на прилагането, целта му и други. Не са предвидени и конкретните стъпки, които трябва да бъдат изминати “за даден период” – вместо това е “оставено на волята на двете държави” да надминат разликите. Така “непрецизно дефинираните” разбирания създават “различни очаквания”, продължава Османи.

Това е важно, защото двете държави тълкуват договора по различен начин, поне в официалните си изказвания – София обвинява Скопие в неизпълнение над година и бе нужно време, за да обяви Заев (в края на миналата), че в него има “слабости” и те не са само за работата на съвместната историческа комисия, която трябва да обсъжда спорни моменти от общата история.

“Нови очила” за съседите, или “номера от югославски вечеринки”

Османи изтъква проблемите в учебниците, с които “учим децата, че тук народите са неприятели”; нужна е и промяна в цялостната нагласа на обществото, казва той, попитан дали даденото през ноември в опит за компромис интервю на Заев влияе на преговорния процес:

“Погледите ни са изградени в предишна система, в предходен съюз и те бяха и антибългарски, и антиалбански, и антигръцки, защото този поглед бе под прикритието на тогавашния държавен интерес, интереса на тогавашния съюз. Сега, когато влизаме в друг съюз с други държави в НАТО и в ЕС, с България, Гърция и Албания не може да гледате на света със същите очила“, коментира Османи,

Според него не става въпрос за “нов разказ”, който да замени предишния, а да се преодолеят “рецидивите” от миналото (той използва често тази фраза), интервюто на Заев помага за целта. Пред БГНЕС македонският премиер преосмисли дългогодишното определяне на Царство България като “окупатор” във Втората световна война и предизвика политическа буря в страната си.

Междувременно Каракачанов продължи с обвиненията към Северна Македония, като нарече Бучковски “добронамерен, с политически опит, грамотен”, но обяви, че тези, които го изпращат, нямат такива. “Крайно време е в Скопие да започнат да четат решенията в България, мисля, че от Капалъчарши разговори няма смисъл.” Според вицепремиера “властите в Скопие”, които “три години и половина не направиха нищо”, сега “го използват” и разчитат, че без действия от тяхна страна може да се постигне компромис. Политиката на Северна Македония спира македонските граждани по пътя им към ЕС и властите използват тактики от “македонски вечеринки”, каза вицепремиерът.

Каракачанов нарече още несериозен аргумента за правото на македонците на самоопределение: “Ти имаш правото да защитаваш своята идентичност такава, каквато е, и от тогава, когато е възникнала, а не, крадейки чужда история, да си създаваш чужда идентичност. Те си имат – това е идентичността, създадена от Йосип Броз Тито и Коминтерна. Да си я защитават. Никой не им посяга. Но цар Самуил е български цар, той не е воювал срещу България, както пише в македонските учебници. Ние българите не сме фашисти, окупатори и татаро-монголско племе и въпреки 70-годишните промени в езика все още говорим без преводач, говорим на един език.”

По думите на вицепремиера няма място за преговори, докато в учебниците в Северна Македония пише, че българите са “татари” и “фашисти” (целта на съвместната комисия, чиято работа се очаква да продължи с години, е именно промяна на учебниците, освен консенсус за исторически личности, които двете страни да отбелязват заедно).