Балтийските страни поискаха още войски на НАТО на територията си

Премиерът на Естония Кая Калас по време на пресконференция на 15 октомври 2021 г. Калас каза, че трите балтийски страни обсъждат увеличаване на присъствието на войски на НАТО на тяхна територия. [EPA-EFE/TOMS KALNINS]

Балтийските държави преговорят със съюзниците си от НАТО за увеличаване на броя на военните на тяхна територия, за да възпират Русия, каза естонският премиер пред Ройтерс в сряда (13 януари).

Русия, която струпа войски на границата си с Украйна, поиска прекратяване на подобни разполагания на военни сили, както и бъдещо разширяване на западния отбранителен алианс. В сряда тя изложи своите искания за гаранции за сигурност в Европа пред 30-те страни членки на НАТО в Брюксел.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза след тези разговори, че подкрепленията в източните страни членки на НАТО ще бъдат сериозно обмислени, ако Русия нахлуе в Украйна.

Естония, Латвия и Литва, някога контролирани от Москва, са членове както на НАТО, така и на Европейския съюз от 2004 г. и отдавна се стремят към по-голямо участие на НАТО.

„Разбира се, обсъждаме с нашите съюзници да увеличат присъствието си тук, за да действат като възпиращ фактор“, отбеляза Калас, без да дава подробности.

„Ако погледнете картата, прибалтийските държави са полуостров на НАТО и затова имаме своите притеснения“, допълни тя.

Столтенберг коментира в Брюксел, че ако Русия отново използва сила срещу Украйна или я нападне, „тогава трябва сериозно да разгледаме необходимостта от допълнително увеличаване на присъствието си в източната част на алианса“.

Дипломат от НАТО, пожелал анонимност, каза пред Ройтерс, че въпросът за разполагане на повече войски в Балтийските страни може да бъде обсъден от министрите на отбраната на НАТО, когато ще се срещнат в средата на февруари.

Подразделения на НАТО бяха разположени в Литва, Латвия, Естония и Полша, след като Русия анексира Крим от Украйна през 2014 г. Те имат малко над 1000 войници всяка. Калас отбеляза, че е възможно укрепване на съществуващите подразделения.

Западът може да има конструктивни преговори с Москва, посочи тя, но също така трябва да предупреди Кремъл, че ако ескалира ситуацията в Украйна, ще има висока цена, която трябва да плати във вид на икономически санкции.

Москва отрича каквито и да било агресивни намерения и заяви, че имала право да разположи войски там, където пожелае, в рамките на своите граници.