Битката за Нормандия

Матрьошки, изобразяващи лидерите на страните от Нормандската четворка, германския канцлер Ангела Меркел, руския президент Владимир Путин, украинския президент Владимир Зеленски и френския президент Еманюел Макрон се продават на уличен пазар в Санкт Петербург, Русия, 10 декември 2019 г. EPA-EFE/АНАТОЛИЙ МАЛЦЕВ

Твърди се, че ескалацията на напрежението между Запада и Русия заради Украйна е най-голямата от края на Студената война насам. С Русия се водят разговори в различни формати. Резултати или изгледи за пробив на хоризонта обаче няма.

Един от преговарящите, руският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков посочи днес, че отхвърлянето на ключовите изисквания за сигурност на Москва от страна на Вашингтон води преговорите до задънена улица. Съобщава се, че руските военни специалисти предлагат на президента Владимир Путин „опции“, в случай че ситуацията около Украйна се влоши. А това очевидно означава военни опции.

Изводът е, че Русия има искания, които Западът не може да приеме: да обещае, че няма да има по-нататъшно разширяване на НАТО (в момент, в който дори неутралните западни страни като Финландия или Швеция обмислят идеята за членство) и да изтегли войските и въоръжението си от Източна Европа.

Кремъл изпрати 100 000 военнослужещи на украинската граница с определена цел. Една от целите е постигната: преговорите продължават. Не изглежда реалистично обаче Москва да приеме да си тръгне от преговорите с празни ръце. Това, че преговорите се състояха, е половин победа за Русия. Приключването на преговорите без резултат обаче ще омаловажи тази победа.

Западът не е сигурен докъде би стигнал Путин. Не е в негов интерес да нахлуе в Украйна, защото санкциите ще му струват скъпо. Неотдавнашните протести в Казахстан вероятно му подсказват, че и той може да се сблъска с опасни бунтове у дома.

Досега Русия използваше така наречените „провокации“ като извинение за нахлуване, както в Грузия през 2008 г. Вътрешната ситуация в Украйна, която авторитетните местни журналисти определят като бъркотия, предоставя благоприятна почва за възникването на опасни ситуации. Но отново, дори и с добро извинение, Русия може да постигне военната си цел, но няма да избегне санкциите.

Известно е, че руските дипломати са добре обучени да преговарят, затова очевидно залогът се крие другаде. В дипломацията често искате нещо, за да получите нещо друго в замяна.

Вероятно Русия вдига залога в двустранните преговори със САЩ и в многостранните преговори с НАТО и ОССЕ, за да постигне резултат в друг формат.

Авторът на този материал изразява предположението, че това е Нормандският формат, в състав лидерите на Русия, Украйна, Франция и Германия. За Русия това е удобен формат по редица причини. Първо, Германия по дефиниция се стреми да задоволява Русия. Второ, Макрон следва голистката традиция на русофилията. Трето, украинският президент Владимир Зеленски е лека категория в дипломацията. И четвърто, Русия знае как да дърпа конците в Украйна и да отвлича вниманието.

Русия няма интерес да забие знамето си в Донбас. Но със сигурност е в нейн интерес споразумението Минск II, договорено през 2015 г., да бъде изпълнено и в Донбас да се проведат избори. Такива избори най-вероятно ще променят вътрешнополитическия пейзаж на Украйна. И Русия ще постигне политическите си цели без да произведе нито един изстрел.

Така че забравете за преговорите във Виена, по-добре следете следващата среща в нормандски формат по време на френското председателство. Такава все още не е насрочена, но това вероятно предстои.