Брюксел настоя Армения и Азербайджан да спазват примирието

Азербайджански спасители носят тяло на местен жител, убит при неотдавнашен обстрел в Гянджа, Азербайджан, 11 октомври 2020 г. [Aziz Karimov / EPA / EFE]

Върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Жозеп Борел изрази дълбоката си загриженост за нарушаването на примирието между силите на Армения и Азербайджан заради спорния регион Нагорни Карабах. Примирието беше постигнато с посредничеството на Русия

“Изключително сме загрижени за продължаващите военни действия, включително срещу цивилни цели, както и от съобщенията, че конфликтът е взел цивилни жертви“, заяви Борел.

Прекратяването на огъня с посредничеството на Русия бе постигнато след спешни преговори на ниво външни министри в Москва в събота. То сложи край на боевете, за да позволи на арменците и азербайджанците да разменят затворници и убити войници.

Преговорите бяха първият дипломатически контакт между двете страни, откакто на 27 септември избухнаха боеве за планинския анклав, при които загинаха стотици души. Нагорни Карабах е международно признат като част от Азербайджан, но е населен и управляван от етнически арменци. Етническо прочистване е проведено, след като арменските сили завзеха територията през 1993 г.

27-те държави-членки на ЕС “настояват двете страни да спазват пълния текст на споразумението.“, каза Борел.

Върховният представител на ЕС за външните работи настоя страните “да започнат незабавни преговори с помощта на т. нар. “Минска група“ – Франция, Русия и САЩ .

Минската група десетилетия наред търси трайно решение на конфликта в Карабах, но без успех.

Борел приветства прекратяването на огъня и призова всички страни да го “спазват стриктно”. Но Армения и Азербайджан се обвиниха взаимно в нарушаване на примирието почти веднага. Азербайджанските сили обявиха в неделя, че са извършили въздушни удари срещу арменска военна част, причинявайки големи загуби.

По-рано в неделя Азербайджан обвини Армения, че в ранните часове на деня е започнала обстрел срещу жилищен квартал в Гянджа, втория по големина град. Прокуратурата на Азербайджан заяви, че при нападението са убити девет души, а други 34 са ранени.

Арменското министерство на отбраната нарече азербайджанските твърдения за нападението срещу Гянджа “абсолютна лъжа“ и обвини Азербайджан, че продължава да обстрелва населени райони в Карабах, включително Степанакерт, най-големият град в региона.

Азербайджан на свой ред обвини Армения, че е предприела неуспешна ракетна атака срещу азербайджанска водноелектрическа централа в Мингачевир. Арменските власти в Карабах отрекоха твърдението.

В интервю за руската телевизия РБК президентът на Азербайджан Илхам Алиев даде да се разбере, че армията на страната му си е отвоювала огромни територии, които ще засели отново с азербайджанците, който са били разселени по време на конфликта от 90-те години. Той каза, че скоро ще посети тези територии.

Аиев заяви също, че ще спазва споразумението за прекратяване на огъня, ще започне преговори с Армения и че решенията на Минската група ще бъдат взети под внимание.

Армения поиска форматът да бъде разширен и да включва властите на международно непризнатия Нагорни Карабах, но Алиев отхвърли тази възможност.

Президентът на Азербайджан отрече, че Турция подкрепя страната му, но оцени високо двустранните отношения с Анкара. Алиев подчерта, че форматът на преговорите трябва да включва мощен международен играч като Турция.

Алиев също така осъди “антиазерската кампания“  в руските медии, която според него противоречи на традиционно добрите отношения между двете страни. Русия има икономически и отбранителен пакт с Армения.

Турският външен министър Мевлют Чавушоглу помоли руския си колега Сергей Лавров в неделя Русия да притисне Армения да спазва условията на примирието. Също така турското външно министерство остро осъди арменската ракетна атака срещу Гянджа.