България няма да блокира Скопие за ЕС, но иска край на “игрите с историята”

Българският премиер Бойко Борисов се прегръща с македонския си колега Зоран Заев след подписване на Договора за добросъседство [Georgi Locovski/ EPA]

България ще подкрепи на 17 октомври Северна Македония и Албания да получат дата за начало на преговори за влизане в ЕС, но ще постави ясни условия към Скопие да “спре играта с историята”. Българската позиция бе съобщена от премиера Бойко Борисов след консултациите му с президента Румен Радев в понеделник.

Преди ден вицепремиерът и лидер на националистическата ВМРО Красимир Каракачанов заплаши, че ще напусне управлението, ако Борисов продължи да подкрепя европейската перспектива за Северна Македония. Премиерът очаквано не се съобрази с позицията на Каракачанов и излезе с обяснение, че вицепремиерът всъщност не е давал ултиматуми.

“Каракачанов като войвода е по-твърд, шамарите са му в речника, ние сме по-дипломатични”, каза Борисов. Той обясни, че последните изказвания на Каракачанов са били насочени към властите в Скопие с “възпитателна цел”. Борисов напомни, че България би направила сериозна грешка, ако блокира преговорния процес още в началото.

“Ако спрем Северна Македония, в историята ще бъде записано, че след като всички 27 страни са ги подкрепили, точно България ги е спряла. Никога не сме казвали, че безусловно подкрепяме влизането им в ЕС. Ние имаме 71 инструмента след това да реагираме. Нека спрат да си играят с историята и миналото и да се концентрират върху бъдещето”, каза Борисов.

Външният министър Екатерина Захариева също обяви, че София може да реагира по всяко време срещу Скопие в рамките на вече започнал преговорен процес. Северна Македония трябва да отвори и затвори 35 преговорни глави, за да приключи предприсъединителния процес. Това ще отнеме най-малко пет години.

“Европейското членство на Северна Македония е важно, но не може това да се случва за наша сметка, прекроявайки историята. Довчера говорехме, че сме един народ. Нека приемем, че сме братски народи. Нека тази убийствена война от страна на Скопие да не продължава, защото ние нямаме по-близък народ и хора”, коментира Борисов.

Той каза, че именно българското председателство на Съвета на ЕС е поставило темата за европейската интеграция на Западните Балкани на най-високо ниво. Очаква се темата да бъде продължена активно от Хърватия през 2020 година.

Ясни изисквания

Президентът Румен Радев каза след консултациите, че България трябва да постави “ясни изисквания и критерии, които да защитят българският национален интерес” по историческия дебат със Скопие. Радев каза, че ако Скопие не спазва условия, то България трябва да наложи вето на затварянето на преговорните глави.

Вицепремиерът Каракачанов вече не говори за напускане на правителството, но иска правителството да даде ясен сигнал към Скопие.

“Тези хора се подиграват с нас, за да печелят време”, каза той.

Зоран Заев: Ще намерим изход

В понеделник македонският премиер Зоран Заев коментира, че страната му приема българските препоръки, но допълни, че София също трябва да покаже воля за намиране на решение.

“Възможно е много бързо да бъде намерено решение на откритите въпроси с България. Ние подписахме договор, с който приехме, че имаме обща история. Разбира се, че част от историята ни е отделна и в двете държави. В този дух аз вярвам, че (историческата) комисия ще намери решение”, каза Заев.

Скопие и София подписаха договор за добросъседство през 2017 година. Той предшестваше преспанското споразумение за името, което правителството на Зоран Заев успя да сключи с Гърция, а след това и защити в страната. Така Северна Македония успя да разчисти пътя за своята европейска интеграция.

София и Скопие се договориха да разрешават спорните въпроси на общото си минало през обща комисия, съставена от професионални историци. Първият спор бе за средновековния цар Самуил. Северна Македония първоначално призна, че той е български владетел, но сега има сигнали за обрат в тази позиция.

Последните спорове за историята бяха около историческата фигура на Гоце Делчев, който е смятан за национален герой и в двете страни. Предстоят и споровете за Втората световна война. Официалната версия на Скопие е, че през този период България е била държава окупатор, докато версията на София е, че е освободила за кратко българските земи на територията на сегашна Северна Македония.