България се бави с разхлабването на газовите зависимости от Кремъл

Новата газова връзка между Гърция и България още се строи

С осъществяването на интерконектора Гърция-България страната ни би могла да намали наполовина газовата си зависимост от Русия, но проектът, обявен за приоритетен преди повече от десет години, продължава да се бави.

Преди близо две години българският премиер Бойко Борисов обяви, че газовата връзка с Трансадриатическия газопровод (ТАП) трябва да заработи в „синергия“ с пускането на ключовия за Европа Южен газов коридор. Но в края на 2020 година се оказва, че строителството на “Турски поток“ през България върви много по-бързо, отколкото интерконекторът с Гърция, който носи на страната реална диверсификация на доставките и оттам – защита на националната сигурност.

В средата на ноември ТАП официално започна да доставя азерски газ през Южния газов коридор, минаващ през Гърция, Албания до Италия. Връзката на България с газопровода се строи, но няма официална прогноза кога ще започне да фукционира. Това предизвиква недоволството най-вече на съседна Румъния, но и на Украйна, която също имаше някакви очаквания да получава газ, различен от руския.

Украйна загуби милиарди от транзитни такси, защото България започна да получава руски газ изцяло по новото трасе на „Турски поток“ още при достигането му до българската граница през 2019 година. Киев не желае да купува руски газ, и затова търси начини да внася газ с друг произход. Газовият интерконектор Гърция-България, извесетн също като Стара Загора-Комотини, би позволил вноса на американски газ от терминалите за втечнен газ в Гърция. Но 182-километровият газопровод, който още през 2009 г. бе обявен за приоритетен от България и Гърция, още се строи.

“Значението на ТАП е съществено, защото той е пряко свързан с възможността за алтернативни доставки на природен газ от Азербайджан за Европа и в частност за България чрез интерконектора България-Гърция“, коментира пред EURACTIV България един от най-известните енергийни експерти в България Иван Хиновски от Българския енергиен и минен форум .

България очаква от ТАП около 1 млрд. куб.м газ на година, което представлява около 33% от потреблението на страната. Отделно през интерконтекторът България може да получава до половин милиард куб.м. втечнен газ на година, включително американски, който ще се разтоварва на терминала в Александрупулис. Така страната може да намали газовата си зависимост от Русия до 50%, но изглежда, че не бърза да стори това.

“За съжаление, интерконекторът Гърция-България (ICGB), който е ключов за тези доставки и който стана поле на разгорещени геополитически игри ,се забави твърде много, за което България търпи критики от Европейската комисия и в частност от Румъния. За сега очакванията са, че той ще бъде готово през втората половина на 2021, когато могат да се очаква да започнат и доставки на природен газ от Азербайджан“, коментира Хиновски.

Цена на газа от ТАП за България ще се договоря допълнително на пазарен принцип, но в контракта с Азербайджан ще има отражение формулата за индексиране на цените по общоприетите критерии.

“За съжаление, цените и формулата за индексирането й в този договор се пази в тайна от българската общественост. Но по принцип, днес цените по всички договори за доставка на природен газ в Европа и в света следват принципа на следене на цените на международните газови борси, така, че лично аз не очаквам някакви „изненадващо“ големи отклонения от цените по досегашните договори с „Газпромэкспорт“. Но, в случая става дума определено за повишаване на енергийна сигурност на страната“, обяснява енергийният експерт.

Според него връзката на България с ТАП се е забавила твърде дълго, което е било “целта на определени геополитически игри в региона, въпреки мощната намеса на американската политика“.

Хиновски казва, че темповете на изграждане на интерконтекторът не могат да се сравняват с тези на бързината, с която се строи продължението на „Турски поток“ през България.

„Турски поток“ се строи с рекордни темпове, което буди подозрение в реверанс към Русия и защита на редица корпоративни интереси в България и в Русия на фона на предстоящото изтичане през 2022 г. на договора с „Газпромэкспорт“ за доставки на природен газ“, казва Хиновски.

Друго препятствие, за което алармираха експерти, са просрочените задължения на Топлофикация-София за природен газ, които вече надхвърлят 148 млн. лв. Тази сума поставя под въпрос плащанията на зимните доставки от “Газпром” и издаването на банкова гаранция за началото на вноса на синьо гориво от Азербайджан за България от 2021 г.

Азерската страна изисква банкова гаранция за доставките си, съгласно договора от 2013 г. Банките поставят като условие за гаранцията да се реши проблемът с дълговете на Топлофикация-София. С камък на шията като столичното парно, което взима природен газ от държавния газов сектор без да си плаща, изпълнението на един стратегически за България проект е под въпрос.

EURACTIV България все още очаква отговор на поставените въпроси до Министерството на енергетиката.