Вдигане на македонското вето може да докара “брутален путинизъм“ в България

Протест в София [Shutterstock/Plam Petrov]

България е заплашена от силна антизападна вълна на фона на руската пропаганда и войната в Украйна, а вдигането на ветото върху Северна Македония може да доведе до “брутален путинизъм“ в сграната, докато Запада си мисли, че Скопие може да попадне в руски ръце.

Пред EURACTIV български политически анализатори коментираха политическата цена за вдигане на ветото върху европейската интеграцията на Северна Македония при положение, че Скопие не изпълни преди това нито едно от българските искания.

“Ако Скопие не направи отстъпки и България вдигне ветотои, това неизбежно ще засили антиевропейските настроения. Българите ще разберат, че правителството прави това под диктата на западните партньори. От това без съмнение ще спечели “Възраждане”, коментира Димитър Ганев от социологическата агенция „Тренд”.

Политологът Първан Симеонов от „Галъп интернешънъл“  напомни, че близо 70% от българите са против премахването на ветото върху Скопие, а ако това се случи безусловно, Западът ще получи „брутален путинизъм“ в България. Политическите анализатори не изключват възможността „Възраждане“ да бъде втората политическа сила след партия ГЕРБ на бившия премиер Бойко Борисов и да стане неизбежен фактор в българската политика, ако има нови избори.

Това е сценарий, който е възможен, ако сегашното правителство, водено от проевропейски настроения премиер Кирил Петков, падне от власт. Дори “Възраждане“ да бъде изолирана в следващия парламент, тази партия може да продължи да расте на вълната на антисистемния наратив и да се възползва от руската пропаганда в социалните мрежи.

“ Възраждане“ призовава за излизане на България от НАТО и предоговаряне на членството на страната в ЕС, каквото и да означава това. Скорошно проучване на GLOBSEC показа, че много повече българи от другите източноевропейски страни от ЕС биха подкрепили напускането на НАТО. Данните показват, че 38% вече са против членството в НАТО, а 40% от българите го подкрепят. Само за две години делът на искащите напускането на НАТО се е увеличил с 13%, което е нещо невиждано в други страни от ЕС>

Въпреки това Ганев и Симеонов коментира, че „Възраждане“ засега не представлява пряка заплаха за членството на България в ЕС. Проучванията показват, че над 60% от българите изразяват положително или по-скоро положително отношение към членството в ЕС.

„Следващото българско правителство ще бъде формирано на базата на геополитическата риентация на страната – Изток срещу Запад, както сегашното бе избрано в борбата на промяната срещу статуквото“, коментира Димитър Ганев.

Темата за борбата с корупцията в съзнанието на българите явно се сменя с отношението към Русия.

„За българите ЕС е рационален избор, докато положителното отношение към Русия е емоционално поради историята, културните сходства и факта, че Русия не е непосредствен съсед на България. Българите не я възприемат като непосредствена заплаха”, коментира Първан Симеонов.

И двамата анализатори казват, че руската пропаганда в страната се е засилила през последните месеци.

„Пропагандата в социалните мрежи е инструмент на руската външна политика и няма логика да отслабва през последните години, а по-скоро се засилва“, каза Ганев.

На този фон македонският политически анализатор Слободанка Йовановска коментира, че все още не е ясно дали българското правителство ще оцелее, но смята, че нейните сънародници „се чувстват заложници на това, че България не функционира като държава-членка на ЕС, минава от избори на избори и не решава нищо“.

Коментирайки влиянието на Русия в България, тя коментира пред EURACTIV, че “не само в Северна Македония, но и в самата България съществува убеждението, че структури, близки до Русия, използват двустранния въпрос със Северна Македония, за да възпрепятстват политиката на ЕС и да дестабилизират региона“.

Македонският журналист Ерол Ризаов добави, че българското вето е станало още по-силно след войната в Украйна, защото руското влияние в България драстично се е увеличило.

„Няма нито един т. нар. „русофил“, който да не защитава яростно българското вето върху преговорите с ЕС със Северна Македония“, каза Ризаов. Властите в Скопие са загрижени, че отстъпването повече искания от други страни създава прецедент. Правителството задава въпроси, ако приеме тези искания, те ще бъдат помолени да направят други в бъдеще.

Заинтересованите страни призоваха за започване на преговори възможно най-скоро с други въпроси, разгледани при отварянето на главите. Ако не го направи, това може да остави както Скопие, така и Тирана, чиято съдба е свързана със съседа, отворени за влияние от Изток.