Веднъж на власт, винаги на власт

The Brief е ежедневният коментар на EURACTIV.com

Дън Сяопин създаде модела на управление в Китай след Мао: президент и премиер за по пет години, с евентуален втори мандат. Той запази контрола над властовата Централна военна комисия и опази контрола си над всички важни процеси в страната.

Миналата година президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев създаде прецедент: той номинира своя наследник (по китайския модел това беше работа на Комунистическата партия, докато Си Дзинпин не бе обявен за доживотен лидер), свика нови избори (които фаворитът му спечели) и остана на поста председател на Съвета за сигурност на Казахстан до живот.

По този начин Назърбаев нямаше нужда да се грижи за дреболии или да носи отговорност за каквото и било, но остана този, който взема важните политически решения.

Обосновката е ясна. Умният лидер трябва да знае кога да направи крачка встрани, вместо назад, но в същото време трябва да се увери, че преходът ще е плавен.

Виждаме подобен начин на мислене в последни ходовете на руския президент Владимир Путин. Той разбира, че най-важният от всички въпроси в Русия е какво ще се случи, когато президентският му мандат приключи през 2024 година.

След изборите през 2018 г. в Кремъл беше създадена работна група, която имаше само една цел – да намери начин Путин да остане на власт. И тя се справи успешно. Но според конституцията, президентът не може да се кандидатира за трети мандат. И все пак Путин ще е само на 72 през 2024 г., твърде млад, за да се пенсионира (Доналд Тръмп е на 73 в момента).

Първата идея бе за съюз между Русия и Беларус, на който Путин можеше да стане лидер. Тя се провали миналия декември. Александър Лукашенко, „последният европейски диктатор“, я отхвърли, а в Беларус бързо се разразиха „спонтанни“ антируски протести. Кремъл отстъпи.

Но и в Русия точното време да се вземат подобни решения е от съществено значение. Има информации за ожесточени борби във вътрешния кръг на Путин за бъдещи позиции в държавната йерархия. Очевидно е, че президентът трябва да започне работа по проекта „Путин след Путин“ възможно най-скоро.

Така се роди новия модел, който преразпределя отговорностите между президента и премиера. Премиерът ще получи повече власт, подкрепян от по-силен парламент. Но президентът също остава силен – едно своебразно мирно съжителство.

Путин знае, че партията му „Единна Русия“ не е достатъчно силна, за да му гарантира сигурната позиция за поста на следващия премиер. Освен това, както обяснява Путин, новият премиер трябва да се грижи основно за социалните и икономическите въпроси, като демографията. Това не е мястото на Путин. А правомощията на президента също ще бъдат по-ограничени.

Държавният съвет на Русия е възможният и вероятен изход от този капан.

Путин създаде съвета като консултативен орган след като пое властта през 2000 г. И сега стигаме до същината на идеята: промяна на конституцията чрез референдум, който да утвърди новия властови баланс между президента, премиера и парламента. И не на последно място – да се даде конституционна роля на съвета („би било подходящо статутът и ролята на Държавния съвет да бъдат утвърдени в руската конституция“).

Путин назначи бившия премиер Дмитрий Медведев за свой заместник в Съвета за сигурност, знаейки, че той е непопулярен и не може да спечели избори (само 35% от избирателите одобряват работата му, според център „Левада“).

Предупреждението дойде от миналогодишните местни избори в Москва, които предизвикаха публични протести, тъй като много от кандидатите бяха блокирани и не успяха да се кандидатират. Това може да се повтори и на националните избори, които трябва да се състоят до септември 2021 г., а след промените в конституцията, може би и по-рано.

Критичният въпрос, който все още стои без отговор, е: Какви ще са пълномощията на Държавния съвет?

След парламентарните избори през 2021 г. Путин може да използва сегашните си президентски правомощия и да използва позицията на премиера, за да тества възможните си наследници за президентския пост. А след 2024 г. Путин да стане председател на Държавния съвет, който ще има правомощия да контролира всички политически процеси в страната точно както Дън или Назарбаев.

Докато сме заети от бушуващи спекулациите, важно съобщение остана почти незабелязано: новата Конституция ще установи приоритизирането на руските закони над международното право – конвенции, договори и съдебни решения. Тоест Европейският съд по правата на човека може да постановява, каквото си иска, но Москва няма да се придържа към него.

Това предрича края на световния ред, основаващ се на международното право. Поне такъв, какъвто досега познавахме.

ОТГОВОРНОСТ: Всички мнения в тази колона отразяват мнението на автора (ите), а не на EURACTIV.COM Ltd.