Вицепремиерът на Полша: Войната дава шанс на Полша и Украйна да загърбят бурното минало

Заместник министър-председател и министър на културата на Полша Пьотр Глински, 13 октомври 2021 г. [EPA-EFE/Jonas Ekströmer]

От началото на руската инвазия Полша оказва огромна подкрепа на Украйна. Това, което е по-малко известно, е, че двете страни имат обща история на потисничество и кръвопролития, но според полския вицепремиер Пьотр Глински войната им е дала шанс да постигнат пълно помирение.

„Да, в общата ни история има трудни моменти, теми, които трябва да бъдат затворени – и ние определено ще се върнем към тях в отношенията си със свободна и независима Украйна – след войната“, каза Глински, който е и министър на културата, пред EURACTIV.

Дългогодишната неприязън между Варшава и Киев избухва в етническо кръвопролитие по време на Втората световна война, когато националистическата Украинска въстаническа армия избива десетки хиляди поляци в окупираните от нацистите полски региони Волиния и Източна Галиция.

Полша обаче има още по-бурна история с Москва, тъй като Съветският съюз и нацистка Германия разпокъсват страната през 1939 г. и извършват множество жестокости – докато съветските войски не изтласкват германците в по-късния етап на Втората световна война.

„За нас в Полша е трудно да се противопоставим на впечатлението, че руснаците в Украйна се държат точно така, както Червената армия в Полша през 1944-45 г., въпреки че очевидно тази армия ни е освободила тогава…“, казва Глински.

Запитан дали отношенията между Полша и Украйна са се променили с настоящата криза, Глински отговори: „Да, трябва да се каже ясно – трагедията на войната в Украйна даде на поляците и украинците шанс за пълно помирение.“

„От години работим за това отношенията между нашите държави и народи да стават все по-добри, все повече исторически спорове и разногласия намират своето решение“.

„Въпросите на историята трябва да отстъпят място на настоящето и бъдещето – нашето общо, защото Украйна днес защитава цяла Европа, защитава цивилизования свят“, добави той.

Междувременно полските и украинските власти от години обвиняват Русия, че се опитва да провокира враждебност между техните две страни.

Полша е приела голям брой украински бежанци, което поражда опасения, че това може да се превърне в още един проблем, който Русия може да използва.

„Усилията на Русия да сее разделение между поляци и украинци, особено чрез използване на исторически въпроси, са стари като времето“, заяви Станислав Жарин, говорител на полските служби за сигурност.

„От началото на войната Русия ги удвои“, каза той. „А сега те са по-опасни, защото войната продължава и може да засегне повече хора, отколкото преди“.

Усилията за осигуряване на подслон на бежанци

Глински, който отговаря за надзора на усилията на Полша за приемане на украински бежанци, заяви, че очаква, че „в близко бъдеще все още може да ни се наложи да се справяме с притока на бежанци, макар и с по-малка интензивност, отколкото в първите дни след руската инвазия“.

Досега около 2,7 млн. души, бягащи от войната, са преминали в Полша, според последните данни на полската гранична охрана, публикувани в четвъртък (14 април).

„Предоставяме финансова подкрепа и сме в постоянен контакт с местните власти и местните управи, за да ги подкрепим в тази дейност и да облекчим онези населени места, които поради местоположението си са приели най-големите групи бежанци“, каза Глински.

През последните седмици EURACTIV многократно посети полските градове Пшемисъл, близо до украинската граница, и граничния пункт в Медика, както и столицата на региона Жешув, и стана свидетел на усилията на страната.

Закон, приет наскоро от полския парламент, позволява на милиони украинци, бягащи от войната, достъп до пазара на труда, здравеопазването и социалните помощи, като полските власти създават регистрационни центрове, за да могат бежанците да кандидатстват за PESEL – полски национален идентификационен номер.

„Повечето от тях остават – защото искат да са близо до дома, планират да се върнат възможно най-скоро. Те също така усещат голяма доброта и подкрепа от страна на поляците и полското общество“, каза Глински и добави, че усилията на страната са „близки до феномена на полското движение „Солидарност“ от 80-те години на миналия век.

„В тази ситуация не е без значение фактът, че над един милион украинци са живели в Полша преди войната – те са работили тук, а днес ни помагат да се грижим за техните сънародници, помагат им да намерят своето място в полското общество и вършат огромна работа, за да им помогнат в интеграцията“, каза Глински.

Наред с другите усилия, на около 180 000 украински деца беше дадена възможност да получат нормално образование в полските училища, като във все повече от тях се наемат хора, които да помагат на учителите с украинския език.

„Може би някои от тези хора ще искат да изградят бъдещето си в Полша. Полският пазар на труда, полската икономика, е в състояние да приеме някои от тях и да им предложи работа“, каза Глински и добави, че някои от тях вече са намерили работа в сферата на услугите, здравеопазването, образованието и културата или са започнали собствен бизнес.

Запитан дали очаква намаляване на помощта за украинските бежанци, Глински заяви, че полското правителство „е наясно, че подпомагането на украинците не е спринт, а маратон и дори изтощителен ултрамаратон“.

Той предупреди, че „големият порив на солидарност“ може да се изчерпи с времето, а лек срещу умората на доброволците и обществените работници биха могли да бъдат договорите за предоставяне на техните услуги и на някои от настоящите им дейности.

„Трябва да бъдем подготвени за вълна от растеж и спад на социалната ангажираност“, добави той.

Подкрепа от ЕС

Местните и регионалните заинтересовани страни в страните от фронтовата линия на ЕС, приемащи украински бежанци, предупреждават, че сегашният подход на блока за разхлабване на правилата, които регулират разходите по структурните фондове, за да се финансира притокът на бягащи от войната, ще бъде недостатъчен в дългосрочен план.

Запитан дали ще има нужда от ново финансиране от ЕС, Глински заяви, че настоящите „факти говорят сами за себе си“.

„Бих искал да подчертая, че Полша прие и подкрепя 2,7 млн. военни бежанци от Украйна сама, със собствени вътрешни ресурси и парите на своите граждани – все още не сме получили нито едно евро за тази цел от ЕС“, каза той.

Страните от ЕС, граничещи с Украйна, и тези, които са приели бежанци на брой над 1% от националното си население – Австрия, България, Чехия и Естония – сега ще получат 45% от средствата си за възстановяване от ЕС, като фактурите ще бъдат изпратени в Брюксел по-късно.

Въпреки това Европейската комисия в продължение на месеци отказваше да отблокира 36 млрд. евро от фондовете за възстановяване на Полша поради дългогодишни опасения, свързани с върховенството на закона, включително относно съдебната система в страната и дискриминацията на ЛГБТ+ общността.

Противодействие на руските наративи

На срещата на министрите на културата на ЕС в Люксембург по-рано през април Полша и балтийските държави повдигнаха темата за блокиране на руските телевизионни канали и интернет портали в целия блок.

„От дълго време молим Европейската комисия и всички останали държави да въведат пълна блокада само за да ограничат въздействието на руската пропаганда, но това не е напълно разбрано в Европа“, каза Глински.

Според него, против се е обявявала най-вече Германия, като се е позовавала на свободата на словото.

„Това показва колко трудно е да се води обща политика в Европа и как дори по на пръв поглед очевидни въпроси мненията могат да се разделят“, каза той.

„По този начин няма да можем да се изправим ефективно срещу Русия“, добави той.