Войната в Украйна засилва нестабилността в страните от Западните Балкани

Използвайки мрежата EURACTIV, ние разгледахме какво означава войната в Украйна за Западните Балкани и как позицията на Сърбия може да повлияе на крехкия регионален мир.  [EPA-EFE/SERGEY KOZLOV]

Нахлуването на Русия в Украйна предизвика сериозно притеснение в света, особено в Западните Балкани, които са разкъсвани от етническо и политическо напрежение. Докато повечето страни в региона са на страната на Украйна и Запада, влиянието на Русия също е силно, а най-големият й съюзник в региона – Сърбия, засега не заявява позицията си.

Като използвахме мрежата на EURACTIV, ние разгледахме какво означава войната в Украйна за Западните Балкани и как позицията на Сърбия може да повлияе на крехкия регионален мир.

От края на 50-те и началото на 60-те години  Албания има малко хладни отношения с Русия, след като връзките се разпаднаха по време на комунистическия режим, а руското посолство в Тирана ограничи дейността си до образование и културен обмен.

В началото на февруари писмо от руското външно министерство с редица искания за сигурност предизвика вълнение в парламента, а бившият премиер и президент Сали Бериша нарече Русия „сила на злото“ и я обвини, че се опитва да унищожи НАТО. Той каза също, че писмото „е заплаха за всеки албанец“ и трябва да се сложи край на всяко сътрудничество със Сърбия.

Албания е страна кандидатка за ЕС и е твърдо проевропейски настроена по отношение на съюзничеството. Тя е член на НАТО от 2009 г. и наскоро обяви планове за изграждане на въздушна база на алианса на юг. Тирана също така съобщи, че северното летище Кукес е „сертифицирано за НАТО“.

Преди тази седмица почти нямаше опасения, че Албания може да бъде забъркана в тази каша. Но обвиненията на руския външен министър Сергей Лавров, че Албания, заедно с Босна и Херцеговина и Косово, че изпраща наемници да се бият в Украйна, промени ситуацията.

„Екзит“ попита руското посолство в Тирана на какво основание са направени твърденията. Те отговориха, като посочиха държавната медия ТАСС, която  твърди, че ЦРУ и МИ6 плащат на наемници по 3000 долара на месец,  за да се бият като „доброволци“.

Правителството бързо отхвърли твърденията, а местните анализатори заклеймиха информацията, че албанците може да бъдат „продадени“. Освен това бяха изразени опасения, че Русия изглежда е насочена към дезинформацията си срещу единствените страни с мюсюлманско мнозинство в региона, което води до опасения, че  дълготрайното етническо напрежение може да бъде разпалено и експлоатирано отново.

След нахлуването лидери от всички страни на политическия спектър, включително президента, осъдиха Русия и обещаха солидарност с Украйна, НАТО и Европа. Албания не е дом на открито проруски политически групировки.

Засега основният страх е, че като съюзник на САЩ, ЕС и НАТО със стратегическа позиция, вече попаднала в полезрението на Москва, Албания може да бъде въвлечена в регионален или международен конфликт, в който не може да си позволи да участва.

В четвъртък вечерта албанци и чужденци се събраха пред руското посолство в Тирана, за да протестират мирно срещу руската инвазия.

Косово е в несигурно положение

В  Косово напрежението е малко по-високо заради това какво може да означава инвазията в Украйна. Причината за това е нейната близост и продължилия десетилетия конфликт с проруска Сърбия.

Сърбия не признава Косово като независима държава и има опасения, че войната в Украйна може да даде възможност на Сърбия да навлезе в северните райони на страната, населени предимно с етнически сърби.

Този сценарий обаче отпадна, след като в понеделник Путин обяви едностранно признаване на отцепилите се региони Донецк и Луганск. Сърбия, която отдавна разчита на подкрепата на Русия в региона и по косовския въпрос, се намира в много трудно положение.

Това, което Русия направи в Украйна, дава право на Косово да продължи да настоява за признаването си. В същото време Сърбия вече не може да разчита на Русия да подкрепя нейното отричане на суверенитета на Косово.

Ако Москва дори се опита да подкрепи Белград в тази ситуация, тя ще стане обект на огромни подигравки и няма да има разумни аргументи, на които да се позове.

Проблемът обаче остава, заради твърденията, че Косово е изпратило наемници в Украйна, което може да послужи като претекст за военни действия от Сърбия или Русия в най-лошия случай.

Косово остава твърдо про-Украйна и обеща пълна солидарност с Киев. Президентът Вйоса Османи каза, че работи със съюзниците на Албания, за да предотврати всякаква дестабилизация в региона, след среща с посланика на САЩ в Прищина Джеф Ховение.

Подобно на Албания, Косово е твърдо про-ЕС, про-САЩ и дължи много на военния алианс, който го спаси от безмилостна сръбска атака и геноцид по време на войната между Косово и Сърбия.

Единствените истински проруски настроения идват от етнически сръбски и просръбски партии, които де факто подкрепят режима в Москва. Те имат малка власт и няма да повлияят на политическите решения или решенията за сигурност в страната.

Най-новият член на НАТО в региона 

В  Скопие правителството вече обяви, че е готово да приеме украински бежанци, ако е необходимо. Това съобщение е направено няколко дни преди нахлуването на Русия.

Северна Македония е кандидатка за членство в ЕС и отскоро член на НАТО, а македонците, като цяло са на страната на Украйна. Властите бяха ясни, че осъждат действията на Русия и че ако НАТО реши, те ще се включат във военен конфликт.

От Министерството на отбраната съобщиха още, че се обмисля участие в евентуална мисия на НАТО. Освен това в четвъртък президентът Стево Пендаровски осъди категорично инвазията на Русия.

„Нашествието в Украйна от Русия е атака срещу териториалната цялост и суверенитет на Украйна, сериозно нарушение на основните принципи на международното право, удар по демократичния ред и заплаха за стабилността на Европа“, заяви Пендаровски.

Интересното в македонската политика е проблемната позиция на опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ и нейния лидер Християн Мицкоски. Партията преди беше проевропейска и про-НАТО, но се измести към проруска, просръбска и антизападна позиция.

Мицкоски вижда себе си като нов премиер, но това ще изисква той да реши коя страна да подкрепи. Макар че е известна степен анти-НАТО, ако някога стане министър-председател, той все пак трябва да присъства на срещите на НАТО и в Европа.. Освен това в четвъртък унгарският премиер Виктор Орбан обяви, че макар да подкрепя Украйна, той не иска да бъде въвлечен в конфликта.

Хърватия е ясна

Дори  хърватският  президент Зоран Миланович, който наскоро обиди Украйна, осъди остро руската агресия. Правителството в Загреб, както се очакваше, е на украинска страна и както в Албания, пред руското посолство там се проведоха малки протести.

Хърватия не харесва особено Русия заради близостта на Москва с Белград. Но в дясната и радикална част на политическия спектър някои групи похвалиха Путин, че е „твърд човек“.

В четвъртък депутат, който е бивш поддръжник на Орбан и Путин, инициира резолюция в подкрепа на Украйна. Подобно на това на много политици, обществото все още е с пресни спомени за сръбската агресия в Хърватия, затова стои твърдо на страната на Украйна.

Босна и Херцеговина чака Белград

В  Босна и Херцеговина  ситуацията е сложна. Сръбските политически сили остават в очакване на насоки от Белград, който досега мълчеше. Бошняците са на страната на Украйна в резултат на действията на руските посланици в Сараево, които силно подкрепят сърбите в БиХ.

Силите на Европейския съюз в Босна и Херцеговина ще удвоят военния си персонал в страната заради риска от нестабилност след руската инвазия в Украйна.

Близо 500 нови служители ще бъдат разположени през следващите две седмици от Австрия, България, Румъния и Словакия. Те ще се присъединят към вече намиращите се в страната 600 служители на EUFOR. Тези сили са в БиХ от 2014 г.

„Влошаването на ситуацията със сигурността в международен план има потенциал да разпространи нестабилност в Босна и Херцеговина. Тяхната мисия ще бъде да демонстрират решимостта на ЕС да поддържа стабилността в Босна и Херцеговина. Това е разумна и пропорционална мярка, която отразява недвусмисления ангажимент на ЕС и EUFOR към териториалната цялост и суверенитета на Босна и Херцеговина“,  обявиха от операцията на въоръжените сили на ЕС в Босна и Херцеговина – EUFOR .

Босна и Херцеговина е под заплаха от разпадане заради сръбската общност от години. Сръбският лидер на Босна Милорад Додик работи за формиране на независима държава, подкрепяна от Сърбия и Русия.

Хърватите в БиХ, особено лидерът им Драган Чович, все още не са реагирали официално. Разчитайки на подкрепата на сърбите в своите идеи за реформа на изборното законодателство, той очаква позицията на Милорад Додик, сръбският член на тристранното президентство. Додик от своя страна чака сръбския президент Александър Вучич.

Политическа криза в Подгорица

В  Подгорица премиерът Здравко Кривокапич призова Русия да се върне към дипломацията, въпреки че беше избран от листата на просръбската партия Демократичен фронт. Междувременно Министерството на външните работи и президентът Мило Джуканович решително осъдиха руската агресия.

Черна гора обаче е в разгара на политическа криза и ситуацията далеч не е стабилна. Макар че са про-ЕС в много отношения, някои лидери ще бъдат предпазливи да „не разклатят лодката“.

В исторически план връзките между Русия и Черна гора са силни и през 1905 г. Подгорица обявява война на Япония по време на войната между Русия и Япония. По време на разпадането на бивша Югославия беше разкрито, че Подгорица никога не е сключвала мирно споразумение с Япония. Опитите на Русия да се намеси във вътрешните проблеми на Черна гора и да блокира присъединяването й към НАТО бяха донякъде напразни и над половината от населението е против Русия.

Както при БиХ, всичко зависи от това, което ще каже Белград.