В Сърбия фалшиви новини се разпространяват от медии, подкрепяни от правителството

Възрастна жена си купува вестник в Белград на 30 март 2017 г. Името на кандидата за президент Александър Вучич прелива от изданията. [Koca Sulejmanovic/EPA/EFE]

Два доклада през изминалата седмица на международните неправителствени организации „Репортери без граници“ и „Фрийдъм Хаус“, които обръщат внимание на посочените от европейските представители проблеми, останаха почти незабелязани в Белград.

Според доклада на „Репортери без граници“ Сърбия е страна със слаби институции, в която фалшивите новини се разпространяват от сензационни медии, подкрепяни от правителството, а журналистите почти всекидневно са подложени на нападения. Сърбия според този доклад запазва 93-о място в света по свобода на медиите. Международната организация изтъква, че правителството е използвало кризата с коронавируса за приемане на драконовски закон, който по-късно бе отменен. На основание на този закон журналистката Ана Лалич бе задържана в ареста през април 2020 г. за информация за местна болница.

В доклада се казва също, че при антиправителствени демонстрации журналистите са били подлагани на насилие както от страна на демонстрантите, така и от полицията, но повечето от случаите са останали без последствие. В доклада се отбелязва и че сръбският апелативен съд е отменил присъдите за убийството на журналиста Славко Чурувия, собственик на вестник „Дневни телеграф“. Чурувия бе убит на Великден 1999 г. от тайната полиция на Милошевич. Апелативният съд нареди делото да бъде гледано отново.

Същевременно в новия годишен доклад на финансираната от американското правителство „Фрийдъм хаус“ Сърбия е поставена в категорията на хибридните режими. Документът сочи, че има регрес в областта на демократичното управление на национално ниво.

В доклада се посочва, че парламентарните избори в Сърбия през юни 2020 г. са били проведени без конкуренция и резултатът от изборите е де факто еднопартиен парламент.

Вестник „Данас“ коментира, че Сърбия получава критики заради проправителствената пропаганда, донесла убедителната победа на Сръбската прогресивна партия на парламентарните избори. В доклада на „Фрийдъм хаус“ по-лош резултат в сравнение с предишната година се отбелязва в областта на изборния процес. Оценката на изборния процес пада на 4,25 от 4,50 заради промените в изборното законодателство, извършени от управляващата партия преди парламентарните избори и липсата на възможност за избор на избирателите, тъй като мнозинството от опозицията бойкотира гласуването.

Вече втора година Сърбия не влиза в категорията на демократичните държави. Тази година тя получава 3,89 точки, а миналата година оценката й бе 3,96.

Сръбският президент Александър Вучич е с 38% повече време в медиите, отколкото премиерът Ана Бърнабич и цялото сръбско правителство взети заедно. Тази констатация се съдържа в анализ на национални новинарски предавания, извършени от сръбското Бюро за социални изследвания (BIRODI), публикуван на 28 април. На него обаче медиите в Белград не обърнаха внимание.

„Утвърденото постоянно правило – неприкосновеността на Вучич в медиите – се потвърждава и по този повод. Оказа се, че той е направил повече изяви в медиите извън предизборния период, отколкото беше по време на миналогодишната предизборна кампания“, се казва в доклада, в който е изследван периодът от 1 декември 2020 г. до 15 април 2021 г.

Изследователите установиха, че с повече от 41 часа медийно присъствие, медиите осигуряват на Вучич най-утвърдителния медиен образ. Анализът установи, че опозиционните партии, освен че са по-слабо представени само с 6 часа и 45 минути ефирно време, са показани и във видимо по-негативна светлина.

„Това заключение важи преди всичко за онези опозиционни партии, които бойкотираха последните парламентарни избори. В рамките на тази група партии Партията на свободата и справедливостта и Драган Джилас бяха показани най-много в негативна светлина, най-вече благодарение на ТV Pink“, се посочва в доклада. ТV Pink е водещата комерсиална телевизия в Сърбия, собственост на Желко Митрович.

Медиен слугинаж

Свеж пример за слугинажа на медиите в Сърбия е визитата на Вучич в Брюксел на 20 март, когато чужди медии поставиха акцента върху натиска на евроинституциите върху критиките, докато сръбските медии не забелязаха тези забележки и обявиха посещението за особено успешно.

Шефът на европейската дипломация Жозеп Борел заяви пред Вучич, че ЕС очаква Сърбия да изпълни дневния ред на реформите, по-специално по отношение на върховенството на закона и свободата на медиите. Сръбската преса обаче предпочете да фокусира върху проект за железопътна линия Белград-Скопие, който според ЕС е готов да подкрепи.

Вестник „Политика“ коментира, че Европейският съюз е взел една точка преднина пред Китай с проекта за железница Белград-Северна Македония. Това ЕС е постигнал като е предложил 700 милиона евро грантове за финансиране на обновяването и изграждането на железницата. ЕС стана конкурент и изтика китайците, които вече навлязоха в този бизнес, коментира изданието.

Заместник-председателката на Центъра за външна политика Сузана Грубиешич заяви пред за вестник „Блиц“, че визитата на Вучич в Брюксел е била много успешна. Според нея ключовите послания по време на посещението на Вучич в Брюксел са били, че европейският път на Сърбия ще бъде ускорен и ще започне прилагане на новата методология по разширяването.

Вестник „Политика“ коментира по повод визитата, че от демократичните промени през октомври 2000 година Сърбия е на европейския път и главна външнополитическа цел на страната е членството й в Европейския съюз.

В сръбските медии не намират място оценките на европейски анализатори, които изразяват безпокойство, че под ръководството на Вучич, Сърбия все повече залита геополитически към обвързаност с Москва и Пекин.