Геополитиката е в центъра на откриването на френското председателство на ЕС

Френският президент Еманюел Макрон и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен на пресконференция след среща в Елисейския дворец в Париж, Франция, 7 януари 2022 г. [Pool/EPA/EFE]

Размириците в Казахстан, напрежението около Украйна и необходимостта от надеждна европейска политика спрямо Русия доминираха по време на церемонията по откриването на френското председателство на Съвета на ЕС, която се проведе в петък в Париж. В нея участваха френският президент Еманюел Макрон и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Макрон посочи, че е загрижен за ситуацията с протестите в Казахстан, които бяха белязани от насилие. Той се зарече, че ще продължи да наблюдава събитията в бившата съветска република. Русия изпрати войски в Казахстан, която е член на Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС) – военен съюз, воден от Русия.

„Загрижени сме, бдителни сме, призовахме за деескалация и сме мобилизирани да бъдем активни в този напълно нов контекст“, каза Макрон.

Президентът на Казахстан Касим-Жомарт Токаев обяви в петък, че е дал заповед за стрелба, за да се противопостави на по-нататъшните действия на тези, които нарече „бандити и терористи“.

Бунтовете в Казахстан започнаха като протести в богатите на петрол западни региони срещу премахването на държавните тавани за цените на пропан-бутана, но след това се засилиха и се разпространиха, като беше съобщено и за няколко смъртни случая.

Европейската комисия ще предложи помощ на Казахстан, за да разреши кризата, посочи фон дер Лайен.

„Наблюдавам ситуацията в Казахстан с дълбока загриженост“, каза тя пред репортери, говорейки заедно с Макрон.

„Правата и сигурността на гражданите са от първостепенно значение и трябва да бъдат гарантирани. Ние предлагаме нашата помощ, където можем.“

Запитан за сегашното напрежение около Украйна и дали съществува риск Европа да бъде изолирана от САЩ и Русия, Макрон коментира, че е добре, че Москва и Вашингтон говорят помежду си. Той подчерта, че трансатлантическата координация е много ефективна.

„Координацията между американци и европейци по този въпрос е образцова. Имахме няколко разговора с президента Байдън преди и след разговорите му с президента Путин. Ако тези обмени се отнасят до украинския въпрос или няколко други двустранни въпроси, те не засягат въпросите на европейската архитектура на сигурност, която е преди всичко европейски въпрос“, подчерта френският президент.

Той посочи, че от ЕС зависи да изработи европейската архитектура за сигурност, коeто ясно показва, че Европа е геополитическа сила, да я предложи на своите съюзници от НАТО и да я сподели със съседите си.

Макрон каза още, че е имал два дълги телефонни разговора с Путин и че предстоят още такива през следващите дни.

„Европа трябва да води диалог с Русия“

„Мисля, че Европа трябва да води диалог с Русия. Да водим диалог не означава да отстъпваме. Да водим диалог означава да изясняваме разногласията си, но да се опитваме да градим бъдещето“, каза той. „Нуждаем се от диалог с Русия, която поради географията и историята ни е ключов играч за европейската сигурност, която се опитваме да изградим“, добави още той.

Макрон призна, че поради географското си положение и история не всички страни от ЕС имат еднакво отношение към Русия и посочи, че затова е участвал в двустранни посещения, за да обясни позицията си.

Френският президент каза още, че е готов да включи в този диалог целия спектър от въпроси на сигурността, включително ракетите със среден обсег в Европа и ядрения капацитет.

„Нека ви напомня, че в резултат на едностранното решение на САЩ ние вече не сме защитени от Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие, който е от значение за страните от Централна и Източна Европа“, каза Макрон.

Относно Украйна Макрон посочи, че заедно с германския канцлер Олаф Шолц е предложил нов кръг от преговорите в т. нар. „нормандски формат“ за деескалация в Източна Украйна.

Нормандският формат, който отговаря за прилагането на споразумението от Минск от 2014 г., включва Украйна, Русия, Германия и Франция и беше до голяма степен непродуктивен през последните две години. Дипломати обаче казаха пред EURACTIV, че Киев не се интересува от споразумението, защото ако то бъде изпълнено, ще създаде мощна проруска политическа сила в украинския парламент.

Фон дер Лайен също отбеляза, че всяко решение на сегашното напрежение ще включва Европа. Тя каза още, че ЕС е много активен в подкрепата си за Украйна.

„Бях там през октомври. Ние предлагаме на Украйна огромна финансова подкрепа: 6 милиарда евро. Ние сме незаменими по отношение на енергийната сигурност на Украйна. ЕС наложи и санкции на Русия заради агресията ѝ”, каза тя, като добави, че страните от ЕС са мнозинството от членовете на НАТО, които по думите ѝ имат „решаваща роля” в този диалог.