Геополитически пожелания за 2020 г.

2019-1 [EPA-EFE/PATRICK SEEGER]

Веднага след началото на 2020 г. на вниманието на Европа бяха поставени множество геополитически проблеми. За да се отговори на тях от  значение е капацитетът на новата Европейска комисия, която между другото, нарича себе си “геополитическа”.

Либия и Ирак са съседи на ЕС. Ако тези две страни бъдат дестабилизирани, самият ЕС също може да бъде отслабен. Възможно е това да е основната цел на подобна дестабилизация. Във всеки случай ЕС не може да си позволи да бъде пасивен наблюдател на събития.

Нека си припомним как започнаха протестите на “жълтите жилетки“ във Франция? Причината беше цената на горивата.

Какво даде тласък на крайнодесните в цяла Европа? Това беше миграционната криза.

Точно сега текущите събития в Ирак, Иран и Либия имат потенциала да съживят и двата проблема.

Резултатът от една нова криза може да бъде заличаването на ЕС от картата. Това ще е за радост на онези, които не харесват ролята съюза в популяризирането на определени ценности, правила  и опита му да регулира големия бизнес.

Може ли ЕС да продължава да държи очите си затворени, докато в Турция Ердоган изгражда колониален султанат под носа му?

Може ли ЕС да пренебрегне разпространението на иранското военно влияние в Близкия изток, включително тайните операции на Техеран в Европа?

Може ли ЕС да игнорира нарастващата роля на Русия в Близкия изток? И може ли да признае, че тя не винаги е негативна?

Осъзнава ли ЕС стабилизиращия потенциал на Египет и обмисля ли съвместни действия?

Вярно е, че развитието на всички тези процеси съвпадна с празниците в Европа. Но отговорът, който ЕС предлага не носи успокоение. В повечето случаи говорителят по въпросите на външната политика на ЕС просто поднасяше сухи прессъобщения.

В същото време НАТО е неефективен по много причини, включително поради факта, че двата му най-големи съюзника са управлявани от лидери, предизвикващи най-големите международни проблеми. Ако това продължи, отделните държави от ЕС, които се чувстват най-сериозно изложени на рисковете, ще се опитат да се справят с проблемите сами. А това вече ще е знак за разпада на ЕС.

Вместо това Съюзът трябва да използва възможностите да изработи нова нова стратегия и да се ангажира с това, в което е най-добър – дипломацията и меката сила.

Европейските лидерите трябва да се появяват в световните новини по-често от Тръмп или Помпео, защото този регион не е американски, а европейски. Светът винаги трябва да може да намери утеха в гласа и действията на ЕС.

Не става въпрос да направим Европа “велика”. Достатъчно би било тя да е смислена. Това си пожелаваме през 2020 г.