Грузия, Украйна и Молдова търсят общ път към ЕС

Подписването на декларацията на асоциираното трио в крепостта Петра, на 19 юли 2021 г. [Council Newsroom]

Срещата на върха между Грузия, Украйна и Молдова в Батуми завърши с подписването на обща декларация, която призовава ЕС да признае перспективата на трите държави един ден да станат пълноправни членове на ЕС. Това съобщава пратеникът на EURACTIV в Батуми, Георги Готев, който проследи срещата на върха межу трите страни, в понеделник 19 юли.

Декларацията от срещата на върха, която беше подписана от президентите Саломе Зурабишвили (Грузия), Владимир Зеленски (Украйна) и Мая Санду (Молдова), е поредната стъпка в еманципацията на трите асоциирани членове на Източното партньорство (ИП).

Стартиралото през 2008 г. Източно партньорство ръководи отношенията на ЕС с шест бивши съветски държави, включително Грузия, Молдова и Украйна.

Триото обаче не иска да бъде възпрепятствано от останалите членки на ИП, които според тях имат различни амбиции: Армения, Азербайджан и Беларус.

Един от акцентите на срещата беше речта на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, в която той определи срещата на върха като “важен етап”.

“Приветстваме инициативата на Триото за насърчаване на координацията между асоциираните партньори, както и с Брюксел. Това може да доведе до споделяне на най-добри практики за реформи, за изпълнение и по-широка програма в бъдеще”, каза Мишел за радост на своите домакини.

Досега ЕС беше предпазлив при одобряването на инициатива, която не е идея на Брюксел.  Въпреки продължаващото напрежение в Грузия и Украйна, където Мишел действа като посредник, ЕС вече не избягва да използва израза “Tрио”.

В речта си от срещата на върха Мишел, който изглежда е развил личен афинитет към региона, поздрави Грузия, Молдова и Украйна за 30 години независимост от бившия Съветски съюз. По негови думи “едно поколение на трудно спечелен напредък и понякога болезнени неуспехи”.

“Не е било лесно на вашите държави изправени пред намеса или агресия”, заяви Мишел, визирайки зоните на конфликт създадени от Русия: Приднестровието в Молдова, Абхазия и Южна Осетия в Грузия, както и анексията на Крим и конфликта в Донбас в Украйна.

Мишел напомни, че ЕС е създал Източното партньорство преди 12 години, като каза, че то вече е реалност, която е от полза за всички граждани на съответните държави и на ЕС.

По отношение на предстоящата среща на върха на Източното партньорство през декември в Брюксел, той заяви, че ЕС ще остане силен и надежден партньор за региона. Той каза обаче, че разчита на ангажимента на страните за напредък в реформите. “Не за да угодите на Брюксел, а в интерес на вашите граждани и общества”.

Мишел припомни, че когато пандемията от COVID-19 удари Европа, ЕС реагира на нуждите на шестте държави от Източното партньорство. Заедно с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), блока мобилизира 2,5 милиарда евро, за да подкрепи страните в справянето със здравната криза и възстановяването от икономическата рецесия.

Мишел посочи и други предизвикателства – икономическия растеж, изменението на климата, цифровия преход и насърчаването на справедливи и приобщаващи общества. Той каза, че Източното партньорство трябва да постави началото на едно по-широко сътрудничество във всички тези области. Той добави, че то може да служи като катализатор за демокрацията, доброто управление и върховенството на закона.

Той заяви, че асоциираните споразумения с трите държави са стимулирали търговията с до 45%. Също така зоната за свободна търговия, която те създават, може да осигури повече, което ги прави конкурентноспособни на световния пазар.

Мишел описа като “впечатляващи” резултатите от либерализирането на визовия режим между Грузия, Украйна и Молдова. Той каза, че до момента повече от половин милион от гражданите са се възползвали от безвизово пътуване и че по програма Еразъм+, 80 000 млади граждани са се възползвали от обмен.

Председателят на Европейския съвет спомена доброто управление като ключова дума, за да предаде посланието, че елитът на страните дължи това на своите граждани.

“Доброто управление е ключът към отключването на ползите, които либералната демокрация може да донесе”, подчерта той.

Срещата на върха се проведе следобед, a цяла сутрин Мишел посредничи между грузинската опозиция и министър-председателя Иракли Гарибашвили, след нови неуспехи в процеса на справяне с дълбоката вътрешнополитическа криза.

Мишел направи предложения за насърчаване на по-тясно сътрудничество между трите асоциирани партньори чрез въвеждане на конкурентен метод за оценка на напредъка по отношение на ключови реформи. По думите му това би спомогнало за засилване на реформите и ще увеличи взаимната подкрепа между партньорите, както и ще осигури все по-тесни връзки на страните с ЕС.

Домакинът на срещата на върха Саломе Зурабишвили заяви, че въпреки поляризацията в нейната страна, европейското бъдеще на Грузия е една от областите, по които е постигнат безспорен консенсус между политическите партии.

Въпреки многото предизвикателства, включително окупацията на Русия в част от страната, Грузия никога не се е колебала относно стремежа си за присъединяване към ЕС, подчерта тя. Тя благодари на украинския президент Владимир Зеленски, че по-рано същия ден е посетил разделителната линия с Абхазия. Обширният грузински регион е окупиран от Русия след кратка война през 2008 г.

Зурабишвили каза, че конференцията в Батуми е допълнително доказателство, че нейната страна е подкрепяна и насърчавана. “Това също означава, че трябва да правим много повече и да действаме много по-бързо”, добави тя.

“Конференцията в Батуми е момент за равносметка на повторното ангажиране на ЕС в региона”, продължи Зурабишвили. Пример за това е „личното участие на президента Мишел във вътрешнополитическите процеси в Грузия, но и последните му посещения при нашите две кавказки съседи. Обсъждането на важни проекти в региона също отбелязват важността за ЕС да има съседен регион, който би бил демократичен, стабилен и сигурен”, каза тя.

Преди да пристигне в Грузия  Мишел посети Армения и Азербайджан, като обеща по-голямо участие на ЕС в намирането на решение за спорния регион Нагорни Карабах.

Някои от посланията на Зурабишвили бяха насочени към местната публика. “Всяко вътрешно разделение може само да отслаби целите ни, решителността на нашите партньори и ние трябва да избегнем това на всяка цена”, предупреди тя.

Президентът на Молдова Мая Санду впечатли публиката със своята скромност. Тя пристигна с малка делегация и говори кратко на конференцията, без да сваля маската си.

Украинският президент Владимир Зеленски беше единственият лидер, който говореше на родния си език. Той коментира руската агресия срещу страната си, както и посещението на разделителната линия в Абхазия.

“Ако Брюксел и ЕС не покажат желязна подкрепа за европейските стремежи на нашите три държави, тогава някой ще покаже железните мускули на оръжията си близо до трите ни държавни граници. Това според мен е заплаха не само за трите държави, но и за целия континент”, каза Зеленски.

“Русия е заплаха за целия континент и затова не разбираме защо гласът на нашите страни не се чува по време на Конференцията за бъдещето на Европа”, продължи украинският президент. Ако някои страни са считани за по-малко важни, тогава това не е конференция за бъдещето на Европа, каза Зеленски, като думите му бяха превеждани.

Срещата на върха завърши с посещение на четиримата президенти в крепостта Петра. Разположена южно от Батуми крепост е построена през VI век по времето на византийския император Юстиниан I.