Гърция ще вбеси Турция с морските сделки с Египет и Италия

Очаква се това да вбеси Турция, която определи гръцко-египетското споразумение като “нищожно и недействително”, подчертавайки, че Гърция и Египет нямат взаимна морска граница. [EPA / YVES HERMAN]

Следващата седмица гръцкият парламент ще обсъди и ратифицира морските сделки с Египет и Италия, определящи изключителните икономически зони (ИИЗ). Това обяви говорителят на гръцкото правителство Стелиос Пецас.

“Дебатът в парламента за ратифицирането на споразуменията за ИИЗ с Египет и Италия започва следващия понеделник, а гласуването ще се проведе в сряда”, посочи той.

Очаква се това да вбеси Турция, която определи гръцко-египетското споразумение като “нищожно и недействително” и подчерта, че Гърция и Египет нямат обща морска граница.

Междувременно Атина твърди, че гръцко-египетската сделка по същество отменя противоречивия меморандум за разбирателство между Турция и Либия за демаркация на морските зони в региона.

Турско-либийската сделка игнорира остров Крит, а Гърция смята, че Турция иска да установи легален прецедент с незаконен меморандум за разбирателство съгласно международното право.

ЕС също осъди турско-либийския меморандум.

Сделката на Турция с Файес ал Сарадж, министър-председател на подкрепяното от ООН Правителство на националното съгласие на Либия, ескалира кризата в източното Средиземноморие между Гърция и Турция.

Турция изпрати сеизмичния кораб Oruc Reis, придружен от турския флот в гръцките териториални води. Анкара твърди, че Oruc Reis действа на територията на Турция.

Двойни стандарти и санкции

Гърция получи подкрепата на ЕС по този въпрос, но засега Блокът не предлага конкретни действия, което предизвика критиката на гръцките медии.

Атина се опита да обвърже заплахите за санкции срещу Беларус след изборите, за които ЕС твърди, че са фалшифицирани, с потенциални действия срещу Анкара. На 18 август обаче, председателят на Европейския съвет Шарл Мишел даде да се разбере, че обсъждането на въпроса с Турция ще отнеме повече време.

“Що се отнася до другата основна тема, обсъдена от нашите външни министри – ситуацията в Източното Средиземноморие – предлагам да се даде време за задълбочена подготовка и да се върнем към темата по време на специален Европейски съвет на 24-25 септември 2020 г.”

Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис коментира в сряда (19 август), че ЕС не може да прилага двойни стандарти спрямо Беларус и Турция.

“Подходът на ЕС по отношение на правата на човека и върховенството на закона не може да бъде един за Беларус и друг за Турция”, посочи десният гръцки премиер.

Въпреки това председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обясни вчера, че ситуациите в Турция и Беларус са две различни.

“Историята ни с Турция е дълга, това е история на възможности, сътрудничество, но и  на конфликти”, каза тя. И подчерта, че важното за ЕС е “желанието на всички страни да участват в диалог, за да решат проблемите”.

Според някои анализатори ЕС е решил да проведе извънредната среща на върха изключително за Беларус, без да включва Турция, за да избегне компромис за санкциите.

Вариантите

ЕС многократно е посочвал, че на срещата на външните министри на ЕС на 27-28 август в Берлин ще бъде обсъден набор от инструменти за потенциалните варианти за разрешаване на ситуацията с Турция.

Гръцката преса критикува факта, че в случая на Турция, ЕС говори за варианти, докато при този на Беларус се фокусира върху санкциите.

Гърция призова за санкции, които биха парализирали икономиката на Турция, насочени към ключови области като банковия сектор. Стигането до единодушие сред страните-членки на ЕС за налагане на санкции срещу Турция, обаче, ще бъде голямо предизвикателство.

Според информация на EURACTIV по време на последната среща на външните министри на 14 август редица страни, като Испания, са призовали за дискретна дипломация спрямо Турция.

Германия, Унгария и Италия също имат предпазлив подход.

Румъния предложи да покани турския министър на външните работи Мевлют Чавушоглу на тематични срещи в Берлин – идея, която върховният представител по въпросите на външните работи на ЕС, Жозеп Борел, веднага отхвърли.

Досега Франция и Австрия призоваха за по-твърда позиция на ЕС към Турция. В сряда президентът Еманюел Макрон определи Турция като “дестабилизиращ фактор за Европа”. Той обвини турския президент Реджеп Тайп Ердоган, че провеждан експанзионистична политика, която “смесва национализма и исляма” и не е съвместима с европейските интереси.

Ролята на Германия

Германия, която понастоящем председателствa Съвета на ЕС, настоява за деескалация на кризата и се опитва да посредничи между двете страни, като ги тласне към диалог.

Мнозина в Атина обаче смятат, че неутралната позиция на Германия насърчава турската агресия.

Наскоро гръцките медии съобщиха, че на срещата на министрите на външните работи на 14 август, Берлин и Атина са били на различни мнения за окончателното официално изявление. Това предполага, че Берлин се противопоставя на гръцко-египетската морска сделка и заради това не е направено официално изявление.

Дипломатически източници коментираха за EURACTIV, че срещата е била неофициална и затова е нямало официални изявления.

Същите източници добавиха, че позицията на Берлин винаги е била солидарна с Гърция и Кипър, като същевременно подчертава необходимостта от деескалация на ситуацията в региона.

Въпреки това EURACTIV получи информация, че на тази среща германският външен министър Хайко Маас е бил разочарован от ескалацията.

Източници посочиха, че той е намекнал, че гръцко-египетската морска сделка е била сключена само ден преди предполагаемото официално начало на преговорите между двете страни и следователно е намалила перспективата за провеждане на диалог.