Десетки хиляди литовци в жива верига за солидарност с Беларус

Жива верига в Медининкай, Литва, 23 август 2020 г. На 31-ата годишнина от демонстрацията по Балтийския път хиляди хора образуваха жива верига от Вилнюс до беларуската граница, за да изразят солидарност с протестите в съседната страна. [Toms Kalnins / EPA / EFE]

Десетки хиляди литовци се хванаха за ръце в неделя (23 август) в знак на солидарност с гражданите на съседен Беларус, излезли на масови протести срещу авторитарния лидер Александър Лукашенко след оспорваните президентски избори преди две седмици.

Участниците сформираха жива верига дълга 30 километра, от столицата на балтийската държава Вилнюс до границата с Беларус, като мнозина държаха червено-бялото знаме на беларуската опозиция, както и литовския национален трикольор.

Митингите за солидарност се проведоха и в други европейски страни, вдъхновени от историческата демонстрация ”Балтийския път” на 23 август 1989 г., когато повече от един милион литовци, латвийци и естонци се хванаха с ръце, за да отхвърлят съветската власт.

“Ние сме с вас, свободен Беларус, протягаме ръка към вас”, каза президентът на Литва Гитанас Науседа, след като се хвана в живата верига на граничния пункт.

“Нациите, които са загубили свободата си, я ценят най-много. Ето защо Литва не се поколеба да заяви пълната си подкрепа”.

Организаторите изчислиха, че на литовския митинг са присъствали до 50 000 души.

Балон с горещ въздух издигна огромен беларуски флаг над Катедралния площад във Вилнюс. Във въздуха прелетяха самолети, от които се посипаха цветя.

“Преди 30 години Литва се бореше и търсеше подкрепа. Сега ние сме тези, които я осигуряват”, заяви 24-годишната студентка Адел Сумкаускайте пред АФП.

Литовската католическа църква също взе участие, с неделни молитви за беларуския “поход към свободата”.

“Трябва да им помогнем”

В Латвия стотици хора се придвижиха до границата с Беларус и след това образуваха жива верига в село Пиедруджа, докато беларуските граничари гледаха случващото се от другата страна на река Двина.

“Това е нашият балтийски начин да изразим солидарност с всички хора в Беларус, които искат продемократична промяна”, посочи латвийският активист Инес Вайваре.

Стотици други образуваха живи вериги и в естонската столица Талин и по емблематичния Карлов мост в Прага.

“Това са хора като нас, ние трябва да им помогнем”, посочи Моника Макдона-Паджерова от Чехия.

54-годишната жена е била участник в Нежната революция през 1989 г.- мирния бунт, който свали тоталитарното комунистическо управление в бивша Чехословакия.

“Помня съветското нашествие през 1968 г. като дете. Това бяха едни от най-лошите моменти в живота ми. Спомням си и еуфорията от Нежната революция”, каза тя пред АФП.

„Надявам се събитията в Беларус да бъдат по- скоро нежни, отколкото кървави.“

Убежище за дисиденти

Живата верига на Балтийския път през 1989 г. бе дълга 600 километра и даде знак, че окупираните от Съветския съюз балтийски държави са на път да възстановят независимостта си, което стана факт две години по-късно.

Оригиналната демонстрация на 23 август се проведе на 50-годишнината от нацистко-съветския пакт, който доведе до разделянето на Полша анексирането на Балтийското трио от Съветския съюз.

Пресъздаването на събитието илюстрира усърдието на Литва за консолидиране на международната подкрепа за протеста в източната ѝ съседка, особено след като Вилнюс даде убежище на лидера на белоруската опозиция Светлана Тихановская.

37-годишната Тихановская, която бе противник на Лукашенко на президентските избори на 9 август, благодари на Литва във видео обръщение.

“Вие като никой друг може да разберете беларусите, защото сами сте минали по този път”, каза тя.

“Надявам се, че съвсем скоро ще застанем един до друг, но не в жива верига на солидарност, а във верига на приятелство със свободен Беларус”.

Литва и Беларус имат близки исторически връзки, датиращи от Великото херцогство на Литва от XIV век, но след разпадането на СССР поеха по различни пътища.

Прибалтийските държави са ориентирани към Запада, след като се присъединиха към Европейския съюз и НАТО през 2004 г., докато Беларус се превърна в една от най-изолираните държави в света при 26-годишното управление на Лукашенко.