Доверието в НАТО е спаднало във Франция, Германия и САЩ

Участници пред логото на НАТО на среща на върха. [EPA / MAURIZIO GAMBARINI]

Публичният образ на НАТО във Франция, Германия и САЩ се е влошил рязко след като президентът на САЩ Доналд Тръмп и френският президент Еманюел Макрон поставиха смисъла на Алианса под въпрос, сочи ново проучване на центъра за изследвания “Пю”, публикувано в понеделник (10 февруари).

В Европа държавите-членки гледат на НАТО благосклонно, но има съмнения относно изпълнението на задълженията, свързани с колективната отбрана.

Проучването разкрива, че 53% от анкетираните в 16 страни-членки на НАТО имат положително мнение за Алианса, а по-малко от една трета са изразили отрицателното си мнение.

Според доклада НАТО има най-голямо одобрение в Полша и най-малко в Турция. Във Франция и Германия спадът на доверието е особено забележим.

57% от германците гледат положително на НАТО, което представлява спад от почти 20% в сравнение с края на 2000-те, показва проучването.

За същия период одобрението във Франция е намаляло от 71% през 2009 г. до 49%. Миналата година президентът Еманюел Макрон направи прословутото си изказване, че Алиансът преживява “мозъчна смърт” заради неуспеха му в решаването на световните конфликти,

Въпреки преобладаващите благоприятни оценки на организацията сред държавите членки, сред тях цари нежелание за изпълнение на ангажимента за колективна отбрана от член 5 от Договора за НАТО.

Макар че повечето страни от НАТО разчитат на САЩ за сигурността си, в случай на нападение от Русия, малко са съюзниците, готови да върнат услугата.

На въпроса дали при потенциална заплаха от Русия страната им трябва да защити съюзник от НАТО, средно 50% от анкетираните в 16 държави-членки на Алианса отговарят, че държавата им не трябва да защити друг съюзник, в сравнение с 38%, посочващи, че защита трябва да бъде предоставена.

Само в пет от анкетираните държави – САЩ, Холандия, Канада, Обединеното кралство и Литва – мнозинството анкетирани са на мнение, че страната им трябва да използва военна сила, за да защити съюзник, сочи проучването.

В двете европейски държави с най-рязък спад на доверието, само 34% от германците и 41% от французите са съгласни страната им да предостави военни помощ на друг член на НАТО в случай на руска атака.

За разлика от това, 63% от германците и 57% от французите биха желали американска военна намеса в случай на задействане на член 5.

“Убедеността, че страната трябва да реагира на хипотетична атака от Русия срещу съюзник от НАТО, отслабва с времето в няколко държави”, съобщава изследователският център.

Сред членовете на НАТО в Германия има особеноа ниско одобрение за “използване на военни средства за поддържане на световния ред”. 47% от анкетираните заявяват, че понякога това е необходимост, много по-малко в сравнение с Франция (64%), Великобритания (71%) и САЩ (78%).

Изследването идва след като спорът между Макрон и американския му колега Доналд Тръмп разкри дълбоки разделения във военния съюз, създаден през Студената война.

Макрон защити изказването си за “мозъчната смърт” на Алианса като полезен призив към всички съюзници, които според френския президент са по-загрижени за разходите си за отбрана и други вътрешни въпроси, отколкото за отношенията с Русия и участието на съюзника Турция в Сирия и Близкия изток.

Дипломати от НАТО отдавна изразяват опасенията, че представянето на Алианса от Тръмп като съюз в криза може да подкопае обществената му подкрепа в САЩ.

От встъпването му в длъжност през 2017 г. Тръмп непрестанно отправя критики към съюзниците заради според него недостатъчните им разходи за отбрана, като през 2018 г. дори отправи ефективна заплаха за изтегляне на САЩ от съюза.

Положителните възгледи в САЩ за НАТО като съюз, разчитащ на ангажимента на държавите члени за колективна отбрана, спаднаха от 64% през 2018 г до 52% за миналата година, сочи проучването.

След като Великобритания напусна ЕС, НАТО придобива по-голямо значение на Острова, където положителното мнение за Алианса нараства до 65% в сравнение с 62% през 2017 г.