Европа се готви за последиците от убийството на Солеймани

Бейрут, 5 януари 2020. Поддръжници на Солеймани носят плакати с лика му. [EPA-EFE/WAEL HAMZEH]

Опасявайки се от последствията от убийството на иранския генерал Солеймани, в неделя (5 януари) европейците призоваха за потушаване на кризата, която заплашва да срине знаковото ядрено споразумение от 2015 г. и постава в опасност обучителната мисия на НАТО в Ирак.

Касем Солеймани беше ръководител на спецподразделението “Ал-Кудс” на иранския Корпус на стражите на ислямската революцията (КСИР) и архитект на разпространяването на военното влияние на Иран в Близкия изток и противопоставянето на САЩ, Израел и Саудитска Арабия.

Той беше убит в петък при удар с американски дрон срещу конвоя на летището в Багдад. Покушението беше наредено от президента на САЩ Доналд Тръмп, който обвини генерала, че планира нападение срещу американски дипломати и войски в Ирак.

Нападението пренесе американско-иранските военни действия на нова територия и предизвика опасения за ескалация в региона. Иран яростно обеща отмъщение за убийството. Тръмп заплаши да удари 52 ирански обекта, включително цели, важни за иранската култура, ако Техеран нападне американци или американски цели.

Докато Вашингтон и Техеран си разменяха заплахи, ЕС, Великобритания и Оман ги призоваха да положат дипломатически усилия за потушаване на кризата.

Ядреното споразумение виси на косъм

В неделя Иран обяви, че се оттегля от ангажиментите по ясреното споразумение от 2015 г. и фактически заяви, че няма да спазва лимитите за обогатяване на уран. Експертите предположиха, че макар с това решение Иран да заема по-остра позиция, Техеран не се отказа изцяло от сделката и декларира, че ще продължи да си сътрудничи с Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). Инспекторите на ООН наблюдават изпълнението на споразумението със световните сили, известно още като Съвместен всеобхватен план за действие (JCPOA).

Иран също обяви, че може да промени позицията си за ядрените ангажименти, ако Вашингтон отмени санкциите срещу Техеран.

Другите страни в JCPOA – Обединеното кралство, Франция, Германия, Китай и Русия – се опитаха да запазят споразумението в действие, след като оттеглянето на администрацията на Тръмп през 2018 г. и налагането на санкции срещу Иран предизвика ново напрежение.

Но Иран отстъпи от ангажиментите си с поредица от стъпки на всеки 60 дни, последната от които беше в събота.

В телефонен разговор с министъра на външните работи на Иран Джавад Зариф през уикенда върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел призова за намаляване на напрежението в Близкия изток, съобщи ЕС в неделя. Според комюникето Борел поканил Зариф в Брюксел да обсъдят ситуацията в Близкия изток и запазването на ядреното споразумение. Говорителят на иранското външно министерство Абас Мусави заяви в неделя, че Техеран все още не е взел решение.

Групата Е3 – Франция, Великобритания и Германия, призова Иран да се въздържа от всякакви насилствени действия и призова страната да се върне към спазването на договореностите от ядреното споразумение. “Готови сме да продължим разговорите с всички страни, за да допринесем за намаляване на напрежението и възстановяване на стабилността в региона”, се казва в съобщението на E3.

В съвместно изявление лидерите на трите държави отправиха европейски призив към Иран и САЩ да отстъпят назад в ескалиращата криза и заявиха, че са загрижени от “негативната” роля, която Техеран играе в региона. „Призоваваме всички страни да проявят максимална сдържаност и отговорност. Сегашният цикъл на насилие в Ирак трябва да бъде прекратен“, се казва в съвместното изявление, публикувано късно в неделя вечерта.

Макрон, за когото се твърди, че отдавна иска да се заеме с дестабилизиращите действия на Иран в региона, изрази солидарността на Франция със съюзниците й по време на телефонен разговор с президента Тръмп в неделя. Според Макрон Иран трябва да избягва „дестабилизиращите“ действия.

Външният министър на Обединеното кралство Доминик Рааб заяви, че Лондон „разбира в какво положение са били САЩ“, преди да убият Касем Солеймани. Той допълни, че има “право на самозащита”.

Последици за регионалната сигурност

Междувременно в неделя (6 януари) мнозинство от около 180 депутата в иракския парламент подкрепиха необвързваща резолюция за експулсиране на чуждестранни военни сили на фона на нарастващото недоволство срещу убийството на Солеймани в региона.

“Иракското правителство трябва да работи, за да прекрати присъствието на всякакви чужди войски на иракска територия и да им забрани да използват земята, въздушното пространство или водата на Ирак по всякакви причини”, се казва в текста на резолюцията.

Резолюцията беше приета предимно от шиитски депутати, тъй като специалната сесия беше бойкотирана от повечето сунитски и кюрдски депутати, които вярват, че изгонването на водените от САЩ сили ще остави Ирак уязвим към въстаниците, ще подкопае сигурността и ще увеличи мощта на подкрепяните от Иран шиитски милиции.

От своя страна генералният секретар на НАТО Столтенберг свика извънредно заседание на Съвета на НАТО в понеделник следобед (6 януари), за да се консултира относно ситуацията в Ирак и да вземе решение за присъствието на алианса в страната.

НАТО временно прекрати обучителната си мисия в Ирак, като няколко членове на НАТО решиха да отложат предстоящото прехвърляне на войските си в Ирак или поискаха незабавното им връщане. “Мисията на НАТО продължава, но в момента обучителните дейности са прекратени”, заяви говорителят на Алианса Дилън Уайт.

Изтеглянето на НАТО от Ирак може да нанесе удар върху усилията да се предотврати възстановяването на силите на ИДИЛ в региона.

В неделя френският външен министър Льо Дриан заяви, че е разговарял по телефона с иракския премиер и подчерта значението на това да се позволи на международната коалиция да се бори срещу бойците на Ислямска държава в Ирак и Сирия.

Кабинетът на иракския премиер Адел Абдул Махди заяви по-рано в неделя, че Махди е съобщил на Льо Дриан, че правителствени служители работят по прилагането на резолюцията на иракския парламент за експулсиране на чужди войски.

Междувременно, ръководената от САЩ Коалиция за борба с ИДИЛ прекрати тренировъчните си дейности, като Вашингтон посочи необходимостта от преразпределяне на ресурсите си, за да защити американските бази в Ирак, помещаващи коалиционните сили от ракетните атаки на Хизбула.

“Докато чакаме по-нататъшни разяснения относно правната същност и въздействието на днешната резолюция, настоятелно призоваваме иракските лидери да преразгледат важността на съществуващите икономически отношения, отношенията за сигурност между двете страни и непрекъснатото присъствие на Глобалната коалиция за борба с ИДИЛ”, посочва правителствената говорителка Морган Ортаг.

Според американските военни служители около 5200 военнослужещи в Ирак и няколкостотин в Сирия са съсредоточени върху укрепването на военните си предни постове, вместо да преследват Ислямска държава и да обучават местните сили.

“Ние оставаме решителни като партньори на правителството на Ирак и иракския народ, които ни посрещнаха в страната си, за да помогнем в борбата срещу ИДИЛ”, се казва в изявление на американското командване.

“Оставаме готови да върнем цялото си внимание и усилия към общата ни цел да осигурим трайно поражение на ИДИЛ”, се добавя в изявлението.