Европейският проект на Сърбия вече е на милостта на Александър Вучич

Протестиращите носят транспарант със снимка на Слободан Милошевич с надпис "Всичко е едно и също, няма го“ по време на протест в Белград, Сърбия, 7 април 2017 г. Няколко хиляди души протестираха заради резултатите от президентските избори. [Koca Sulejmanovic/EPA/EFE]

След осем години демократична ерозия режимът на Александър Вучич напълно възстанови авторитаризма. Днес той притежава по-неконтролирана политическа власт, отколкото Слободан Милошевич в разгара на управлението си през 1990 г., пише Филип Ейдус, председател на Борда на на Белградския център за политика на сигурност

“Косово е сърцето на Сърбия“… “НАТО фашистите“… “Русия и Китай са нашите братя“… “Американците, хърватите и албанците са наши врагове“. През 90-те години политически изявления като тези оформиха гръбнака на националистическата пропаганда, задвижвана от авторитарния режим на Слободан Милошевич.

През октомври 2000 г. той беше свален от власт, Сърбия започна да оправя отношенията със съседите си и със Запада, но тези идеи, свързани с режима му, оцеляха.

Двадесет години след началото на демократичния преход Сърбия направи пълен кръг. През 2012 г. партии и лидери, които доведоха страната до диктатура, войни, санкции, изолация и икономически колапс, се върнаха на власт.

След осем години демократична ерозия режимът на Александър Вучич напълно възстанови авторитаризма.

С цялото правителство, парламент и медии под негов строг контрол, Вучич днес притежава повече неконтролирана политическа власт, отколкото Милошевич в разгара на управлението си през 1990 г. Това беше потвърдено и от организацията за наблюдение на човешките права “Фрийдъм хаус”, която понижи рейтинга на Сърбия, за първи път от 17 години насам в своя доклад за 2020 г.

От първите си дни режимът на Вучич се зае с постепенното възстановяване на идеологията, която преобладаваше през 90-те години. Това доведе както до изобразяването на прехода след 2000 г. като период на слабост, корупция и унижение, но също така и към възстановяването на основните политически позиции от 90-те години.

Нашето проучване, проведено през октомври 2020 г., свидетелства, че общественото мнение следва примера. За първи път от двадесет години по-голямата част от анкетираните се противопоставят на членството на Сърбия в ЕС (51%). Освен това мнозинството от тях (59%) смятат, че Сърбия никога няма да се присъедини към ЕС.

Докато само 13% са съгласни, че Сърбия трябва да хармонизира външната си политика с Европейския съюз, което е предварително условие за членство, 57% смятат, че това трябва да се случи, но с Русия и Китай. Зашеметяващите 68% от населението смятат, че влиянието на ЕС върху Сърбия е отрицателно, дори повече от САЩ (59%).

В същото време огромното мнозинство от анкетираните оценяват влиянието на Китай (87%), Русия (72%) и Унгария (70%) като положително.

Въпреки че подкрепата за членство на Сърбия в НАТО никога не е била висока, сега тя достигна своето историческо дъно (3%). Върна се и старото недоверие към съседните държави. Съседите, които оглавяват списъка на националните врагове, са Хърватия (30%) и Албания (20%).

Списъкът на най-значимите приятели се оглавява от Русия (40%) и Китай (14%) Почти 3/4  (72.7%) от анкетираните не очакват, че е възможен мир между сърби и албанци на Балканите.

Докато огромните 54% се страхуват от създаването на Велика Албания, подобен дял (58%) от анкетираните подкрепят създаването на Велика Сърбия чрез отделянето на Република Сръбска от Босна и Херцеговина и нейната интеграция в Сърбия.

Що се отнася до Косово, въпреки цяло десетилетие диалог между Брюксел и Белград за нормализация, 71% смятат, че няма никаква промяна и 73,2% не очакват скоро мирни и нормални отношения между сърби и албанци.

Докато само 7,8% са съгласни да признаят Косово в сегашните му граници, половината от анкетираните (53,2%) не очакват окончателното споразумение между Сърбия и Косово някога да бъде сключено.

Представените по-горе резултати от проучването ясно показват, че контролираният от Запада демократичен преход в Сърбия е загубил вътрешната си легитимност.

Единственото нещо, което все още, макар и малко, обвързва Сърбия с европейския проект, е милостта на Александър Вучич. Ако той трябваше открито да прекъсне връзките с Брюксел и да очертае нов геополитически курс по стъпките на Путин, Орбан и Ердоган, това щеше да струва скъпо на народа му.