Енергийната криза в България – руски натиск и обвинения за отказ от евтин азерски газ

Новата газова връзка между Гърция и България още се строи

Както много европейски страни, и България е изправена пред рязко увеличаване на цените на газа, а Русия вече оказва натиск за подписване на нов дългосрочен договор с “Газпром”. Настоящият 10-годишен изтича в края на 2022 г. Някои европейски държави вече направиха това – Унгария подписа още тази година нов договор с “Газпром“ за следващите 15 години, докато Полша изобщо се отказа от руския газ и заложи на спот пазарите и внос на втечнен газ (LNG).

На този фон българското държавно газово дружество е обвинено заради липсата на евтин азерски газ на пазара. Правителството е съветвано от експерти и политици да не се вкарва в нова дългосрочна сделка с Русия, защото промените на газовия пазар шрез следващите 2-3 години ще бъдат твърде много.

Руското напомняне

Наскоро посланикът на Русия в България – Елена Митрофанова, подкани българските власти да подпишат дългосрочен договор за доставки на природен газ с “Газпром”. “В контекста на повишаване на спот цените до космически висоти, стабилните дългосрочни договори, както показва животът, са от голямо значение, посочи дипломатът”. Наред с това изтъкна, че “тази опция е възможна при прагматичен подход и политическа воля” и напомни, че в бедна страна като България цената на газа и на електроенергията е “много важна за крайните потребители“.

Нямаше никаква реакция след интервюто ѝ, дадено за руската държавна агенция РИА Новости – нито институционална, нито от анализатори на двустранните отношения. От 1 октомври цената на газа е 94.54 лева (48.34 евро)/MWh без данъци и такси, почти петкратно увеличение на годишна база – но двойно по-ниска от европейската.

Променена пазарна среда

Преговорите за нов договор, с нови срокове и нови количества остават като задача за редовно правителство, тъй като от май месец насам България се управлява от служебни кабинети. За най-зависимата от доставки на руски газ държава – близо сто процента, договарянето с “Газпром” винаги досега е свързано с отстъпление пред руския натиск за сметка на българските национални интереси. Било с цената, непроменените ниски такси за транзит, големите количества take or pay.

Неизбежните преговори за нов договор ще се провеждат в силно променена пазарна среда и цената на синьото гориво е един от факторите. Ноемврийските фючърси на ликвидния европейски хъб – нидерландския Тіtlе Тrаnѕfеr Fасіlіtу (TTF), се търгуваха за около 118 евро на мегаватчас, повишение с почти 400% от началото на годината. Тази котировка, както и друга – на NеtСоnnесt Gеrmаnу, се използва за изчисляване на пазарна компонента, включена в променената от “Газпром” формула за изчисляване на цената на природния газ. Тя има тежест от 70% в крайната цена, а другите 30% са на компонента, свързана с нефтопродуктите (газьол и мазут) – дотогава цената на газа беше обвързана единствено с тях. Руската компания промени и периода на изчиcлявaнe нa цeнитe oт тpимeceчнa ocнoвa нa мeceчнa бaзa.

Затова и посланик Митрофанова акцентира на дългосрочен договор, чиито ползи за европейските купувачи изтъкна и президентът Владимир Путин в началото на септември. “При дългосрочни договори “Газпром” не продава на тази (висока, б.а.) цена”, каза руският държавен глава, а дори и при повишение на цената на петрола, “ще е по-меко”.

На българския енергиен пазар от догодина ще настъпят сериозни промени. Въпреки огромното закъснение на газовата връзка с Гърция, тя ще бъде пусната в търговска експлоатация през юли догодина. През нея, освен азерски газ, ще се доставя и втечнен от терминала в Александруполис, Гърция, където българският газов оператор “Булгартрансгаз” е закупил 20% от доставките. Голямата неизвестна е все още липсващият план за затваряне на въглищната индустрия и заместващите мощности, които да “покрият” дела на ТЕЦ-овете.

ТЕЦ-овете осигуряват над 40% от електроенергията в страната, а България сериозно изостава по отношение на Зелената сделка. Предложеното изграждане на паро-газова централа с капацитет до 1 GW в Маришкия басейн не е одобрено от парламента, а от това зависи и каква ще бъде консумацията на природен газ.

България получава около 3.3 милиарда куб. м руски газ годишно, от които потреблението е на сравнително постоянно ниво от 3 милиарда куб.м. Освен това има договор за доставки за газ от Азербайджан в обем от около 1.2 милиарда куб. м, чиято цена е по-ниска, тъй като се изчислява по петролната компонента. Една трета от потребявания в България природен газ се пада на топлофикациите, предимно на столична топлофикация, която произвежда ток. Следват строителните и химически компании, а с най-малък дял е потреблението на домакинствата – малко над 3%.

България пропусна възможности

Енергийният експерт Христо Казанджиев (Български енергиен и минен форум) коментира пред Euractiv, че е необходим много внимателен баланс при подготовката и преговорите за такъв договор. Проблемът не е в неговия срок, а в количествата, които трябва да бъдат договорени – задължителните, и ежегодните, заяви той. По сега действащия договор с “Газпром” 80% от количествата са по клаузата take or pay. “Бъдещ договор трябва да е много по-балансиран в това отношение и България да има възможност да договаря количествата”, казва Казанджиев.

Той отчита, че при преговорите трябва да се вземе предвид влизането в действие на терминала за втечнен газ в Александруполис, върху чийто старт “Газпром” индиректно оказва влияние”. Към влиянието на Зелената сделка в една дългосрочна енергийна стратегия, Казанджиев добавя и опцията големи потребители да внасят природен газ, сключвайки сами сделки за доставки на необходимите им количества.

Енергийният експерт обаче смята, че ръководството на “Булгаргаз” е попречило на вноса на по-евтиния азерски газ, а не липсата на готовност на интерконектора с Гърция – като точка за доставка, посочена в договора с Азербайджан.

“По неофициална информация изпълнителният директор на “Булгаргаз” (Николай Павлов, б.а.) още в началото на годината е отказал доставки на природен газ от Азербайджан”, заяви Христо Кантарджиев. “Проблемът не е в липсата на точка за доставка – има достатъчно свободен капацитет и чрез суапови сделки може да се осигури газ. Така че вината, че няма евтин газ, е на изпълнителния директор на “Булгаргаз”, смята той.

В края на август Български енергиен холдинг обяви своето очакване интерконекторът с между Гърция-България да бъде въведен в търговска експлоатация до 1 юли 2022 г. Дружеството обясни, че ,договорът за доставка на природен газ от Азербайджан предвижда „Булгаргаз“ да получава доставките на точка Комотини в Гърция, а не от някъде другаде.

“Договорът не предвижда право на българската страна едностранно да определя или да променя точката на доставка, което означава, че за временна промяна в точката на доставка е необходимо съгласието на азерския доставчик“, обясни БЕХ, но енергийните експерти явно мислят по различен начин.

Мартин Димитров, бивш депутат от “Демократична България” и автор на множество предложения в областта на енергетиката, смята, че за българските национални интереси е най-добре договорът да е краткосрочен за 2-3 години. (Той коментира темата в лично качество, тъй като още не е обсъждана в коалицията.) Като аргумент за тезата си изтъква интерконекторът с Гърция, който ще тръгне в средата на 2022 г. и по който ще се получава и азерски, и втечнен газ. “Неговият капацитет сега е за 3 милиарда куб. м годишно, а ако се сменят компресорните станции, ще стигне 5 милиарда куб. м”, каза Димитров. Бившият депутат също отбеляза възможността големи бизнеси да си договарят и внасят необходимите им количества синьо гориво.

Според Мартин Димитров при бъдещо договаряне трябва да се намалят силно и количествата по клаузата “take or pay”. Най-съществената част от неговото предложение е в преговорите на България с “Газпром” да се включат и представители на Европейската комисия. “Това би подсилило позицията на България, а освен ЕК натрупа значителна база данни покрай антимонополното разследване на “Газпром” (за цените на газа в осем страни от ЕС, в т.ч. България)”. Политикът припомни, че от значение за българската позиция е фактът, че България на два пъти се е отказала да иска неустойки от “Газпром” – един път след антимонополното разследване, и втори път – заради прекратения транзит на руски газ по Трансбалканския газопровод.

Какво ще се договори България с “Газпром” е още един горещ картоф за следващото правителство – и шанс да докаже капацитета си да защитава национални интереси.