ЕП отхвърли поправката срещу България в доклада за Северна Македония

Таня Файон, Брюксел, 25 март 2021

В четвъртък (25 март) евродепутати оказаха натиск върху България за отмяна на ветото за откриване на преговорите за присъединяване на Северна Македония към ЕС. Европейският парламент обаче отхвърли поправка, критикуваща българската позиция.

ЕП прие докладите за напредъка на страните-кандидатки Албания, Косово, Северна Македония и Сърбия. Голямата интрига обаче беше дали поправката, предложена от евродепутати от групата на Социалистите и демократите и “Зелените”, която открито критикува България и заема позицията на Северна Македония, ще събере достатъчно подкрепа, за да стане част от резолюцията на Европейския парламент.

Миналия ноември България наложи вето на започването на преговорите за присъединяване на Северна Македония, като предупреди, че няма да толерира изкривяването на исторически събития, документи и артефакти, както и ролята и възгледите на личности от българската история. София обвини Скопие в реч на омразата, замразяване на инфраструктурни проекти и неприлагане на двустранния договор за добросъседски отношения, подписан през август 2017 г.

Докладчикът на ЕП за Северна Македония Илхан Кючюк (“Поднови Европа”, ДПС) зае критична позиция по отношение на България, въпреки факта, че всички политически сили у нас, включително партията му “Движение за права и свободи”, подкрепят ветото.

Кючюк каза, че въпреки някои положителни развития през последните две години, решението на Европейския съвет за Северна Македония и Албания в края на миналата година е “вредно за Западните Балкани и има пряко отрицателно въздействие върху съответните страни и техните общества”.

По думите му Северна Македония демонстрира приемственост на ангажимента си към европейския път и разбиране на необходимостта от прилагане на стабилни и приобщаващи демократични реформи.

“Надявам се, че и двете страни ще възобновят конструктивния диалог по висящите двустранни въпроси, за да постигнат устойчиви резултати”, каза Кючюк. Той предложи като възможно решение “постигането на компромис за план за действие с конкретни мерки, чието изпълнение ще бъде редовно оценявано в съответствие с Договора за добросъседство. Планът би рестартирал процеса и позволил на Съвета да свика първата междуправителствена конференция възможно най-скоро”.

Допълнителни забавяния биха изложили на риск доверието и обективността на процеса на присъединяване, предупреди Кючюк.

От името на Европейския съвет Ана Паула Закариаш, държавен секретар по европейските въпроси на Португалия, говори за необходимостта да се намерят “прагматични решения”, призовавайки Скопие да укрепи демокрацията си и да приложи дълбоки реформи.

Еврокомисарят по съседската политика и разширяването Оливер Вархели посочи, че се надява да открие първата междуправителствена конференция по време на португалското председателство, т.е. до края на юни.

Той каза, че регионалното сътрудничество и добросъседските отношения представляват съществена част от процеса на присъединяване на страната към ЕС.

“Важно е Преспанското споразумение с Гърция и Договорът за добросъседство с България да продължат да се прилагат добросъвестно от всички страни. В такъв ключов момент аз насърчавам и Скопие, и София да удвоят усилията си за намиране на взаимно приемливо решение на висящите двустранни въпроси”, каза комисарят.

Той също така предупреди “всички страни да се въздържат от изявления или действия, които могат да подкопаят по-широките интереси на ЕС”.

Андрей Ковачев (ЕНП, ГЕРБ) посочи, че българската общност в Северна Македония живее в страх в югозападната ни съседка. Последният пример е кампанията срещу кандидата за Евровизия от Северна Македония, който направи публично достояние българския си произход. “Да” на разширяването, “не” на омразата и дискриминацията”, завърши изявлението си Ковачев.

Таня Файон (Социалисти и демократи, Словения), която е един от авторите на спорната поправка, нарече българското вето “безотговорно”. “България трябва да оттегли ветото си. Залогът е доверието в ЕС. Кризата, причинена от българското вето само ще застраши процеса на присъединяване на други страни”, подчерта тя.

Българският евродепутат Ангел Джамбазки (Консерватори и реформисти, ВМРО) посочи, че кандидатът за Евровизия е получил над 400 смъртни заплахи само защото е казал, че е българин. Той коментира, че граждани на Северна Македония, които са участвали в кампания за раздаване на безплатна книга на български език са били разпитвани и сплашвани от полицията.

Джамбазки каза още, че 130 000 българи в Северна Македония нямат право да се обявяват за българи при предстоящото преброяване в страната.

“Това, уважаеми, не е Северна Македония, а е Северна Корея”, възкликна той.

Александър Йорданов (ЕНП, СДС) каза, че езикът, който се говори в наши дни в Скопие, не е македонски, а е “език на омразата срещу България”. “България би искала да види Северна Македония в ЕС, но само след като тя се ваксинира срещу комунистическия коронавирус от миналото”, каза той, позовавайки се на антибългарската политика по времето на Югославия.

Петър Витанов (Социалисти и демократи, БСП) изрази съжаление, че колегите му от парламентарната група, които не са българи, са заели критична позиция срещу България. Той каза, че това се използва от фашизирани елементи в България, за да нанесат удар върху социалистите, основната опозиционна сила, преди парламентарните избори на 4 април. “Диалогът между България и Северна Македония се нуждае от динамика, а не от динамит”, каза той.

С изключение на Файон, останалите съавтори на спорната поправка, които взеха думата, не отправиха директни критики срещу България. В края на дискусията докладът беше приет и поправката отхвърлена.