Ердоган ще се откаже от агресивната политика при първия знак за единство на ЕС

Лидерите на ЕС ще проведат критична среща на върха през декември, за да вземат решение за следващите стъпки по отношение на отношенията с Турция на фона на нарастваща ескалация по редица въпроси, вариращи от сондажи за газ в Източното Средиземноморие, до скандал с Франция и наскоро с Германия. [Shutterstock/Sasa Dzambic Photography]

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган ще отстъпи от агресивната си позиция към Европа още “при първия знак за единство на ЕС“, каза източник в Брюксел пред EURACTIV.com.

“Вярваме, че ако Европа покаже първия признак на единство, Ердоган ще отстъпи, за да не пострада. Сега Европа разбира, че турският президент използва тактиката на руския си колега Владимир Путин. С ходовете си той тества реакцията на Европа и съответно вижда докъде може да стигне“, коментира източникът.

Той добави, че тактиката на Ердоган има за цел или да провери докъде може да стигне, или да постигне  пълна конфронтация с Европа.

“Миналият петък се проведе среща със съветника на Ердоган Ибрахим Калин, а в събота Ердоган каза, че Турция принадлежи на Европа и в същото време издаде нов навигационен телекс (Navtex) за Егейско море, позовавайки се на нарушаване на демилитаризирания статут на острова Лесбос, определен от Лозанския мирен договор през 1923 г. Лозанският мирен договор, забранява на Гърция да изгражда военни укрепления и да разположи въоръжени сили, освен правохранителни органи в Додеканезките острови в Егейско море, сред които е и остров Лесбос”, обясни източникът.

Освен това само преди дни турски военен кораб не е позволил на новата военноморска мисия на ЕС да извърши проверка за спазването на ембаргото на товарен кораб край бреговете на Либия.

“Изглежда, че Ердоган се шегува или иска тотална конфронтация“, каза източникът, добавяйки, че единият сценарий не изключва другия.

NAVTEX е автоматизирана система, използвана за предаване на навигационни предупреждения, метеорологични предупреждения и спешна информация за безопасност и спасяване. Той се използва широко за предупреждение за военни учения.

Лидерите от общността ще проведат критична среща на върха на 10-11 декември, за да вземат решение за следващите стъпки по отношение на отношенията между ЕС и Турция на фона на нарастваща ескалация по редица въпроси. Проблемите варират от сондажи за газ в Източното Средиземноморие, до скандал с Франция и наскоро с Германия.

Германия, Италия, Испания и Унгария са сред страните от ЕС, които досега се противопоставяха на санкциите на Брюксел срещу Анкара, заявявайки, че диалогът трябва да бъде приоритет.

Съобщава се, че България не е заела позиция, но нейният премиер Бойко Борисов се възприема до голяма степен като човек на Ердоган в ЕС.

Но според източника нещата сега леко се променят.

“Климатът се променя дори в онези страни, които не са склонни да налагат санкции, тъй като Турция продължава с провокациите. Унгарецът Виктор Орбан категорично подкрепя Ердоган, защото и двамата имат еднаква авторитарна логика като Путин“, смята източникът.

Върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Жозеп Борел заяви пред Европейския парламент на 24 ноември, че Европа се опитва да започне дипломатически диалог с Турция, но не се поддава на натиска на Анкара.

Трябва да продължим да преговаряме с Турция, но “на следващата среща на върха, ще трябва да вземем важни решения за нашите отношения“, каза Борел и добави, че ЕС е на страната на  Кипър и Гърция.

Борел добави, че не от него зависи дали ще има санкции или не. “Лидерите на ЕС ще трябва да вземат решения“, каза той.

Инцидентът с операция IRINI

На 24 ноември Европейската комисия публикува изявление, в което се съдържат подробности за скорошна инспекция на турски кораб от операцията на ЕС IRINI край Либия.

Военен кораб от операцията на ЕС се опитал да извърши проверка на товарния кораб в сряда, но това не му се удало заради турския военен ескорт. Подозренията са били, че корабът транспортира оръжие за Либия.

“Операция IRINI положи добросъвестни усилия да потърси съгласието на държавата, като даде 4-часово предизвестие на турското министерство на външните работи в съответствие с международната морска практика. Операция IRINI дори се съгласи да удължи това известие с допълнителен час по искане на турското посолство в Рим, където се намира седалището на операция IRINI “, съобщиха от Комисията.

След изтичането на определеното време, Турция не отговоря на запитването. Затова проверяващите са се качили на кораба за проверка в съответствие с международно договорени процедури, включително и правилата на  НАТО.

“Инспекцията беше прекратена по-късно, когато Турция официално и със закъснение уведоми операция IRINI за отказа си да даде разрешение за инспекция на кораба. Дотогава инспекцията не е открила доказателства за незаконни материали на борда и корабът е бил освободен, за да продължи пътя си “, каза Комисията.

Според източници съгласно международното право държавите имат право да откажат проверка, тъй като това се е случвало в миналото. Но в международната практика е “необичайно“ държавата да не отговори на искане за проверка в рамките на 4 часа.

Същите източници добавиха, че екипажът на турския кораб е сътрудничил по всякакъв начин на пороверяващите, затова в Брюксел мнозина подозират, че политическото ръководство на Турция просто е искало да политизира въпроса.