ЕС в изолация, докато в Берлин се договаряше либийското примирие

Германският канцлер Ангела Меркел разговаря с руския президент Владимир Путин, френския президент Еманюел Макрон, премиера на Италия Джузепе Конте, египетския президент Абдел Фатах ас Сиси и други по време на Международната конференция за Либия в Берлин, Германия, 19 януари 2020 г. [EPA-EFE/ALEXEI NIKOLSKY]

Световните сили поеха ангажимент да не поддържат нито една от двете страни в гражданската война в Либия, както и да подкрепят наложеното ембарго на ООН за доставка на оръжие. Това стана по време на Берлинската конференция в неделя (19 януари), в която участваха държавите, подкрепящи съперническите либийски фракции.

Заключителният документ е в 55 точки. Той е съставен от лидерите на 12-е държави, ООН, ЕС, Африканския съюз и Арабската лига и ще бъде отправна точка за по-нататъшни преговори, водени от ООН.

Документът очертава стъпки за укрепването на държавните институции и връщането към политическия процес, ръководен от ООН. В същото време реформата в сектора на сигурността трябва да възстанови монопола на държавата върху употребата на насилие, пише в документа.

Седмица по-рано руският президент Владимир Путин и турският президент Реджеп Ердоган не успяха да убедят командира на бунтовниците Халифа Хафтар и международно признатото правителство на Либия на премиера Файез ал Сарадж да подпишат примирие.

Хафтар, чиято Либийска национална армия (ЛНА) обсажда Триполи с подкрепата на Египет, Обединените арабски емирства, руски наемници и африкански войски, дойде на срещата на върха, въпреки че се отказа от присъствието си на турско-руските преговори и ескалира конфликта в петък, затваряйки източните нефтени пристанища.

Междувременно Турция нахлу със собствени войски и с подкрепяни от Турция бойци от Сирия към Триполи, за да помогне на Сарадж да устои на нападението на Хафтар.

Западните страни отстъпиха от решаващата си роля в Либия, след като подкрепяните от НАТО бунтовнически сили свалиха диктатора Муамар Кадафи през 2011 г., като на практика позволиха на Русия, Турция и арабските държави да извоюват водещи позиции и да превърнат конфликта в прокси война.

Дяволът е в детайлите

Освен предварителното примирие в Триполи, предназначено да бъде превърнато в трайно прекратяване на огъня, процесът ще бъде следен и от специален комитет, съставен от по петима военни служители от всяка двете страни. В неделя Хафтар и Сaрадж посочиха кандидатите си и така косвено се съгласиха да преговарят. По план комитетът ще започне работа през следващите няколко дни в Женева.

Дипломати много пъти предупреждаваха да не се повтарят грешките от предишните конференции за Либия в Париж и Палермо. Но и конференцията в Берлин не донесе повече от неясни ангажименти за поддържане на оръжейното ембарго, спиране на доставките на оръжие, поддържане на единството на страната и спиране на използването на конфликта за извличането на политически дивиденти.

Не са предвидени санкции в случай, че ангажиментите не бъдат спазени, а документът не е правно обвързващ.

Kато домакини на конференцията, Германия и ООН се бореха да върнат Хафтар обратно на масата за преговори, след като той ги прекрати и повече от половината производство на нефт в Либия беше преустановено в контролираните от него области.

Германският външен министър Хайко Маас заяви, че и двете страни в либийския конфликт “като цяло” са се съгласили да опитат да намерят решение за затворените нефтени пристанища, без да даде времева рамка.

Сарадж и Хафтар не се срещнаха в Берлин. Хафтар се срещна с Меркел и с френския президент Еманюел Макрон зад затворени врати преди срещата на върха, а Ал Сарадж се консултира с турската делегация.

Според Меркел лидерите, които присъстваха на срещата на върха, са се съгласили да проведат допълнителни срещи, за да продължат с процеса.

Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш призова световните сили да се “въздържат от намеса” в либийския конфликт. Пред репортери той каза, че “не може да подчертае достатъчно заключението на върха, че решението на конфликта в Либия не е военно”.

И Путин, и Ердоган подчертаха важността огънят да се прекрати. Ердоган обаче призова Хафтар да спре военните действия. По думите му, “за да може да започнат другите етапи на политическия процес, Хафтар трябва да преустанови агресивното си поведение”.

На среща с турския си колега Мевлют Чавушоглу, държавният секретар на САЩ Майк Помпео призова за ефективен механизъм за наблюдение.

Предложението му беше повторено от италианския премиер Джузепе Конте. Той заяви, че Рим е готов да се включи в механизма. “Надяваме се, че в края на краищата военното решение никога (…) няма да предостави окончателното решение по въпроса”, каза Конте пред репортери.

ЕС изолиран?

Берлинската конференция предложи шанс на новите лидери на ЕС да разсеят съмнението, че през последните седмици различните политически кризи са ги хванали неподготвени.

“Не е тайна, че по този въпрос ние европейците страдахме от вътрешни разделения и не бяхме достатъчно обединени, за да представим съгласувана позиция, която да ни даде сила”, заяви върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Жозеп Борел пред репортери. Той призна, че по отношение на Либия досега ЕС е бил по-слабо координиран. “Казвал съм много пъти, че ЕС се нуждае от повече единство, за да може позицията му да бъде вземана под внимание при възникването на проблеми като този в Либия”, допълни той.

Водената от Германия среща на върха обаче отново показа упованието на ЕС в способностите на германския канцлер Ангела Меркел да управлява кризисни ситуации.

“Времето, в което европейците не говореха с един глас, е зад гърба ни”, каза Меркел пред репортери. Тя добави, че този път позициите на европейските партньори, свързани с конфликта в Либия, са много по-близки.

“Фактът, че участниците – Египет, Обединените арабски емирства, Русия и Турция – също се съгласиха на прекратяването на огъня, улесни много формирането на единна позиция у европейците. Но нека го кажа другояче: Европа също допринесе за този успех. Ето защо имам много по-добро предчувствие, отколкото преди година-две.”

В съвместно изявление на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и Жозеп Борел беше отбелязано, че конференцията е поставила “първата значителна стъпка” и ЕС ще играе важна роля в процеса.

“Участниците се ангажираха да се въздържат от всякакви мерки и по-нататъшна военна подкрепа към страните, които биха застрашили примирието”, заявиха те в изявлението си и подчертаха подкрепата си за посредничество за усилията на ООН. “Само политически процес, ръководен от Либия, може да сложи край на конфликта и да донесе траен мир”, се добавя в изявлението.

В отделно изявление председателят на Европейския съвет Шарл Мишел добави: “Готови сме да мобилизираме усилията си там, където са най-необходими.”

Единната позиция на ЕС идва само дни, след като Борел призова ЕС да обмисли изпращането на войски в Либия в помощ на установяването на примирие. “Ако в Либия има временно примирие, тогава ЕС трябва да е готов да помогне за прилагането и наблюдението на това примирие – вероятно и с войски, като част от мисия на ЕС, например”, заяви Борел пред германския седмичник Spiegel в интервю, публикувано в петък (17 януари). “Или вземете пример с оръжейното ембарго. ООН повери налагането му на нас, европейците.  В действителност обаче то е неефективно. Там никой не контролира нищо”, добави Борел.

След като встъпи в длъжност, той много пъти призова ЕС да премахне изискването за единодушие по въпросите на външната политика от договорите, за да може блокът да реагира на глобалните предизвикателства по-бързо и решително.

Според договорите, външните министри на ЕС трябва да вземат решение за разполагането на военните мисии на ЕС. До момента обаче държавите членки бяха предпазливи към вземането на решение за изпращане на войски в Либия.

В понеделник (20 януари) външните министри на ЕС се срещнаха в Брюксел, за да обсъдят резултатите от Берлинската конференция.

Гръцки надежди

Междувременно решението на Германия да не покани Гърция на срещата на върха в Берлин, докато Турция беше сред преговарящите, остави гръцкото правителство, кипящо от дипломатическо недоволство.

Атина категорично осъди подписването на меморандума за разбирателство, който определя морските зони в региона между Турция и подкрепеното от ООН Правителство на националното съгласие в Триполи.

Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис заплаши да блокира потенциално споразумение по въпроса, но засега не е ясно къде такова вето може да бъде наложено.

Депутатът от управляващата “Нова демокрация” Евангелос Сиригос заяви в неделя, че целта на Ердоган е да задържи Ал Сарадж или поне част от хората му за съюзници в новото либийско правителство.

“По този начин Ердоган иска да предотврати денонсирането на Меморандума, подписал с Триполи, но също така и да поддържа военни сили в Либия”, заяви депутатът от консерваторите.

Според Сиригос, Меморандумът може да бъде отменен само чрез обжалване пред международен съд или от едно от двете правителства, които са го подписали. “Надяваме се, че новото либийско правителство ще денонсира споразумението”, каза той.

В неделя Хафтар изпрати писмо до гръцкото правителство, в което пише, че дипломатическата подкрепа на Гърция “е изключително полезна за либийския народ”.