ЕС готви санкции срещу турските енергийни сондажи

Германският външен министър Хайко Маас (д) и първият дипломат на ЕС Йозеп Борел (л) дават пресконференция след неформалните разговори между външните министри на ЕС, Берлин, Германия, 28 август 2020 г. [EPA-EFE / Кей Нитфелд]

Външните министри на ЕС се договориха в петък (28 август) за списък от санкции срещу Турция, ако няма деескалация на действията на Анкара в Източно Средиземноморие. Анкара е призована да спре незаконното сондиране на нефт и газ.

Първата фаза на санкциите се отнася до енергийния сектор на Турция и е насочена към компании, участващи в незаконните сондажи в Източното Средиземноморие, в изключителните икономически зони на Гърция и Кипър.

На въпрос до какво могат да доведат тези мерки, първият дипломат на ЕС Жозеп Борел посочи, че санкциите могат да обхванат кораби или други активи, участващи в сондажа. Възможно е да се забрани и използването на пристанища на ЕС и доставки от Съюза и да се наложат ограничения на икономическата и финансова инфраструктура, свързана с тази дейност ”.

Борел посочи, че могат да бъдат разгледани и широкообхватни санкции срещу цели сектори на турската икономика, които да влязат в сила, ако по-конкретните мерки срещу сондажите не бъдат ефективни.

Тези санкции ще получат окончателно одобрение и ще влязат в сила на следващата среща на върха на ЕС на 24 септември в Брюксел, ако дотогава Турция не изтегли военните си кораби от региона и не спре незаконната си дейност.

Прочетете повече подробности тук:

“Основната цел е незабавно да деескалираме ситуацията, а времето върви срещу нас. В региона има събрани голям брой военни кораби и не могат да се изключат инциденти”, посочи дипломат от ЕС.

В отговор на въпрос за EURACTIV, Борел посочи, че Европа трябва да обсъди всички належащи въпроси с Турция:

“Със сигурност ще говорим за много висящи проблеми, които затрудняват отношенията ни, но засега най-належащ и спешeн е въпросът за сондажите и присъствието на турски кораби във водите на Кипър”.

След това между Атина и Анкара трябва да бъде проведен конструктивен диалог, добави Борел.

EURACTIV беше информиран, че Австрия и Франция подкрепиха категорично по-решителните искания на Гърция. Германия, Малта и Италия, макар и също оказващи подкрепа, останаха по-сдържани, страхувайки се, че турският президент Реджеп Тайп Ердоган може да си отмъсти, използвайки миграцията.

Първоначално Гърция поиска санкции, които да парализират турската икономика. “Това е първата стъпка, ако нещата се влошат, тогава и нашите санкции ще ескалират”, посочиха дипломатически източници.

Ако Турция продължи сондирането на газ в Източното Средиземноморие, ще бъде наложена втора фаза от санкции, този път към турския финансов сектор и по-специално към турските банки. Ако ситуацията продължи да се влошава, се предвижда и забрана за пътуване.

Атина приветства решението в петък.

“Мисля, че гръцката страна получи каквото можеше – възможни санкции, ако Турция не избере деескалация и не започне диалог”, посочи външният министър Никос Дендиас пред гръцките медии.

“Надявам се Турция да се вразуми, да спре провокациите, да спре произвола и нарушаването на международното право”.

Дипломати посочиха пред EURACTIV, че първата стъпка към фазата на диалог ще бъдат обяснителни разговори между служители на министерствата на външните работи, тъй като среща между министрите е малко вероятна.

Атина също подчерта, че всеки диалог ще се основава на принципите на международното право.

Гърците също така изясниха, че единствената тема, която се обсъжда с Турция, са морските въпроси, сред които и този за ексклузивната икономическа зона. От друга страна, изглежда, че Анкара настоява за обсъждане на други висящи двустранни въпроси, което Атина напълно отхвърля.

По време на годишната си пресконференция в Берлин германският канцлер Ангела Меркел призова държавите членки да подкрепят Атина.

“Вярвам, че всички държави-членки на ЕС имат за задача да приемат много сериозно правата и проблемите, които нашите гръцки приятели изтъкват и да ги подкрепят там, където имат право”, Меркел тя пред репортери.

“Винаги съм се застъпвала за прекратяване на ескалацията. И това може да стане само като се водят разговори с двете страни отново и отново. Споровете относно разделянето на икономическите зони могат да бъдат разрешени с участието на двете страни. Германия се ангажира с това”, добави тя.

Политическото споразумение на ЕС и коментарите на Меркел предизвикаха силни реакции в Турция.

Анкара посочи, че безусловната подкрепа на ЕС за “максималистичните” позиции на Гърция и Кипър игнорира легитимните претенции на Анкара и само увеличава напрежението.

“Тъй като Турция всеки път набляга на диалога и дипломацията, прибягването до санкции от страна на ЕС няма да помогне за решаването на съществуващите проблеми, а ще засили допълнително решимостта на страната ни”, коментира говорителят на турското външно министерство Хами Аксой.

“Ако ЕС иска да намери решение в диспута за Източното Средиземноморие, блокът трябва да действа без пристрастия и да бъде честен брокер”.