ЕС е изправен пред „дълбоко разочарование“ в Западните Балкани

Главният дипломат на ЕС, Жозеп Борел, в Брюксел, Белгия, 06 май 2021 г. [EPA-EFE / JOHN THYS]

Министрите на външните работи на ЕС ще обсъдят темата за Западните Балкани на 10 май. Целта е да се определят възможностите за подобряване на сътрудничеството с региона, обременен от траен национализъм, слаба икономика и всеобщо разочарование от затихващите перспективи за членство в ЕС.

Преди срещата, високопоставен служител на ЕС заяви, че „ЕС може да бъде защитен и в безопасност, само ако Западните Балкани са сигурни и устойчиви. Това би увеличило шансовете на региона за членство в ЕС“.

Разочарованието на гражданите в региона от бавния процес на разширяване личи в работен документ, видян от EURACTIV. Документът носи заглавието – „Засилена ангажираност на ЕС в Западните Балкани“.

„Трябва да признаем, че въпреки решителния ангажимент за интеграция в ЕС и безпрецедентните нива на финансова и икономическа подкрепа – включително и в борбата срещу COVID-19 – хората в региона изпитват дълбоко разочарование от процеса на разширяване“, се посочва в документа.

„Общоприето усещане в Западните Балкани е, че перспективата за присъединяване отстъпва. Европейските стремежи се губят заради сложен набор от условия и процедури, които определят Сизифовата съдба на региона“, се допълва в него, предупреждавайки за набиращата инерция националистическа реторика.

Работният документ се появява след разразилата се политическа буря и слабия отговор от страна на Брюксел във връзка с поредицата от документи фантоми, предлагащи прекрояване на границите в Западните Балкани.

„На фона на усещането за липса на процес на интеграция в ЕС, което би дало почва за съвместно съществуване на многообразни национални идентичности, дискриминационната националистическа реторика и политика набират скорост“, се коментира в документа по повод отношенията между България и Македония.

След като миналата есен София отказа да подкрепи започването на преговори на Скопие за членство в ЕС, противопоставянето между двете югоизточни страни се засили.

Документът също призовава Сърбия и Косово да ускорят усилията за нормализиране на отношенията си, след като и двете ръководства вече ще са осигурили „солидни политически мандати от своя електорат“.

Заради нарастващото влияние на Русия и Китай в региона, документът се фокусира и върху необходимостта държавите в него да приведат външната си политика в съответствие с тази на ЕС.

„За задълбочаването на идеята за постепенното сближаване, трябва да се придържаме към ценностни позиции и ограничителни мерки на ЕС, в комбинация с по-задълбочено партньорство по общи проблеми и инициативи, както и изграждането на съюзи в световното управление на изменението на климата, дигитализацията и изкуствения интелект “, се посочва в него.

„Отвъд основните отношения и ангажираност между ЕС и Западните Балкани, регионът трябва да се присъедини към стратегическите дебати на Съюча. Конференцията за бъдещето на Европа ще даде положителен тласък за напредване на европейската програма в региона“.

Силният език на Борел за Босна

Преди срещата на министрите на външните работи в понеделник, главният дипломат на ЕС Жозеп Борел, подчерта в публикация „особено трудната ситуация в Босна и Херцеговина“.

Борел пише, че е изпратил „ясно послание“ до лидерите на страната, „да спрат да използват разделяща националистическа реторика и да се съсредоточат върху по-бърз напредък в реформите“.

„Призивът за прекрояване на границите в региона и разделянето на Босна и Херцеговина по етнически признак предизвиква ответни реакции“, заяви той във връзка с документите фантоми.

Главният дипломат на ЕС заяви, че е имал „труден разговор“ с членовете на председателството, подчертавайки, че позицията на Съюза остава непроменена и „ще подкрепи териториалната цялост и суверенитет на Босна и Херцеговина, както и нейното бъдеще в ЕС като обединена и суверенна държава“.