ЕС обещава кибер подкрепа на Украйна, възлага надежди на Нормандския формат

Върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел (вляво) и френският министър на външните работи Жан-Ив льо Дриан (вдясно) присъстват на съвместна пресконференция след неформална среща на министрите на външните работи на ЕС в Брест, Франция, 14 януари 2022 г. [КРИСТОФ ПЕТИТ ТЕСОН/EPA]

На фона на напрежението с Русия и след масирана кибератака, външните министри на ЕС обещаха допълнителна подкрепа за Украйна в петък (14 януари). Междувременно Франция и Германия се стремят да възобновят усилията си за посредничество между Киев и Москва.

Главният дипломат на ЕС Жозеп Борел обяви спешна среща на Комисията по политика и сигурност на ЕС и посочи, че звената на ЕС за бърза реакция за киберсигурност се активират, за да предоставят помощ на Киев.

Ако ръководеното от Литва звено за бързо реагиране в кибер пространството започне работа, това ще бъде първият път, когато военен проект на ЕС от рамката за постоянно структурирано сътрудничество (PESCO) ще влезе в оперативна фаза.

„Ние мобилизираме всичките си ресурси, за да помогнем на Украйна да се справи с този вид кибератака“, каза Борел.

Попитан откъде според него идва атаката, Борел отказа да спекулира без сигурни доказателства.

Признавайки, че е „със значителен размер“, той добави: „Много се страхувам, че няма да е последната“.

Външните министри на ЕС също предупредиха Русия за „твърд“ отговор на всякакви военни действия срещу Украйна, след като масирана кибератака срещу страната засили опасенията, че Москва може да се готви да изпрати войски.

Френско-германска инициатива

Министрите заявиха решимостта си преговорите да продължат по възможно най-много канали, като в същото време признаха, че трябва да се направи подготовка в случай, че те се провалят.

Френският външен министър Жан-Ив льо Дриан каза пред репортери в Брест, че той и германската му колега Аналена Беърбок планират да направят съвместно посещение в Украйна.

„Г-жа Беърбок първо ще пътува до Украйна по време на встъпителната си визита и след това ще подготви съвместно френско-германско посещение на демаркационната линия“, каза Льо Дриан. Според френски дипломатически източници това посещение може да се случи до февруари.

„Франция и Германия ще продължат усилията си за връщане към изпълнението на Минските споразумения“, добави Льо Дриан.

Въпреки това, според ежедневните доклади на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), нарушенията, свързани с прекратяването на огъня се случват редовно.

Френско-германската дипломатическа инициатива идва в момент, в който разговорите тази седмица между западни и руски официални лица не направи очевиден пробив в намаляването на напрежението между Москва и Киев.

Преговорите в нормандския формат, който събира украински, руски, германски и френски официални лица, за да помогнат за прекратяването на конфликта между правителствените сили и проруските сепаратисти в Източна Украйна, бяха в застой от ноември.

Висши френски и германски дипломати пътуваха до Москва по-рано този месец, за да видят как форматът може да бъде възроден.

Беърбок каза по-рано в петък, че все още има възможност за дипломация с Русия.

„Особено в моменти на криза дипломацията изисква много издръжливост, търпение и силни нерви“, каза Беърбок.

Като част от тези усилия „да се използва всеки възможен канал за комуникация“ и след посещението си в Киев, Беърбок трябва да замине за Москва, където ще се срещне с руския външен министър Сергей Лавров във вторник.

Не е ясно обаче кой формат на разговори би бил най-подходящ за постигане на напредък.

Президентът на Украйна Владимир Зеленски каза във вторник (11 януари), че Киев е готов за нова среща на върха между Украйна, Русия, Франция и Германия.

„Време е да се договорим за прекратяване на конфликта и ние сме готови да вземем необходимите решения по време на нова среща на върха на лидерите на четирите държави“, посочи Зеленски в изявление.

Въпреки това в петък Украйна предложи тристранни преговори с американския президент Джо Байдън и руския президент Владимир Путин, като отново повдигна въпросът сред някои дипломати от ЕС дали това ще бъде предпочитаният дискусионен формат пред този, воден от Европа.

„Все още очакваме реакцията по този въпрос, мисля, от руска страна. Но нашите американски партньори приемат нашето предложение с известен интерес“, каза шефът на президентския офис на Украйна Андрий Ермак на събитие във Вашингтон.

ЕС отново в играта?

Борел каза, че е „очевидно, че Русия се е опитала да ни раздели, като мине през главата на ЕС, сякаш не съществуваме. Опита се да ни раздели като ни игнорира“, отговаряйки на критиките от изминалата седмица, че „Европа не е била на масата“ за преговори между Запада и Русия.

„Но САЩ не се поддадоха – напротив, от първия момент те ни увериха, че нищо няма да се обсъжда или решава без координация и участие на европейците“, добави той.

Попитан дали вижда сближаване на позициите на ЕС-27 по въпросите на сигурността след срещата тази седмица, Борел каза, че това „със сигурност е така“.

„Когато обсъждаме на теоретично ниво, си позволяваме повече различия, отколкото когато сме изправени пред общ проблем“, добави той.

Тези коментати идват в момент, в който ЕС работи за съгласуване на първия по рода си документ за военна стратегия на блока, така наречения Стратегически компас.

Разработен от дипломатическата служба на ЕС (ЕСВД) и агенциите за национална сигурност, първата част от новия военен план на ЕС има за цел да покрие рисковете и тенденциите за сигурността в блока и в световен мащаб.

ЕС е готов да осигури по-силна подкрепа, включително в областта на сигурността и отбраната, за своите източни партньори, според последната версия на предстоящия документ за военна стратегия, видян от EURACTIV.

Попитан от EURACTIV в Брест как може да изглежда подобна подкрепа, освен финансовата помощ, Борел не пожела да навлиза в подробности, преди да бъде приет окончателният документ.

„Ние не сме военен съюз, но финансово и дипломатически, ние подкрепяме Украйна и Украйна е много наясно с това“, каза Борел, като посочи финансирането от Европейския фонд за мир (EPF), инструмент, който през декември отпусна 31 милиона евро в помощ на сигурността на страната.

„Трябва да кажа, че настоящата атмосфера ни помага да продължим да настояваме за приемането на Стратегически компас и ни доказва, че сме прави“, каза Борел.