ЕС се опитва да спаси връзките с „Източното партньорство“ от руска заплаха

Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел разглежда документите си преди видеоконференция на срещата на върха на лидерите на ЕС-Източно партньорство в сградата на Европа в Брюксел, Белгия, 18 юни 2020 г. [Pool/EPA/EFE]

Лидерите на Европейския съюз ще се опитат да спасят връзките си с петте бивши съветски републики от Източна Европа в сряда (15 декември). Всички те са потенциални партньори, но отношенията са подкопани от руската намеса и регионалните конфликти.

„Източното партньорство“ вече загуби член: Беларус, който се отказа от групата през юни след критики от европейските столици след спорното преизбиране на президента Александър Лукашенко.

Останалите пет партньори – Украйна, Молдова, Грузия, Армения и Азербайджан – ще изпратят лидерите си в Брюксел, за да се срещнат с ръководителите на 27-те държави-членки, един ден преди срещата на върха на ЕС.

„Моментът на тази среща на върха е избран добре, защото тези страни преминават през сложен период“, обясни високопоставен европейски служител.

Датата може и да е точна, но дипломатите в Брюксел очакват разочароваща среща.

От една страна, западните столици искат да покажат единен фронт срещу руските заплахи. От друга обаче, те знаят, че не могат честно да предложат на източните страни път към членство в ЕС.

Украйна, Грузия и Молдова, на чиято окупирана територия са разположени руски войски, биха искали да се присъединят към Европейския съюз, защото го виждат като гарант за мир и просперитет.

Европейски министър заяви пред Франс прес обаче: „Нищо не можем да направим“.

Всяка стъпка от дългия процес на присъединяване се нуждае от единодушна подкрепа от страните от блока, а и дългогодишните кандидати от страните от Западните Балкани са изправени пред несигурно чакане.

„Някои държави-членки настояват да приемат Грузия и Украйна в ЕС, но други казват, че това не е възможно“, каза министърът, пожелал анонимност.

Срещата на върха на Източното партньорство ще започне в следобед в сряда, но преди това лидерите на ЕС и националните лидери ще проведат други срещи по конкретни регионални кризи.

Гранични сблъсъци

Председателят на Европейския съвет и домакин на срещата на върха Шарл Мишел се срещна с лидерите на Армения и Азербайджан късно във вторник, за да „успокои напрежението“ след неотдавнашното избухване на конфликта им.

Кратката, но ожесточена война между дългогодишните врагове, причини в края на 2020 г. смъртта на 6500 души, а Азербайджан контролира повече територия около спорния анклав Нагорни Карабах.

Миналия месец отново избухнаха гранични сблъсъци. Европейският съюз се опита да действа като посредник, но Русия и Турция също са много влиятелни в региона.

Точно преди основната среща на върха, президентът на Украйна Володимир  Зеленски ще се срещне с френския президент Еманюел Макрон и с новия лидер на Германия канцлерът Олаф Шолц.

Франция и Германия наблюдават така наречения Мински процес с Русия и Украйна за преговори за прекратяване на конфликта, след като Москва превзе Крим и струпа войски на украинската граница.

Западните столици са разтревожени от скорошното разполагане на руски войски. ЕС предупреди Русия, че ще се присъедини към Великобритания и Съединените щати при налагането на сериозни икономически санкции в случай на инвазия.

Тази седмица Зеленски обвини Германия, че по времето на предшественика на Шолц Ангела Меркел е била блокирана доставката на оръжия от членове на НАТО за Украйна, за да може да се защитава.

Междувременно Грузия преминава през политическа криза. Икономиката на Молдова пък пострада от покачване на цените на газа, което Брюксел смята за организирано от Москва, за да разгърне влиянието си в региона.

Два грузински региона – Абхазия и Южна Осетия – са окупирани от руски сили, както и отцепилата се молдовска област Приднестровието.

„Постоянната дестабилизация на много области в страните от „Източното партньорство“ е много тревожна, защото заплашва мира в региона и извън него“, каза европейският министър.

Брюксел зае твърда линия спрямо Москва и президента Владимир Путин, като разшири различни режими на санкции и заплаши с икономически отговор на стратегическо ниво срещу агресията.

Лидерите на ЕС осъдиха насочването на мигранти от Лукашенко към границата на ЕС и обвиниха Кремъл, че манипулира цените на газа за политически цели.

Министърът призна, че Европа „означава малко за Путин, който преговаря само с американците, когато става дума за архитектурата и стабилността на Европа“.

Дълъг бавен път

Путин иска да запази руското влияние върху бившите съветски републики, които сега граничат с Турция и членки на блока, и да осуети всяка надежда за тяхното присъединяване към ЕС или НАТО.

Европейците публично отхвърлят идеята за руско вето или сфера на влияние, като настояват, че източните партньори са свободни да избират своето бъдеще и стратегически позиции.

Няколко висши европейски дипломати и държавни служители обаче признават, че никой в ​​Брюксел не може да си представи присъединяването на Украйна или Грузия към ЕС.

„Процесът на присъединяване засяга страните от Западните Балкани, а не Партньорството“, каза Петер Стано, говорител на върховния представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел.

За ЕС връзките с Киев, Тбилиси и Кишинев се управляват от споразумения за асоцииране, подписани през 2014 г., и нямат нищо общо с дългия, бавен път към членство, следван от страни като Сърбия и Черна гора.

Високопоставеният служител на ЕС обясни: „Ние предлагаме на тези държави партньорство по мярка. Ние даваме повече на страните, които искат да направят повече.”

По този начин Европа ще мобилизира инвестиционен план от 2,3 милиарда евро, подкрепен от още милиарди от частни и институционални източници извън ЕС, за възстановяване на партньорството.

Но без ясен път към истинско членство, фрустрацията и разочарованието се увеличават, белязани от предупредителни знаци като избухването на Зеленски срещу Меркел.

„ЕС ще трябва внимателно да калибрира своите действия и реакции, ако не иска да остави пространство за действие на Русия“, предупреди европейски служител.