Западните Балкани се надяват да се качат на влака на Украйна за членство в ЕС

Украинският президент Володимир Зеленски, премиерът на Албания Еди Рама (вляво) и премиерът на Черна гора Дритан Абазович (вдясно) на пресконференцията си в Киев, Украйна, 15 юни 2022 г.  [EPA-EFE/SERGEY DOLZHENKO]

Три от четирите страни кандидати за членство в ЕС от Западните Балкани подписаха съвместно изявление с Украйна в подкрепа на нейната кандидатура за ЕС, като сигнал, че бързото даване на статут на разкъсаната от война източна страна няма да обърка собствената им бавна интеграция в блока.

Изявлението беше подписано по време на посещение в Киев в сряда (15 юни) от албанския премиер Еди Рама и неговия черногорски колега Дритан Абазович.

Двамата проведоха пресконференция с украинския президент Володимир Зеленски по време на пътуване до разкъсаната от война страна, а премиерът на Северна Македония Димитър Ковачевски се включи чрез видеовръзка.

„Нашите държави – Украйна, Република Албания, Черна гора и Република Северна Македония – трябва да станат пълноправни членове на ЕС и ние сме съгласни, че нашите страни не са конкуренти по този европейски път, а се подкрепяме взаимно“,  каза Зеленски.

Рама заяви, че напълно подкрепя кандидатурата на Украйна за членство в ЕС, като добави, че „и трите страни вярват в европейското бъдеще на Украйна“.

Неговата позиция беше подкрепена от Абазович, който каза, че е морално задължение да посети Киев и да подкрепи украинския народ и неговата мечта за по-добър живот. Той призова всичките шестима лидери на страните от Западните Балкани да се включат в пътуването до Киев, но Сърбия, Босна и Херцеговина и Косово не се вслушаха в призива.

Изявлението за подкрепа идва, след като лидерите на ЕС трябва да се срещнат със своите колеги от Западните Балкани на 23 юни, преди решаваща среща на върха на ЕС, предназначена да обсъди статута на потенциален кандидат на Украйна в блока.

Албания и Северна Македония, макар и официални кандидати, са в чакалнята от години, блокирани от проблеми с корупцията и убежището, както и, в случая със Скопие, вето от съседна България.

Дипломати от ЕС смятат, че не се очаква значителен напредък за нито една от страните, особено след като шестмесечното правителство на България е на ръба на колапс.

Като цяло разширяването ще остане спорна тема, тъй като през последното десетилетие на практика няма напредък, въпреки уверенията на Европейската комисия за „ясната европейска перспектива“.

„След атаката на Русия срещу Украйна и влиянието на трети страни в региона на Западните Балкани, които са най-уязвими на европейския континент, разширяването се превърна в въпрос за сигурността“, каза Ковачевски в ексклузивно интервю за EURACTIV този месец.

Попитан за реакциите, ако Украйна получи статут на кандидатка през юни, което често се представя като „пререждане на опашката“ пред страните от Западните Балкани, Ковачевски каза: „Те заслужават да се борят за своя просперитет и за бъдещето си в ЕС“.

„Можем само да им пожелаем късмет в техните стремежи за ЕС, но ЕС трябва да е наясно, че трябва да изпълни и обещанията си към нас, а не само да обещава“, каза той.

Украински официални лица представят кандидатурата на страната си за статут на кандидат за членство в ЕС като възможност за Западните Балкани да рестартират блокиралия процес.

Заместник министър-председателят на Украйна по европейската интеграция Олга Стефанишина каза пред EURACTIV миналия месец, че „ако не беше украинското заявление,  може би нямаше да бъде рестартиран диалогът за разширяване на Западните Балкани“.

„Ние разглеждаме това не като пречка, а като възможност за Западните Балкани да рестартират  разширяването на ЕС“, посочи Стефанишина.

Мрачни перспективи за Косово и Босна и Херцеговина 

За Косово, което стана независимо едва през 2008 г., и Босна и Херцеговина обаче перспективите са още по-мрачни. И двете страни се опитват да получат статут на кандидати. Босна вече кандидатства, но не успя да изпълни редица препоръки.

Косово, което не е признато от пет държави от ЕС – Испания, Кипър, Румъния, Словакия и Гърция, заяви по-рано този месец, че ще кандидатства за членство в ЕС в края на тази година.

В Киев Рама призова Украйна да признае Косово, намеквайки, че това може да помогне на техния собствен напредък в ЕС.

„Украйна не е признала Косово и аз казах по време на пресконференцията и публично, че трябва да преразгледате този въпрос, защото те го заслужават“, коментира той.

„Би било добре Украйна да предаде правилното послание за новата европейска реалност, която искаме да изградим“, добави той.

Забележимо отсъствие

Трябва да се отбележи, че Сърбия отсъства от споразумението. Тя е единствената европейска страна с изключение на Беларус, която не се присъедини към санкциите на ЕС срещу Русия. Сърбия получава почти целия си петрол и газ от Русия и е традиционен съюзник на Москва.

В Белград се проведоха множество проруски митинги след нахлуването на Москва.

В понеделник (13 юни) комисията по външни работи на Европейския парламент заяви, че Сърбия трябва да демонстрира ангажимента си към политиките и стандартите на ЕС и да преразгледа отношенията си с Русия.

Законодателите също изразиха съжаление, че полетите Белград-Москва продължават да се изпълняват нормално, докато ЕС затвори въздушното си пространство за руски самолети.