Заради Русия неутрална Швейцария се приближава към НАТО

Началникът на щаба на военновъздушните сили на Съединените щати Чарлз К. Браун младши (вляво) и командирът на швейцарските военновъздушни сили генерал-майор Петер Мерц (вдясно) говорят по време на пресконференция в края на тридневното посещение в швейцарската армия в авиобаза Пайерн, Швейцария, 15 март 2022 г. [EPA-EFE/LAURENT GILLIERON]

Традиционният неутрален статут на Швейцария е на път да бъде изправен пред най-голямото си изпитание от десетилетия, след като министерството на отбраната се приближи към западните военни сили в отговор на инвазията на Русия в Украйна.

Министерството на отбраната изготвя доклад за опциите за сигурност, които включват съвместни военни учения със страните от НАТО и „запасяване“ с боеприпаси, коментира пред Ройтерс Паелви Пули, ръководител на политиката за сигурност в швейцарското министерство на отбраната.

Подробностите за политическите варианти, които се обсъждат в правителството, не бяха съобщени.

„Може да има промени в начина, по който се тълкува неутралността“, каза Пули в интервю миналата седмица. При пътуването си до Вашингтон министърът на отбраната Виола Амхерд каза, че Швейцария трябва да работи по-тясно с военния алианс, но не и да се присъединява към него, предадоха швейцарски медии.

Неутралността, която предпази Швейцария от двете световни войни през 20-ти век, не беше цел сама по себе си, а имаше за цел да увеличи швейцарската сигурност, обясни Пули.

Други възможности са редовни срещи на високо ниво между командири и политици на Швейцария и НАТО, каза тя.

Приближаването към алианса би означавало отклонение от внимателно следваната традиция да не се взема страна, които според нейните поддръжници е помогнала на Швейцария да просперира и да запази специална роля на посредник, включително по време на противопоставянето на Запада със Съветския съюз.

Идеята за пълноправно членство в НАТО е била обсъждана, но докато Швеция и Финландия, страни, които също са били неутрални досега, са на път да се присъединят, Пули каза, че докладът едва ли ще препоръча на Швейцария да предприеме тази стъпка.

Докладът трябва да бъде завършен до края на септември, когато ще влезе за разглеждане в швейцарския кабинет.

По-късно ще бъде внесен за обсъждане в парламента и ще послужи като основа за евентуални решения относно бъдещата посока на швейцарската политика за сигурност. Самият доклад няма да бъде подложен на гласуване.

Министерството на отбраната също така ще допринесе за по-широко проучване, подготвяно от външното министерство. Този проект ще разглежда приемането на санкции, износа на оръжия, боеприпаси и отношенията с НАТО от гледна точка на неутралитета, обяви външното министерство.

Украйна съживи дебата

Швейцарският народ не е участвал в международна война от 1815 г., когато прие неутралитет на Виенския конгрес, който сложи край на френските наполеонови войни.

Хагската конвенция от 1907 г. постанови, че Швейцария няма да участва в международни въоръжени конфликти, нито ще облагодетелства воюващите страни с войски или въоръжение или да предостави територията си на разположение на воюващите страни.

Неутралността, включена в конституцията, позволява на Швейцария правото на самозащита и обхвата на това как да тълкува политическите аспекти на понятието, които не са обхванати от правната дефиниция.

Последното бе актуализирано в началото на 90-те години след разпадането на Съветския съюз, за ​​да позволи външна политика, основана на сътрудничество с други страни в области като хуманитарна помощ и помощ при бедствия.

Конфликтът в Украйна съживи дебата, който сега се съсредоточава върху решенията на правителството да наложи санкции на Русия, но да не позволи доставки на швейцарски боеприпаси за Украйна.

„Има голямо безпокойство, че Швейцария не може да допринесе с повече, за да помогне на Украйна“, каза Пули.

Тя обаче може да направи друго – Швейцария може да доставя боеприпаси на други страни, за да попълнят липсите от изпратените в Украйна. Това е друга потенциална мярка, каза Пули, както и промяна от досегашната политика на правителството, въпреки че директните доставки вероятно са твърде голяма стъпка.

Президентът Игнацио Касис отхвърли доставките на оръжия за трети страни в подкрепа на Украйна, но каза, че неутралитетът не е „догма“ и че ако не се отговори със санкции, това е само в полза на агресора.

Нарастваща подкрепа за НАТО

Швейцария вече има някои връзки с НАТО, а миналата година реши да закупи от САЩ изтребители F-35A, които се купуват или вече се използват от някои членове на НАТО.

Швейцария „не може да се присъедини към никакъв съюз заради своя неутралитет. Но можем да работим заедно и системите, които купуваме, са добра основа за това“, каза министърът на отбраната Амхерд пред телевизия SRF.

Разглежданите мерки биха били значително приближаване за страната, която се присъедини към ООН чак през 2002 г. и произвежда много от собствените си оръжия.

Владимир Хохлов, говорител на руското посолство в Берн, каза, че подобни мерки биха представлявали радикална промяна в политиката на Швейцария. Москва „няма да може да пренебрегне” евентуален отказ от неутралитет, който ще има последствия, каза Хохлов. Той обаче не предостави повече подробности.

Швейцарската армия подкрепя по-голямото сътрудничество с НАТО като начин за укрепване на националната отбрана, докато общественото мнение претърпя големи промени след инвазията в Украйна.

Повече от половината от анкетираните – 56% – подкрепят засилването на връзките с НАТО, установи неотдавнашно проучване, което е доста над обичайните 37% през последните години.

Подкрепата за действителното присъединяване към договора досега бе минимална, но нарасна значително. Проучване на социологическата агенция Сотомо през април показа, че 33% от швейцарците подкрепят присъединяването към алианса.

„Ясно е, че руската инвазия в Украйна промени значително нагласите. Това се разглежда като атака срещу нашите западни демократични ценности“, коментира Майкъл Херман от социологическата агенция.

Тиери Буркарт, лидер на дясноцентристката Либерално-демократическа партия, която е част от управляващата коалиция, описа „сеизмична промяна“ в начина как хоратаразбират неутралността.

Неутралността „трябва да бъде гъвкава“, каза той пред Ройтерс.

„Преди Украйна някои хора смятаха, че никога няма да има друга конвенционална война в Европа“, обясни той и добави, че някои хора дори са се застъпвали за разпускане на армията. „Конфликтът в Украйна показва, че не можем да бъдем самодоволни.“, посочи Буркарт.

Той добави, че подкрепя по-високи военни разходи и по-близки отношения с НАТО, но не и пълноправно членство.

Петер Келер, генерален секретар на крайнодясната Швейцарска народна партия, обаче каза пред Ройтерс, че по-близките отношения с НАТО са несъвместими с неутралитета.

Швейцарската народна партия също е част от управляващата коалиция и е най-голямата партия в долната камара на швейцарския парламент.

„Няма причина да се променя тази успешна външнополитическа максима. Тя донесе мир и просперитет на хората“, каза Келер.

Министерството на отбраната не е съгласно. По време на посещението си във Вашингтон Амхерд каза, че рамката на закона за неутралитета „ни позволява да работим по-тясно заедно с НАТО, а също и с нашите европейски партньори“, пише вестник Tagesanzeiger.