Източна Европа настоява за по-голямо финансиране на военната мобилност

Момент от военното учение "Сребърна стрела" в латвийската военна база Адажи. 5 октомври 2019. В него участваха над 3000 военни и 200 превозни средства от 12 страни от НАТО. [EPA-EFE/Valda Kalnina]

ЕС трябва да осигури повече средства, за да даде възможност за по-бързо придвижване на военните сили в цяла Европа. Това обявиха министрите на отбраната на четири страни от Източна Европа във вторник (10 март), две седмици преди блокът да започне новия кръг от преговори за бюджета си за следващите 7 години.

Във вторник външните министри от Букурещката деветка (В9), група държави от източния фланг на НАТО – Полша, Чехия,Словакия, Унгария, Литва, Латвия, Естония, България и Румъния, се срещат във Вилнюс, за да обсъдят съвместните си действия по отношение на предизвикателствата пред сигурността по източния фланг на Алианса.

В съвместно писмо, видяно от АФП, членовете на ЕС и НАТО Латвия, Литва, Полша и Румъния казват, че Брюксел може да подкопае амбициите на ЕС чрез намаляване на финансирането на програмата си за “военна мобилност”. Тя е един от обявените приоритети на Комисията и вкюлчва мерки за бързо придвижване на войски и оборудване в цяла Европа в случай на конфликт с Русия.

Призивът идва, след като последният “технически документ” на Европейската комисия за бюджета на ЕС за 2021-27 г. предлага да бъде намалено финансирането на космическата програма на блока, а това за програмата за военна мобилност да бъде нулево.

По време на процеса на преговори предложеното финансиране за военна мобилност тръгна от 6,5 милиарда евро в първоначалното предложение на Комисията, мина през 2,5 милиарда евро, докато финландското председателство водеше преговорите, и през 1,5 милиарда евро по предложение на председателя на Съвета Шарл Мишел, за да стигне до потенциално нулево финансиране в последния технически документ на Комисията.

“Амбицията на ЕС да стане по-силен участник в справянето с най-непосредствените рискове за сигурността ще бъде сериозно компрометирана, ако военната мобилност бъде оставена без адекватно финансиране от самото начало”, се казва в писмото на източноевропейските министри.

Те призовават председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и други висши служители на ЕС “да спазват ангажимента” към програмата, която според тях е “водеща инициатива за сътрудничество между НАТО и ЕС”.

Досега военната мобилност се разглежда като лесното решение за сложното сътрудничество между ЕС и НАТО, особено през последните години, когато блокът я представя като допълващ елемент между двете организации.

През 2018 г. Комисията състави план за подобряване на инфраструктурата и премахване на законовите препятствия, за да позволи по-бързото движение на войски и превозни средства през континента, което е жизненоважно за сигурността на страните от източния фланг на ЕС и НАТО.

Двадесет и три държави от ЕС се присъединиха към програмата на Европейската агенция за отбрана (EDA) „”Оптимизиране на процедурите за разрешаване на трансгранично движение в ЕС”, която хармонизира и опростява военното движение през целия блок. Извън програмата са Дания,Финландия, Ирландия и Словения.

Докато конфликтът между Русия и НАТО се смята за твърде малко вероятен, някои експерти предупреждават, че засилената военна активност в региона увеличава риска от непредвидени инциденти.

В случай на конфликт способността на Русия да започне атака в рамките на 24 до 48 часа и централизираното вземане на решения би могло да й даде “военно предимство пред съседите” в краткосрочен план, предупреди литовската разузнавателна агенция миналия месец.

НАТО има план, известен като “4 по 30”  – 30 батальона, 30 ескадрили, 30 военни кораба, събрани за 30 дни, способни да отговорят на всякакви кризи в която и да е точка.

Няколко експерти казаха пред EURACTIV, че смятат, че съществуващите инфраструктурни бариери могат да се появят тази пролет, когато около 37 000 войници участват във военното учение “Дифендър 2020” за прехвърляне на войски в Полша и балтийските държави, в това, което служителите по сигурността нарекоха “най-мащабния трансфер на американски войници в Европа през последните 25 години”.

Източноевропейците станаха по-бдителни за отбраната си, след като като някои страни от НАТО поставиха под въпрос натиска на източната заплаха (Турция) или собствения си ангажимент към НАТО (Франция, САЩ).

Както EURACTIV съобщи след срещата на върха в Лондон през декември, Турция заплаши, че ще блокира споразумение за отбраната на Полша и балтийските държави, освен ако съюзът не се съгласи да определи като терористи сирийските кюрдски бойци, срещу които Анкара насочи октомврийската си военна офанзива.