Илхан Кючюк: Вратата за Северна Македония вече е отворена

Илхан Кючюк и председателя на парламента на Северна Македония Талат Джефери в Скопие, 22 февруари 2020 [Снимка: Туитър]

Добре е историческите въпроси да се оставят в ръцете на историците, а ако политиците не направят необходимото, тогава историята ще ги съди, каза евродепутатът Илхан Кючюк в интервю за EURACTV България.

Илхан Кючюк е политик от ДПС, член на Европейския парламент от 2014 г. Заместник-председател е на парламентарния комитет ЕС-Турция, член на Комисията по външите работи на ЕП.

Въпросите зададе Калина Ангелова.

В интервю за македонската телевизия “Сител” от 27 март, българският премиер Бойко Борисов заяви, че България винаги е подкрепяла членството на Северна Македония в ЕС. Той обаче не даде конкретен отговор дали страната ни може да блокира присъединяването на Северна Македония към ЕС, като настоя за продължаване на работата на българо-македонската комисия, които да изчисти спорните исторически въпроси. Какво може да стане, ако Северна Македония не изпълнява ангажиментите по двустранния си договор с България?

Представителите на европейските институции винаги са казвали, че трябва да се спазва договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Северна Македония, както и Преспанското споразумение с Република Гърция. Винаги такава е била и официалната позиция на Скопие. Във всички разговори двата документа са се изтъквали като успех на македонската външна политика, който отваря пътя на страната към НАТО и ЕС. България и Северна Македония са съседни, приятелски държави, споделящи обща история, вярвам и общо бъдеще в рамките на ЕС. Историческите въпроси е добре да се оставят в ръцете на историците. Ако политиците от своя страна не направим необходимото за продължаване по пътя, тогава историята ще ни съди.

Моята задача като докладчик на ЕП е да помогна с опита и знанията си Република Северна Македония в един определен момент да стане член на ЕС. И това е в интерес на всички ни.

Въпросната комисия бе блокирана от македонска страна през декември по повод предсрочните избори през април, а до момента напредъкът ѝ е почти нулев. Може ли да се очаква, според Вас, работата на комисията да бъде възобновена и да приключи успешно?

Искрено вярвам, че това ще се случи. Все пак накрая ще трябва да се вземат политически решения въз основа на исторически въпроси, които са спорни. Това не изключва признаването на някои очевидни истини и факти от двете страни. Да не забравяме, че имаме и историческа памет, която все още е витална.

На 24 март Европейският съвет взе решение за започване на преговори за присъединяване на Северна Македония към ЕС. Това е част от продължителен процес започнал още през 2003 г. През октомври обаче той бе възпрепятстван след като Франция, Дания и Нидерландия блокираха процедурата. Какви според Вас бяха истинските мотиви на тези държави и защо само няколко месеца по-късно консенсусът бе постигнат?

Въпреки че разширяването е най-успешната политика на Съюза, през последните години, това не се приема еднозначно в някои западно европейски общества. Държавите, които изброихте, водени от Франция, настояват да видят преговорен процес, който е много по-динамичен и ориентиран към резултатност. Едно от техните предложения бе да има хоризонтално наблюдение върху върховенството на закона, т.е. от самото начало на преговорния процес до неговия край. Както и възможността всеки клъстър (преговорна глава – по старата формулировка) да бъде отварян, когато се види, че има отстъпление. С това принципа „веднъж затворен клъстър е за винаги затворен“ е елиминиран. Виждам и други прогресивни елементи в новата методология – по-ранното включване на страните в политиките на ЕС, участието им в конференцията за бъдещето на ЕС. Зелената светлина за започване на преговори за присъединяване със Северна Македония и Албания, в разгара на пандемията от коронавирус показа, че Европа е способна да взима важни решения във времена на криза. Нещо повече, Европейския съюз действа бързо и решително спрямо региона, включвайки го в много от инициативите на ЕС за борба с COVID-19 и отпускайки безпрецедентните 3.3 милиарда.

Бихте ли обяснили работата на Европейския парламент по отношение на процеса на присъединяване на Северна Македония към ЕС в допълнение на това, което се върши на правителствено равнище. По какъв начин Европарламентът си взаимодейства с правителствата и страдал ли е от липса на информация в целия процес досега?

Европейският парламент играе ключова роля по отношение на разширяването на ЕС. Освен, че очертава рамката и изготвя годишни доклади за напредъка на държавите кандидатки, в случая със Северна Македония, той има и допълнителна тежест. В качеството ми на постоянен докладчик съпредседателствам заседанията по Диалога „Жан Моне“, който е важен инструмент на Европейския парламент за установяване на медиация и търсене на надпартиен диалог. Акцентът, който се поставя, е върху присъединяването към ЕС като национална кауза, в името на която партиите в Северна Македония са готови да оставят настрана своите различия. В рамките на този формат се поемат конкретни ангажименти от политическите сили и ние проследяваме на тяхното изпълнение.

Миналия понеделник (20 април) Комисията по външни работи на Европейския парламент прие с голямо мнозинство доклад с препоръките на Европейския парламент за разширяването на ЕС към Западните Балкани. Какво е най-важното в този доклад?

Този доклад изразява пълната подкрепа на Европейския парламент към Западните Балкани. С голямото мнозинство, с което беше приет, ЕП заявява, че разширяването е сред най-успешните политики допринасяща за демокрацията, мира и просперитета в цяла Европа и че перспективата за членство в ЕС е стимул за реформи в страните от Западните Балкани. С преразгледаната методология очакваме да се даде нов тласък и динамика на процеса на разширяване. Докладът подчертава необходимостта от реформиране и разширяване на ЕС. Двата процеса не са изключващи се, а допълващи.

Вярвам, че нашите препоръки ще бъде взети за основа на предстоящата среща с между страните от Западните Балкани и ЕС в Загреб на 6 май. Очаквам лидерите на ЕС да излязат с амбициозна декларация за бъдещето на региона в ЕС.

През февруари в ролята си на постоянен докладчик на ЕП за Северна Македония Вие посетихте страната и се срещнахте с президента Стево Пендаровски, служебния министър-председател Оливер Спасовски, министъра на въшните работи Никола Димитров и други високопоставени лица. Можете ли да ни разкажете повече за впечатленията си от тази визита? Какви са настроенията в страната относно присъединяването и как Северна Македония гледа на България като част от този процес? Какви са настроенията към Сърбия? Заплаха ли е партията ВМРО-ДПМНЕ на Никола Груевски с изявената си антибългарска и антиевропейска реторика за приемането на страната в ЕС и отношенията между България и Северна Македония?

 Беше взето решение да осъществим визита на ниво политическа група, в която участие взе и председателят на „Обнови Европа“ Дачиан Чолош. Целта бе да предадем положителното послание, че категорично заставаме зад бъдещето разширяване на ЕС и пълната интеграция на Западните Балкани в европейското семейство. Три месеца по-късно се радвам, че врата за Северна Македония е вече отворена. Моето впечатление е, че има консенсус между всички партии, когато говорим за членството на страната в ЕС. Декларирали са го многократно. Разбира се, че имат някои нюанси в позициите си, но не бих ги определил като непреодолими.

Членството в ЕС изисква както включване на целия експертно-политически ресурс на страната, така и поддръжката и напътствията на приятели. И България и Северна Македония добре знаят това.

На 27 март Северна Македония стана 30-ия член на НАТО. По този повод на 1 април руското външно министерство излезе с остро завление, опитващо се да омаловажи присъединяването на “слаба страна като Северна Македония”, която едва ли би увеличила силата на НАТО и окачестви ползите от членството ѝ като “съмнителни.” Какъв е Вашият коментар за изявлението на руското министерство? Какви според Вас ще са геополитическите последствия от разширяването на Алианса в региона на Западните Балкани?

Европейският просперитет и сигурност на региона са тясно свързани с процеса на интеграция в НАТО. Постигането на мир, демокрация, зачитане на правата на човека и върховенството на закона на Западните Балкани е процес, който изисква последователна политика. Както по отношение на разширяването към НАТО, така и за членство в ЕС. Не бива да забравяме колко крехки са демокрациите на Западните Балкани. Членството в НАТО на Северна Македония е още една стъпка към демократичното утвърждаване на региона и неговото дълготрайно помирение с миналото в полза на бъдещето. Ето защо не бих говорил за геополитически последствия. Не това е смисълът на НАТО, а търсенето на мир, чрез колективна отбрана. Днес е повече от необходимо да рестартираме диалога. Такъв бе и призивът на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг по време на изслушването му в комисията по външни работи на ЕП в началото на годината, когато заяви че „трябва да се стремим към по-добри отношения с Русия.“