Китай примамва Централна и Източна Европа с търговия и ваксини

Трябва да задълбочим сътрудничеството в областта на селското стопанство в опит да удвоим износа на продукция от страните от ЦИЕ за Китай и да повишим двупосочната търговия с 50% през следващите пет години, подчерта китайският президент Си Дзинпин. /Синхуа/

През следващите пет години Китай възнамерява да внася стоки за повече от 140 милиарда евро от страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), заяви китайският президент Си Дзинпин във вторник по време на срещата на върха “17+1“ на Китай и страните от Източна Европа.

“Трябва да задълбочим сътрудничеството в областта на селското стопанство в опит да удвоим износа на продукция от страните от ЦИЕ за Китай и да повишим двупосочната търговия с 50% през следващите пет години“, подчерта китайският президент.

Инициативата стартира през 2012 г. и включва Китай, Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Чехия, Естония, Гърция, Унгария, Латвия, Литва, Северна Македония, Черна гора, Полша, Румъния, Сърбия, Словакия и Словения.

В продължение на много години този формат притеснява Запада, тъй като се разглежда като опит на Пекин да увеличи влиянието си в Европа.

Радио „Свободна Европа“ обаче съобщи, че Китай е получил “хладен прием“, тъй като България, Естония, Латвия, Литва, Румъния и Словения са изпратили министри вместо своя държавен глава. Според “Свободна Европа” някои страни вече са възприели по-“реалистичен“ подход към Пекин.

“В 17+1 участват редица американски съюзници, които са по-възприемчиви към американските цели“, каза Ивана Караскова, основател на China Observers в ЦИЕ.

Европейският съюз и Китай постигнаха на 30 декември принципно споразумение за инвестиции, за което се водят преговори от седем години. Португалският премиер Антониу Коща наскоро каза пред агенция Луса, че блокирането на сделката между ЕС и Китай заради САЩ би било “ужасен знак”.

В допълнение към търговските обещания Китай също предлага да предоставя китайската ваксина, която да спаси Европа от задънената улица с програмите за ваксинация.

Досега Сърбия успя да ускори ваксинациите благодарение на китайската ваксина, а Унгария наскоро я одобри.

“Китай активно ще обмисли подобно сътрудничество с други страни от ЦИЕ, ако има нужда“, каза Си Дзинпин.

Сръбският президент Александър Вучич беше доста приятелски настроен, когато определи отношенията между Сърбия и Китай като “изключителни“. “Диалогът на най-високо ниво е от решаващо значение за по-нататъшното развитие на отношенията между Китай и Сърбия във всички области, особено в икономиката, културата и здравеопазването“, каза той и добави, че посещението на китайския президент в Белград е потвърдено.

По същия начин президентът на Черна гора Мило Джуканович коментира, че срещата на върха във вторник е малка стъпка към създаването на нещо голямо, което според него ще бъде засвидетелствано от бъдещите поколения.

Кабинетът на литовския президент обаче обяви, че на срещата не са били взети решения, които са от значение за Литва. Вилнюс беше представен от министъра на транспорта и съобщенията Мариус Скуодис, който призна “огромния потенциал“ в сътрудничеството между ЕС и Китай.

Ще се отвори ли Китай за “Произведено в Полша”? 

В речта си полският президент Анджей Дуда призова Китай да осигури на полските стоки по-голям достъп до китайския пазар.

Дуда каза, че Варшава очаква Пекин да предприеме мерки като спиране на административните ограничения върху вноса на селскостопански хранителни продукти, като добави, че страните от ЦИЕ искат да се възползват от географското си положение чрез укрепване на търговските отношения между Европа и Китай.

“Не възнамеряваме да бъдем просто транзитна зона. Вместо това искаме активно да увеличим дела, който нашата страна и регион имат в глобалните вериги за доставки“, подчерта той.

Допълване на усилията на ЕС

Хърватският премиер Андрей Пленкович заяви, че форматът “17+1“ изгражда мостове, “допълващи усилията ни в ЕС“.

Пленкович благодари на китайските власти за тяхното съдействие при осигуряването на защитно оборудване в началото на пандемията.

Хърватия е особено фокусирана върху инфраструктурата, науката и иновациите, както и туризма, мобилността и малките и средни предприятия, каза Пленкович и добави, че Загреб също така подкрепя свободен пазар с равни условия, реципрочност при достъпа до пазара, устойчиво развитие и борбата срещу изменението на климата.