Конференция на EURACTIV: ЕС е загубил битката за Балканите

ЕС е загубил битката за Балканите, Русия и Китай им предлагат подкрепа, без да искат реформи. Такива тези се чуха по време на конференцията за геополитиката на Балканите, организирана от EURACTIV България.

ЕС е загубил битката за Балканите, Русия и Китай им предлагат подкрепа, без да искат реформи. Докато проповядва кохезия, ЕС практикува гетоизация с отпускането на фондове. Балканските държави имат голям потенциал, но са настроени една срещу друга и търсят спасител отвън. Каквото и да е външно решение на балканските проблеми е невъзможно. То се крие в рамките на Балканите. Такива тези се чуха по време на виртуалната конференция за геополитиката на Балканите, организирана от EURACTIV България във вторник, 13 юли.

Проблемите на Балканите са сериозни и датират отдавна, отбеляза политологът Джордж Фридман, който е основател и директор на информационно-аналитична разузнавателна компания “Стратфор”. Фридман бе основен гост на конференцията заедно с бившия външен министър и основател на Атлантическия клуб в България Соломон Паси.

Според Фридман напрежението в региона не е случайно. Държавите имат причини да нямат доверие една към друга. И затова всяко действие в полза на една страна, се приема от останалите като заплаха. Затова и външният свят трябва да работи или с целите Балкани, или с никоя от страните.

Хората на Балканите търсят външен спасител, смята още Фридман. По думите му известно време Европейският съюз се е приемал за такъв. Фридман смята, че трябва да имаме умерени представи за това какво може да се постигне на Балканите, колко може да се промени културата им и колко време ще отнеме това. Ако може да се преустанови напрежението между държавите, ще има напредък. “Напрежението е по-опасно от лошите решения”, категоричен бе политологът.

Соломон Паси също смята, че балканските държави са подозрителни една спрямо друга и “очакваме някой да ни спаси отвън”. Той напомни, че регионът е едно от малкото места в света, където колкото пътищата са по-близко до границата, толкова по-тесни стават, което е мярка срещу нападения.

Политологът разви тезата, че решението за Балканите е държавите да работят заедно. Можем да го наречем Балкански съюз. Той може да работи под шапката на ЕС и НАТО, и да означава единство в различни области – икономика, отбрана, спорт, култура, изреди политикът. И даде нагледен пример: Представете си, че България стартира обществена поръчка за нов телеком със своите 7 млн. души население. И след това си представете, че всички държави, в които живеят общо 55 млн. души, заедно открият тази поръчка. Ще е по-печелившо както за страните, така и за компанията, която ще получи достъп до в пъти по-голям пазар. “По същия начин можем да имаме енергиен пазар, една обща номинация за Евровизия или за първенството на УЕФА, или обща космическа програма”, продължи да изрежда Паси. И дори предложи всички страни от региона да минат в един и същи часови пояс.

Той призна, че пред подобен съюз има много предизвикателства. Като например спора между България и Република Северна Македония. По думите му обаче този спор може да се реши за няколко месеца.

Като друго предизвикателство Паси посочи руския шпионски център в Ниш, към който ЕС е толерантен. Но, по думите му, Сърбия в момента е ахилесовата пета на региона. Влиянието на Русия и Китай е видимо, но това на Китай е по-важно в дългосрочен план, обясни бившият първи дипломат на България. Според него Инициативата „Три морета“ може да покани Сърбия, преди членството й в ЕС и НАТО.

Мира Милошевич, старши изследовател в Кралския институт Елкано, която бе панелист в конференцията, се съгласи, че балканските нации си нямат доверие. Но и посочи, че те нямат доверие и на други нации – САЩ, Китай, Русия. „Косово или Албания, например, виждат САЩ като спасител. Но в Сърбия и Босна и Херцеговина виждаме много повече като спасители Русия и дори Китай”, обясни тя.

ЕС винаги поставя определени условия – реформи срещу подкрепа. Ние отговаряме – Русия и Китай ни предлагат подкрепа, без да изискват демократични промени”, посочи Милошевич. Все пак тя смята, че ЕС е единственият стратегически играч, който може да повлияе сериозно на региона.

Имаме надежда, че словенското председателство може да окаже влияние върху процеса на намирането на обща точка между държавите от Западните балкани и ЕС. Сега отношенията са във фаза “изгубени в превода“. Даже хората, които подкрепят разширението на ЕС, се чувстват изключително изморени и не виждат конкретни резултати от дългия процес на разширяването, посочи изследователката.

Тя се съгласи, че Русия е по-видимият играч на Балканския полуостров, но Китай е по-важният. Според Милошевич Русия присъства в региона чисто исторически, но Китай представлява по-сериозно предизвикателство пред европейските интереси на Балканите.

По думите й в Сърбия има стабилно автократско управление: Западна Европа подкрепя Александър Вучич. А той е подкрепян и от Китай и Русия. “ЕС толкова си вярва, че са толкова привлекателни, че няма нужда да правят нещо специално, за да бъдат атрактивни. ЕС по някакъв начин е загубил борбата на Балканите. ЕС не е толкова привлекателен, колкото беше преди 35 години”, отбеляза Милошевич.

ЕС в момента няма ефикасен отговор на моделите, които предлагат Китай и Русия за сътрудничество на Балканите. Това посочи друг панелист – Веско Гарчевич, бивш посланик на Черна гора в НАТО, преподавател по международни отношения в Бостънския университет.

“ЕС имаше какво да предложи, когато се създаде дневният ред в Солун (През 2003 г. на заседанието си в Солун Европейският съвет потвърди, че всички държави, участващи в процеса на стабилизиране и асоцииране, са потенциални кандидатки за членство в ЕС, бел. ред). Членството в ЕС беше най-влиятелната валута. ЕС се разглеждаше като повече от спасител на Балканите. Държавите обещаха реформи, а ЕС да им помогне за демократичния преход”, каза Гарчевич. Но допълни, че ако огледаме Заданите Балкани сега, можем да кажем, че този процес се провали, или е в задънена улица.

По думите му за това вина имат и двете страни. Междувременно се промени геополитическата картина. Сега вече Китай и Русия играят много по-важна роля в региона. ЕС не се адаптира добре. Той трябваше да промени своя подход, а не предложи нищо ново, с което да съживи процеса на присъединяване, посочи Гарчевич. Според него режимите в преход имат склонност да сътрудничат със сходни режими. А държавите от Западните Балкани смятат руския и китайския модел за по-добър.

Според Гарчевич трябва да се възстанови доверието в ЕС, който е обещал да признае постиженията на държавите. А Албания, Сверна Македания и Косово са изпълнили някои от критериите му.

Неманя Тодорович, основател на Центъра за европейска съвременна политика, също върна лентата към срещата на върха в Солун. “След присъединяването на България и Румъния към ЕС другите държави имаха интерес за присъединяване”, напомни той. Но разказа и за премиера на Хърватия Иво Санадер, който е бил най-успешен и изкоренил корупцията. “След няколко години видяхме, че той е бил един от най-корумпираните политици на Балканите. Когато извърши реформите, той осъзна, че първо той ще бъде арестуван. След това никой от управниците на Балканите няма да извърши такива реформи”, смята Тодорович.

Според него лидерите на Западните Балкани не се интересуват въобще от ЕС, защото сега им е добре. “Те възприеха друг модел, от други регионални сили, как да управляват обществото и медиите, да обясняват на гражданите, които продължават да се надяват на ЕС, но се прокарва линията в медиите, че управляващите правят всичко, но ЕС не ги допуска”, посочи той. И отвори дума за свободата на медиите, която е ключова за Западните Балкани. По думите му в региона се харесва моделът на Унгария, който е авторитарен, но урежда ЕС. Виктор Орбан управлява без върховенство на закона и без свободни медии. Сърбия копира този модел.

Запис от конференцията може да гледате тук.