Кризата в Беларус не е геополитическа, заявиха лидерите на ЕС след тричасова среща

Председателят на Европейската комисия Урсула Фон Дер Лайен и председателят на Европейския съвет Чарлз Мишел говорят по време на пресконференцията в Брюксел, 19 август 2020 г. [Stephanie Lecocq/EPA/EFE]

Лидерите на ЕС дадоха да се разбере след 3-часова среща на върха за ситуацията в Беларус проведена онлайн в сряда (19 август), че кризата след спорните избори не е геополитическа и че тя не трябва да настройва негативно Русия.

“Протестите в Беларус нямат общо с геополитиката, това е национална криза”, каза председателят на Съвета Шарл Мишел след извънредната среща на върха.

“Демонстрациите в Беларус не са срещу никоя съседна държава или образувание“, каза на свой ред председателят на Комисията Урсула фон дьо Лайен.

ЕС заяви, че не признава резултатите от изборите в Беларус и скоро ще наложи целенасочени санкции на онези, които са замесени в измами и репресии на протестите.

Очаква се санкциите, които ще бъдат решени на по-късен етап, да бъдат минимални и да бъдат насочени към конкретни хора, отговорни за полицейското насилие, фалшифициране на резултатите от изборите и безчинства, и да не навредят на населението.

“Ние заставаме твърдо зад правото на белорусите да определят собствената си съдба и ЕС ще наложи скоро санкции върху значителен брой лица, отговорни за насилие, репресии и измами при избори“, каза Мишел след разговорите.

В петък министрите на външните работи на ЕС лансираха юридическа процедура, за да се състави списък на лица за нов кръг санкции в отговор на действията на властта около изборите.

Финансовият пакет в подкрепа на опозицията в Беларус също е минимален. От общо 53 милиона евро само 1 милион евро ще бъдат в подкрепа на гражданското общество и независимите медии. Други 2 милиона евро ще бъдат отделени за пряка подкрепа на засегнатите от насилие, 1 милион евро за гражданско общество и свободни медии, а останалите 50 милиона евро за помощ на COVID-19.

Очевидно повечето държави от ЕС са се съпротивлявали на натиска на съседитехардлайнери на Беларус, Полша и Литва, които желаеха тежки решения и сурови санкции. Например, лидерите на ЕС не призоваха за повторно провеждане на изборите на 9 август и не обявиха за нелегитимен Лукашенко, с евентуално признаване за победител на Светлана Тихановская.

Докато лидерите провеждаха виртуалната си среща, властите в Беларус възобновиха задържането на протестиращи, които продължиха да излизат на улиците, за да поискат оставката на Лукашенко.

Внимателно с Русия

Докато лидерите на ЕС подкрепят протестиращите и гражданското общество на Беларус, те ходят по тънък лед, внимавайки да не провокират Москва.

Почти седем години след „Евромайдан“ в Украйна, довел до голяма криза с Русия и последвалото анексиране на Крим и окупация на Донбас от проруски сепаратисти, ЕС изглежда особено предпазлив с Беларус, бивша съветска република, която Москва счита за свой естествен буфер.

“Беларус не е Европа“, заяви по-рано еврокомисарят по промишлеността Тиери Бретон, сравнявайки го с прозападна Украйна и Грузия, и двете цели на руските военни операции. “Беларус наистина е силно свързан с Русия и по-голямата част от населението е благоприятно за тесни връзки с Русия.”

Строго погледнато, цялата територия на Беларус е в Европа.

Изказвайки се след срещата, германският канцлер Ангела Меркел заяви пред репортери, че не трябва да има намеса отвън в решаването на кризата в Беларус.

По думите й Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) би могла да играе роля в вътрешнобелоруския диалог, докато ЕС трябва да насърчава установяването на национален диалог.

Намесата на Русия би усложнила ситуацията, каза Меркел.

В навечерието на срещата Мишел, както и френските и германските лидери се консултираха по телефона с президента на Русия Владимир Путин относно ситуацията в Беларус и подчертаха правото на белоруския народ да определи своето бъдеще.

Те също така обсъдиха начини за насърчаване на разговорите между Лукашенко и опозицията, евентуално чрез подкрепа на процеса на диалог, насърчен ОССЕ.

Попитан за телефонния му разговор с руския президент Владимир Путин, който според съобщенията е продължил 30 минути във вторник, Мишел каза, че “бъдещето на Беларус трябва да бъде решено от хората в Беларус – не в Брюксел, не в Москва“.

Русия реагира по нехарактерно премерен начин с развоя на събитията в Беларус.

Натиск от източния фланг на ЕС

Преди срещата имаше призиви за действия от страна на няколко членове на ЕС, особено съседите на Беларус Полша и Литва, като последната прие на своя територия опозиционната кандидатка Светлана Тихановская.

Полша, Латвия и Литва бяха предложили услугите си като посредници, за да се опитат да разрешат следизборната криза, но очевидно няма да им бъде възложена такава роля.

Литва призова западните правителства да не признават резултатите от изборите и предупреди, че Беларус подготвя военни учения на границата си с Европа.

Премиерът на Полша Матеуш Моравецки заяви пред репортери след срещата, че лидерите на ЕС „вярват, че изборите в Беларус трябва да се проведат отново“.

Фон дер Лайен обаче каза нещо друго. На въпрос дали ЕС ще призове за повторно провеждане на изборите в Беларус, тя отговори, че решение ще вземе народът на Беларус .