Кризата в Босна и провалът на „стабилокрацията“

[EPA-EFE/MICHAEL KLIMENTYEV / SPUTNIK / KREMLIN POOL]

Парламентът на Република Сръбска (РС, сръбската част на Босна и Херцеговина) гласува да започне работа по изтеглянето си от въоръжените сили, съдебната и данъчната система на създадената в Дейтън държава. Депутатите обявиха, че в рамките на шест месеца правителството на РС трябва да предложи закони, по които това да се случи.

Този ход създаде може би най-сериозната криза в страната, откакто Дейтънското мирно споразумение сложи край на войната между бошняци (босненски мюсюлмани), хървати и сърби през 1995 г.

Предложението, което все още няма директен правен ефект, но е първа стъпка към бъдещо отцепване, беше прието с 49 гласа „за“ от общо 83 депутати. Най-големите опозиционни партии не присъстваха на вота, но така или иначе не са много депутатите им, които биха гласували „против“.

Ясно е, че Милорад Додик – сръбският член на Президиума на Босна и Херцеговина и най-гласовитият защитник на отцепването на Република Сръбска – няма да изгради сръбска армия, способна да започне военни действия, просто поради липсата на финанси. Освен това една война би навредила на бизнес интересите му. Неговите покровители в Белград и Москва също нямат нужда от война.

Истинската заплаха се крие в опита на Република Сръбска да навреди на финансите на Босна и Херцеговина. Международният валутен фонд беше особено загрижен за потенциалното оттегляне на Република Сръбска от Службата за косвено данъчно облагане (ITA) на Босна и Херцеговина. Според МВФ, ITA представлява една от най-успешните институции в Босна и косвените данъци, събирани от агенцията, са най-важният източник на приходи за правителствата на Босна и Херцеговина.

Както бе споменато по-горе, опозиционните сили в Република Сръбска споделят визията на Додик. Мирко Шарович, лидер на Сръбската демократична партия, основана от военнопрестъпника Радован Караджич, коментира, че е законно да се изискват повече правомощия, но не е разумно да се рискува конфликт с НАТО.

Политическите борби в Република Сръбска очевидно се разиграват за спечелване на власт, а не заради принципи, а Додик е този, който води парада.

Сръбският президент Александър Вучич, един от покровителите на Додик, засега може да стои настрана, като използва като извинение собствените си проблеми с масовите протести в Сърбия срещу добива на литий.

Русия, другият покровител на Република Сръбска, несъмнено стои зад Додик. Във време, в което преговорите за Украйна навлизат в решаващия си етап, Владимир Путин може да използва Босна и Херцеговина за да покаже на Запада, че може да дестабилизира Западните Балкани, когато пожелае, без непременно да използва газа за целта.

Стратегията на Путин е да задържи страните в региона извън ЕС. За целта руският президент разполага с различни инструменти. Сърбия е зависима чрез енергетиката си, Черна гора от православната църква, в Босна и Херцеговина пък е Додик или който го наследи, което обезкуражава ЕС от всякакви амбиции. Северна Македония е особен случай, тя сама се дисквалифицира, като не проявява интерес да реши двустранния си проблем с България.

Последните събития в Босна подчертават провала на стратегиите на Запада, който покровителства подобие на стабилност, като търпи лидери като Вучич в Сърбия или Джуканович в Черна гора. Тази „стабилокрация“ обаче има твърде много отрицателни страни, едната от които е икономическата и социалната стагнация, която поражда, водеща до нестабилност и отваряне на вратата за други геополитически играчи.

Другият недостатък на стабилокрацията е, че създава марионетки като Додик, които понякога се изплъзват от контрол.

Повече от 20 години стабилокрацията беше доминиращата характеристика на политиката на САЩ и ЕС в региона, но това беше погрешна политика и тя се провали. Тя създаде предимно автокрации и отвори вратата за външни влияния.

След като толкова много млади и образовани хора напуснаха региона, има ли още място за демократизация и европеизация на Западните Балкани? За съжаление, авторите на тази статия са скептични.