Лашет ще последва стъпките на Меркел по отношение на Русия и Китай

Председател на Германския християндемократически съюз (ХДС) и министър-председател на Северен Рейн-Вестфалия Армин Лашет говори по време на конференцията „Аденауер“ относно външната политика и политиката на сигурност, в Берлин, Германия, на 19 май 2021 г. [EPA-EFE / Bernd von Jutrczenka]

Лидерът на германския Християндемократически съюз (ХДС) Армин Лашет най-вероятно ще запази дипломатическата линия на Ангела Меркел, с изключение на леки нюанси във външната политика и политиката за сигурност. 

В първата си знакова реч за външната политика, предполагаемият наследник на Меркел, до голяма степен даде знак, че ще запази позицията да критикува Китай и Русия за нарушаване на човешките права и други злоупотреби, без да жертва икономически интереси. Това стана ясно по време на събитие на Фондация „Конрад Аденауер“, политическа фондация свързана с партията на ХДС, в сряда (19 май).

Той беше потвърден за кандидат-канцлер на консервативния съюз през април, след като неговият съперник от Християнсоциалния съюз (ХСС) Маркус Зьодер отстъпи кандидатурата си. Очаква се тазгодишните федерални избори в Германия да се проведат на 26 септември 2021 г. Ако ХДС постигне добър резултат и сформира коалиция, Лашет може да наследи Меркел като канцлер. Според последните анкети обаче, в момента начело са Зелените.

В речта си Лашет определи Китай като „партньор, конкурент и съперник“, изтъквайки както „икономическите отношения, които са от голямо значение за нас“, така и различията, по отношение на „човешки и обществени въпроси“.

Не е изненадващо обаче, че канцлерът на ХДС заяви, че се придържа към позицията на Меркел относно спорната инвестиционна сделка между ЕС и Китай (CAI), чието ратифициране наскоро беше прекратено от Европейската комисия.

Като канцлер, Лашет заяви, че ще подкрепи ратифицирането на споразумението.

Лашет, смятан от някои критици за  Russlandversteher (политик, който симпатизира на Кремъл), призова за прагматичен подход към Русия, която до известна степен според него може да се разглежда като „партньор“ на ЕС, но каза, че „няма да промени нищо“ в правителствената линия към Москва.

„Въпреки това, когато международните правила са нарушени, Русия трябва да знае къде е линията“, добави Лашет.

Запитан за противоречивия руски тръбопровод „Северен поток 2“ към Европа, Лашет каза, че правителството на Меркел „следва правилния курс“, като повтори позицията си, че „това е търговски проект“ и Германия ще има нужда от газ, за ​​да преодолее енергийния си преход.

Най-силният кандидат на Зелените, Аналена Бербок, която според социологическите проучвания е сочена за основен претендент на Лашет, заяви, че иска тръбопроводът да бъде разрушен. Тя счита, че „Северен поток 2“ подкопава санкциите срещу Русия и представлява екологична заплаха.

„Ако тя смята да защити Украйна стратегически, аз бих се съгласил с нея“, каза Лашет, попитан какво би означавало това за потенциална зелено-черна коалиция след изборите, без да казва дали би я отхвърлил.

По въпросите за Китай и Русия, двамата кандидати силно се различават, като Бербок до голяма степен сменя тона спрямо проблемите около Пекин и Москва.

В същото време Лашет заяви, че сега е моментът за подновяване на трансатлантическите отношения.

„Мястото на Европа е от страната на САЩ и от страната на Канада“, каза той

„И ние се нуждаем от нови теми за възраждане, с нова динамика на трансатлантическите отношения. Това ще се върти около търговските въпроси – амбициите са за обширна зона за свободна търговия, но и обща климатична външна политика“, добави той.

„Външнополитическо ядро“

Досега и Бербок, и Лашет показва привързаността си към САЩ и намеренията да спазват ангажиментите си към Европа и НАТО. Но докато Лашет подкрепя ангажимента на Германия да похарчи 2% от брутния вътрешен продукт (БВП) за отбрана, Бербок се съмнява, че разходите на НАТО са за „най-съвременната технология“.

В бърз отговор към претендента на Зелените, Лашет каза, че такъв ангажимент  „може да се очаква от всеки, който се стреми към най-високите постове в Германия“.

Единствената нова идея, за която Лашет се ангажира в речта си, е настояването за германски съвет по национална сигурност. Тази стъпка би била приоритетна за него през първата година. Въпреки че идеята не е нова, тя остава противоречива в Германия, тъй като процесът на вземане на решения в страната по въпросите на сигурността и отбраната, в сравнение с други страни, е до голяма степен децентрализиран.

„В решаващи моменти страната ни се нуждае от опита на цялото правителство, включително службите по разузнаване, и всички те трябва да седят на една маса“, каза Лашет.

Лашет очаква и повече стратегическо мислене и действия от страна на ЕС, като заяви, че „Европа трябва да стане способна да участва в глобалната политика“. Първа стъпка в тази посока би било въвеждане на гласуване с квалифицирано мнозинство по въпросите на външната политика.

Но докато той остава раздвоен относно посоката на развитие на външната политика и политиката на сигурност на ЕС, той подчертава  необходимостта от „нови отношения с Великобритания, включително по въпросите на сигурността“, и до голяма степен се фокусира върху подновяването на френско-германските отношения по въпроса.

Лашет подкрепя идеята за „Ядро по външна политика на Европа“, сформирано от членовете на ЕС, които доброволно искат да участват в центъра на общата европейска външна политика.

Според него тази група може да надгради сътрудничеството между Германия и Франция, договорено в договора от Аахен, и например да се занимава с въпросите свързани с оръжия и военна политика.