ЕС налага санкции за кризата в Беларус, за Турция остават “тоягата и моркова”

Президентът на Кипър говори с гръцкия премиер по време на лидерската среща в Брюксел

След няколко седмици разправии лидерите на ЕС се споразумяха за налагане на санкции срещу водещи фигури на режима в Беларус. Едновременно с това те отправиха предупреждение към Турция заради газовите сондажи в Източното Средиземноморие. Най-голямото предизвикателство бе постигането на единодушие, което се оказва за пореден път един от големите недостатъци на европейската външна политика.

Първият ден на лидерската среща бе доминиран от дебатите за връзките на ЕС с Анкара. Напрежението е заради споровете на Гърция и Кипър с Турция за морските граници. Налагането на санкции срещу президента на Беларус Александър Лукашенко беше блокирано от Кипър, който настояваше първо за споразумение за санкции срещу Турция заради турските сондажи в кипърската и гръцката акватория.

Преговорите за отношенията с Турция стигнаха до три проекта за декларация, които бяха последователно отхвърлени от Атина и Никозия, защото в тях нямаше и намек за налагане на санкции. Вместо това много от лидерите на ЕС настояваха да се изрази единствено солидарност с двете европейски средиземноморско държави. Накрая лидерите се съгласиха на декларация, в която заплашват Анкара с налагане на незабавни санкции, ако Турция продължи с газовите сондажи в кипърската акватория.

Компромисното решение бе да се включи текст, в който всъщност отлага тази „незабавност“. В декларацията се казва, че ЕС ще следи отблизо развитието на ситуацията и първо ще направи преглед на поведението на Турция от декември насам. Икономически санкции ще бъдат наложени, ако провокациите не бъдат преустановени.
Лидерите на ЕС решиха да действат с Турция на приципа на “тоягата и моркова“. Те предлагат на Анкара възможности за по-добра търговия, ако се демонстрира воля за диалог и въздържане от едностранни действия.

“Ако Анкара поднови действията си, ЕС може да използва всички свои инструменти и опции. Ние имаме инструментариум, който можем да приложим веднага“, коментира председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен пред журналисти след лидерската срещата.

Тя обясни, че санкциите са възможна, но нежелана опция. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел обяви, че ЕС ще предприеме „двойна стратегия“ срещу Анкара.

Френският президент Еманюел Макрон коментира, че по различни причини има съседи на ЕС, към които блокът ще бъде по-строг, докато към други ще е по-гъвкав. Споразумението между лидерите на ЕС идва в момент, в който напрежението между Турция и Гърция започва да намалява. Двете страни се съгласиха да подновят диаглога в рамките на НАТО.

Сблъсъкът на Германия и Гърция за Турция

По информация на EURACTIV Гърция и Германия са имали остър сблъсък по темата. Германия е отхвърлила предложението на Гърция ЕС да незабавно да активира икономически санкции при следваща провокативна маневра на Турция. Германия е цитирала механизмите на НАТО за деескалация на напрежението и е посочила, че те са адекватни в случай на нова конфронтация.

„Ако отнема толкова много часове, за да намерим точните думи за една декларация, какво ли ще се случаи, ако Атина поиска налагането на санкции през декември?“, чудеше се дипломат след срещата.

Турция вече махна бойните си кораби от гръцката акватория, което Брюксел разглежда като добър знак. В случая с Кипър обаче представителите на ЕС признават, че ситуацията е проблематична. Турските сондажни и бойни кораби все още са в кипърската икономическа зона.

“Добре е, че има диалог между Гърция и Турция, но Анкара не показва никакъв прогрес по отношение на Кипър“, признава Фон дер Лайен. Тя добави, че ЕС иска добър диалог с Турция, който може да решава въпроси като бежанската криза и да изгради механизми за по-добра търговия.

Санкциите срещу Беларус

Декларацията срещу Турция бе достатъчна за Кипър, за да вдигне ветото си върху беларуския въпрос.

ЕС ще наложи замразяване на активи и забрана за пътуване за около 40 членове от режима на Александър Лукашенко. ЕС няма да налага санкции пряко срещу Лукашенко, което всъщност се иска от опозцията в страната. Макрон обясни, че ЕС се нуждае от събеседник в Беларус, а налагането на санкции директно срещу президента би затворило пътя за дипломация.

“ЕС налага санкции срещу тези, които стоят на пътя на демокрацията. Мисля, че това е важен сигнал“, коментира германският канцлер Ангела Меркел след срещата.