Лидерите на ЕС призовават Скопие да реши историческия спор с България

Граждани с предпазни маски преминават пред позлатен паметник на Йосип Броз Тито в Скопие, на 4 май 2020 г. [Georgi Licovski/EPA/EFE]

Лидерите на ЕС са подготвили призив към Скопие да намери решение по двустранните спорове с България в изпълнение на Договора за добросъседство. Това е записано в проекта за декларация от срещата на върха на ЕС с лидерите на Западните Балкани, с който EURACTIV разполага.

Лидерите на ЕС ще проведат срещата в сряда (6 май) във вид на телеконференция. Планът преди пандемията бе тя да се проведе в Загреб под хърватското председателство. Идеята бе да участват лидерите на 27-те членки на ЕС и техните колеги от Сърбия, Черна Гора, Албания, Северна Македония, Босна и Херцеговина и Косово.

С наближаването на срещата България отправи достатъчно ясни послания, че не приема парализирането на работата на двустранната комисия по историческите въпроси, създадена по силата на Договора за добросъседски отношения с България от февруари 2018 г.

“Ако до месец юни не заработи смесената историческа комисия и властите в Скопие продължат с фалшификациите на историята, България няма да даде съгласие за започване на предприсъединителните преговори със Северна Македония.” Това коментира в понеделник евродепутатът Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП) пред EURACTIV България.

EURACTIV попита високопоставен представител на Съвета на ЕС дали спорът между София и Скопие стои на вниманието на институцията преди срещата на върха на 6 май. Той веднага посочи параграф 9 на проекта на декларацията, който посветен на темата.

В последната чернова на декларацията от срещата на върха лидерите на ЕС призовават Северна Македония да си реши двустранните проблеми. Договорът за добросъседски отношения с България е изрично споменат. Текстът на параграф 9 от декларацията гласи:

“ЕС напълно подкрепя обещанието на партньорите от Западните Балкани да укрепят регионалното сътрудничество и добросъседските отношения, включително с държавите-членки на ЕС. Прилагането на двустранните споразумения добросъвестно и с осезаеми резултати, включително Споразумението от Преспа с Гърция и Договора за добросъседски отношения с България, остава важно в това отношение. Необходими са по-нататъшни и решителни усилия за помирение и регионална стабилност, както и за намиране и прилагане на окончателни, приобщаващи и обвързващи решения на двустранните спорове и на въпроси, вкоренени в наследството от миналото, в съответствие с международното право и установените принципи, включително Споразумението по въпросите за наследството“ (на бивша Югославия).

При управлението на ВМРО-ДПМНЕ Скопие реално не се стремеше към евроинтеграция и само търсеше поводи да обвинява други, предимно Гърция, че блокира европейското бъдеще на страната. Ако тази политическа сила получи надмощие след изборите, много е вероятно европейската перспектива на страната да остане блокирана, както и беше преди това. При това положение България ще бъде сочена като най-големият враг.

Подобна политика негласно се подкрепя от Белград, който вижда в евроинтеграцията на Скопие опасност за изплъзване от хватката върху Скопие, която бе установена преди разпада на Югославия, но според дипломати е достатъчно силна и днес.