Любовното ми писмо до Великобритания: Семейните връзки никога не могат да бъдат прекъснати

Франс Тимерманс [EFE-EPA STEPHANIE LECOCQ]

Наскоро прочетох възхитителна книга от любовни писма до Европа. И това ме накара да разсъждавам върху любовта си към Великобритания. Точно ми хрумна, че когато се присъединихте към Европейската икономическа общност, бях в едно от вашите училища. Не във Великобритания, имайте предвид, а в Италия. Британското международно училище в Сейнт Джордж в Рим, за да бъдем точни. Бях на 12 години и все още изучавах английски. Същата година се облякох и в кимоно, като един от “господата от Япония” в “Микадо”, училищна пиеса. Г-жа Алкок ме насърчи да не пея твърде силно, така че фалшивите ми ноти да се скрият. Но тя ме остави на сцената. Хареса ми много. Както харесах да бъда част от хора в “Моята прекрасна лейди” на следващата година и Лигавата Костенурка в “Алиса в страната на чудесата” след това.

Оттогава минаха повече от 40 години. Толкова много неща се случиха. Семейството ми се върна в Холандия, учех там и във Франция. Ожених се и станах баща, ходих войник, работих като дипломат, разведох се и се ожених отново, избраха ме в парламента, бях част от правителството и сега съм в Европейската комисия. Великобритания винаги беше там. Като част от мен. Това, че бях в едно от вашите училища, ме направи повече холандец от преди. Защото няма по-добър начин да сш дадеш сметка за културата си от това да бъдеш потопен в друга. И в същото време това потапяне оставя следи. Това, което вдишвате и попивате, остава: като допълнителен слой, утайка, която частично се е сляла с това, което вече е имало, а отчасти остава различимо и уникално.

Сега ви познавам. И ви обичам. За това кои сте и какво ми дадохте. Аз съм като стар любовник. Знам вашите силни и слаби страни. Знам, че можете да бъдете щедри, но и свидливи. Знам, че мислите, че сте уникални и различни. И разбира се, че сте такива по много начини, но може би не чак толкова, колкото смятате.

Никога няма да спрете да ни възприемате като “континента”. Това помага да създадете дистанцията, която смятате за необходима. Но също така ви пречи да видите, че всички имаме нужда от малко разстояние между нас. Всички европейски нации са уникални. Нашите различия са източник на възхищение, изненада, дискомфорт, неразбиране, подигравки, карикатури и, да, на любов.

В най-добрите моменти тези различия ни правят най-креативни, продуктивни, спокойни и проспериращи. В най-лошите моменти нашите различия се манипулират, за да внушат страх, да пропагандират превъзходство, да настроят членовете на семейството един срещу друг. След това нещата бързо излизат от контрол. Всички също сме много, много добри в това. Това е нашето наследство. Това също е част от това кои сме. И като семейство имаме задължение да насърчаваме най-добрите времена и да контролираме най-лошите. Досега, въпреки всичките си грешки, ЕС беше най-успешното средство за постигане на тази цел.

Вие сте решили да си тръгнете. Това разбива сърцето ми, но аз уважавам това решение. Беше ви трудно да го вземете, както винаги ви е било трудно за ЕС. Иска ми се да се бяхте придържали към това отношение, то ви служи добре и поддържаше всички нас в по-добра форма. Трябваше ли да се насилват нещата? Въобще не. Но вие го направихте. И тъжното е, виждам, че ви боли. Защото двоуменето все още е там, дори и след като сте си тръгнали. В процеса бяха причинени толкова много ненужни щети на вас и на всички нас. И се страхувам, че ще последват още.

Честно казано, бях дълбоко наранен, когато решихте да напуснете. Три години по-късно просто ми е тъжно, че член на нашето семейство иска да скъса връзките ни. Но в същото време намирам утеха в мисълта, че семейните връзки никога не могат да бъдат прекъснати. Ние не си отиваме и вие винаги ще бъдете добре дошли да се върнете.

* Писмото на заместник-председателя на ЕК Франс Тимерманс е публикувано в “Гардиън”. Преводът е на EURACTIV.bg.