Макрон предупреждава Путин, ЕС подготвя санкции срещу Беларус

Руският президент Владимир Путин (вляво) провежда двустранна среща с френския президент Еманюел Макрон (вдясно, на екрана) в бившата държавна резиденция Ново-Огарьово край Москва, Русия, 26 юни 2020 г. [Kremlin pool/EPA/EFE ]

В понеделник (15 ноември) Франция предупреди Русия, че НАТО е в готовност да защити суверенитета на Украйна, близо до мястото, където според Алианса, Москва организира натрупване на войски. В същото време западните лидери се стремят да се справят с кризата с мигрантите по източните граници на Европейския съюз.

Европейският съюз се съгласи да засили санкциите срещу Беларус заради хиляди мигранти, блокирани в горите по границите му с ЕС. Беларус, близък съюзник на Русия, посочи, че твърденията, че е подклаждал кризата, са „абсурдни“.

Говорейки по телефона с руския президент Владимир Путин в рамките на редица разговори между западните лидери и Русия, Беларус и Украйна, френският лидер говори за силната си загриженост относно ситуацията по границите на Украйна.

„Нашата готовност да защитим суверенитета и териториалната цялост на Украйна беше потвърдена от президента“, каза съветник на Макрон пред репортери за разговора, който Макрон инициира.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков по-рано отхвърли като „грешно“ изявлението на Държавния департамент на САЩ, че кризата на границата с Беларус е имала за цел да отвлече вниманието от засилената руска военна активност в близост до Украйна.

ЕС се стреми да спре това, което твърди, че е политика на Беларус – насочване на мигрантите към границата с ЕС, за да отмъсти за по-ранните санкции заради репресиите на протестите миналата година срещу оспорваното преизбиране на лидера Александър Лукашенко.

Беларус и Русия многократно отричаха каквато и да е роля.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза по-рано в понеделник, че НАТО не иска да спекулира с намеренията на Русия за Украйна, като добави: „Виждаме необичайна концентрация на войски и знаем, че Русия е била готова да използва тези видове военен капацитет и преди за провеждане на агресивни действия срещу Украйна.

Тревоги на САЩ

От министерството на отбраната на САЩ коментираха, че продължават да вижда как Русия концентрира сили заедно с необичайна военна активност близо до границата си с Украйна. Говорителят на Пентагона Джон Кърби каза, че натрупването на войски е тревожно и министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин ще се срещне с украинския си колега в четвъртък.

Подкрепяните от Русия сепаратисти поеха контрола над източния регион на Украйна в Донбас през 2014 г. Москва анексира Крим от Украйна по-рано същата година, след като бившата съветска република поиска по-тесни връзки с ЕС.

Москва претендира за Черноморските води около Крим, въпреки че повечето страни смятат полуострова за украински.

Според интерпретацията на Кремъл за разговора с Макрон, мащабните военни учения, организирани от Съединените щати и техните съюзници в Черно море море, са „провокация“.

„Това увеличава напрежението в отношенията между Русия и НАТО“, посочи Кремъл.

Двамата лидери обсъдиха и мигрантската криза. Съветникът на Макрон каза, че са се споразумели за необходимостта от деескалация, докато Кремъл повтори настояването на Русия ЕС да обсъди това директно с Минск.

Мигранти – предимно от Ирак и Афганистан – започнаха да се появяват по сухопътните граници на Беларус с ЕС тази година, опитвайки се да преминат в страните членки Литва, Латвия и Полша по маршрути, които не са използвани досега.

Първият дипломат на ЕС Жозеп Борел коментира, че петият пакет от санкции е бил договорен от външните министри на ЕС и ще бъде финализиран през следващите дни. Те ще се насочат към авиокомпании, туристически агенции и лица, участващи в „този незаконен наплив на мигранти“, каза той.

Латвия съобщи в понеделник, че е разположила 3000 войници, участващи в необявени по-рано военни учения близо до границата. Латвия, Литва и Полша съставляват източния фланг на ЕС и НАТО, докато Украйна не е техен член.

Няколкостотин мигранти, някои хвърлящи камъни, направиха нов опит в понеделник да пресекат границата близо до полското село Старжина, но бяха принудени да се върнат, съобщи полската полиция в Туитър.

Германският канцлер Ангела Меркел и Лукашенко обсъдиха хуманитарната помощ за бежанци и мигранти по телефона, каза говорител на германското правителство.

Преговорите са първият известен контакт между беларуския президент и западен лидер, след като миналогодишните президентски избори в Беларус предизвикаха масови протести от демонстранти, обвиняващи Лукашенко в изборни измами, обвинение, което той отрича.

Меркел и Лукашенко се съгласиха да продължат разговорите си, посочи говорителят. Меркел е разговаряла два пъти с Путин през последните дни.

Авиокомпании

Близкоизточните туристически агенции, работещи заедно с оператори в Беларус, са предоставили туристически визи на хиляди хора през последните месеци, показа разследване на Ройтерс.

Европейската комисия коментира, че проучва дали други авиокомпании трябва да получат санкции, след като блокът забрани на беларуския държавен превозвач „Белавия“ достъп до въздушното пространство и летищата си. Ирландия заяви, че договорите за лизинг на самолети на ЕС с „Белавия“ също ще прекратят.

Лукашенко коментира, че Беларус се опитва да убеди мигрантите да се приберат у дома, но никой от тях не иска да се върне. Минск ще отвърне на всякакви нови санкции на ЕС, добави той.

ЕС разширява обсега на санкциите срещу Беларус от месеци. Въведените ограничения включват поставянето на Лукашенко, неговия син и 165 други беларуски служители в черен списък, както и ограничения върху търговията с поташ, важен износ за страната.

Във Вашингтон Белият дом заяви, че е в тесен контакт със съюзниците от ЕС, за да държи правителството на Беларус отговорно за действията си.

Кремъл, който изпрати стратегически бомбардировачи да патрулират над Беларус, посочи, че Путин е разговарял с Лукашенко в неделя и Москва няма планове да пренасочва газовите потоци от Беларус, въпреки че Минск заплашва да прекъсне транзита към Европа през газопровода „Ямал“.

Най-малко осем души са загинали по протежение на 200-километровата сухопътна граница между Полша и Беларус, включително от студ и изтощение. Рядко населената зона от езера, блата и гори става още по-враждебна към хората, които се опитват да се стоплят около огньовете през студените ноемврийски нощи.

Борел призова Варшава да разреши хуманитарна помощ на границата, където Полша е разположила около 20 000 полицаи, граничари и войници.