Меркел се оттегли, Борисов в изолация. Кой ще си говори с Ердоган?

Ангела Меркел и Бойко Борисоя бяха двамата европейски лидери, които открито се противопоставяха на налагането на санкции срещу Анкара [EPA-EFE/STEPHANIE LECOCQ]

Кой в Европа ще вдига телефона на турския президент Ердоган, след края на ерата “Меркел” и вътрешнополитическата изолация на българския политик и лидер на дясноконсервативната ГЕРБ Бойко Борисов? В своята 16-годишна кариера германският канцлер Ангела Меркел често е играла ролята на помирител в сложните отношения между ЕС и Турция, водена от общите интереси на Съюза.

Борисов единствен от европейските лидери помагаше на Ердоган, експулсирайки противници на режима в Анкара въпреки решенията на български съдилища. Заради тези активности и горещата му подкрепа за идеята на Ердоган за “зона за сигурност” в Северна Сирия, българската граница не беше атакувана от мигранти както гръцката, но Der Spiegel в свое разследване нарече Борисов  “маша на Ердоган”.

(Пред)последният скандал със заплахата на Ердоган – оттеглена по-късно – да изгони 10 посланика на западни държави, настояли за незабавното освобождение на правозащитника и филантроп Осман Кавала, напрегна отношенията на Турция със Запада, в т.ч. с двамата ѝ най-големи партньори – САЩ и Германия. Кавала е в затвора от 2017 г. без присъда, а Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) от две години настоява за неговото освобождаване. Като председателстваща Комитета на министрите на Съвета на Европа от ноември 2020 г. до май 2021 г., Германия редовно включваше темите за Осман Кавала и кюрдския лидер Селахаттин Демирташ в дневния ред, настоявайки за незабавното им освобождаване в съответствие с решенията на ЕСПЧ.

Отново Германия?

Анализатори, към които Euractiv се обърна, отреждат на Германия водеща роля в диалога с турския президент. “Мисля, че тази роля в Европа в момента е отредена на германския канцлер, дори и да не се казва Меркел. Американският президент Байдън също би трябвало да говори сериозно с Ердоган, въпреки големите си различия”, казва Весела Чернева, директор на българския офис на Европейския съвет по външна политика (ЕСВП). “Политическият диалог обаче е много труден, ако се затворят каналите за него – а това щеше да стане, ако Ердоган наистина беше изгонил десетте западни посланици”, отбелязва Чернева.

Димитър Бечев от Carnegie Europe и старши сътрудник към Атлантическия съвет във Вашингтон, смята, че по отношение на каналите за комуникация с Турция ситуацията изглежда трудна. “Шолц (Олаф Шолц, предполагаемият канцлер на Германия, ГСДП, бел.а.) е прагматик като Меркел и ще търси сделки с Анкара, но Зелените и Свободните демократи ще критикуват твърдо Ердоган. А Франция разглежда Турция като противник”. Той отбелязва, че “отношенията между Турция и ЕС са нещо повече от междуличностните връзки между отделни лидери”. Има “припокриващи се интереси и институционална обвързаност”, посочва Бечев, като дава примери с преговорите за надграждане и актуализиране на Митническия съюз ЕС-Турция и ролята на Анкара в Зелената сделка (Турция се присъедини към Парижкото споразумение наскоро). Тази година Европейският съвет взе решение за започване на подготовка за диалог на високо равнище с Турция и актуализирането на Митническия съюз е част от това решение, наред с разширяване на подкрепата на ЕС за 3.7-те милиона бежанци в Турция, борбата с пандемията и климатичните промени и стабилност в Източното Средиземноморие.

За Любомир Кючуков, ръководител на българската делегация в двустранната комисия по нерешените въпроси България-Турция 2008-2009 г., логично е Германия да бъде “локомотивът” на един диалог с Турция, но това трябва “да бъде общоевропейски процес”. “Ердоган експлоатира своята геополитическа необходимост и полезност като член на НАТО до ръба на възможното и нерядко отвъд ръба на допустимото в отношенията си със съюзници. Това е функция от амбициите му да ситуира Турция като регионален лидер и самостоятелен глобален фактор”, казва Кючуков, дипломат от кариерата и директор на Института за икономика и международни отношения.

България и Турция – кой диктува дневния ред

“България задължително трябва да има самостоятелен двустранен диалог с Турция, като той не замества активно участие и в диалога ЕС- Турция. Тук има една особеност в двустранния диалог – близо десетилетие (при управлението на Борисов – бел.а.) както динамиката, така и дневният ред на двустранния българо-турски диалог се диктуват от турска страна и следват турските приоритети”, посочва Кючуков.

За политолога от “Галъп” Първан Симеонов контактите между Борисов и Ердоган се хиперболизират. “Не бих надценявал тези контакти, Турция се опитва да бъде глобална сила и едва ли се влияе от приятелски отношения, за каквито се представяха отношенията на бившия премиер с турския президент”. Това “приятелство” бе демонстрирано чрез обръщенията им един към друг с “моя верен приятел”, “скъпия ми приятел” и “братко мой”, а Борисов публично е споделял, че държи на това заради спокойствието на българската граница.

Бившият генерален консул на България в Одрин Георги Димов не вижда западен лидер, който да може да поддържа добри отношения с Ердоган. Анализирайки скандала с посланиците, Димов коментира, че това е провокация на Ердоган, а държавите, които тези дипломати представляват, са принудени да балансират между ценности и интереси в отношенията си с Анкара. Бившият консул припомни, че Ердоган беше преизбран след като Конституцията бе променена в условията на извънредно положение. “Подкрепата за него сега е спаднала на около 40% и чрез скандалите се неглижира едно макроикономическо явление – доларизация на икономиката, твърде опасно, когато валутата  е слаба”, казва Димов.

Докато балансът в отношенията ЕС-Турция все още не е намерен, един от заместник-председателите на новия Бундестаг е Айдан Йозогуз, от парламентарната група на ГСДП, етническа туркиня и бивш комисар по интеграцията на федералното правителство. В 736-членния Бундестаг има 83 депутати от мигрантски общности, повечето в групата на социалдемократите, сред тях и етнически турци. Освен Йозогуз, такава е и Гюлистан Юксел, помощник-фармацевт, дъщеря на турски гастарбайтери, пристигнали в Германия през 70-те години на миналия век. Около три милиона турци живеят в Германия днес и те са най-голямата група от населението с мигрантски корени, близо 13%. Етническите турци са най-голямата малцинствена група в България – близо 9% според преброяването от 2011 г., а в съседна Турция живеят над 350 хиляди български изселници.

Диалогът е повече от необходим, все едно кой вдига телефона.