Министрите на отбраната на ЕС приветстват военната стратегия на блока, но колебанията остават

Министрите на отбраната на ЕС на работен обяд с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. [Европейски съюз]

Министрите на отбраната на ЕС приветстваха във вторник (16 ноември) първия план за това как може да изглежда бъдещата военна стратегия на блока. Някои държави-членки, обаче, вече сигнализираха за изменения, които предстоят в следващите стъпки от процеса.

Стратегическият компас на ЕС цели да засили военните способности на блока в светлината на новите заплахи, пред които е изправен ЕС и да „изложи обща стратегическа визия за сигурността и отбраната на ЕС за следващите 5-10 години“.

Ден преди това външните министри на ЕС видяха за пръв път документа, изготвен от дипломатическата служба на ЕС (ЕСВД) и агенциите за национална сигурност.

Европейските лидери вероятно ще получат нова версия през декември, докато окончателният документ трябва да бъде одобрен през март следващата година, по време на френското председателство на Съвета на ЕС.

Това не е просто „друг политически документ, това е ръководство за действие“, каза пред репортери след срещата главният дипломат на ЕС Жозеп Борел.

Според него, новата стратегия трябва да бъде стъпало, за да стане ЕС доставчик на сигурност и по-амбициозно да реагира на кризи и заплахи в съседство.

„Този ​​подход беше широко подкрепен от министрите“, коментира Борел, добавяйки, че ще представи „поне“ още два проекта през следващите месеци въз основа на обратната връзка от държавите-членки.

Дипломати на ЕС потвърдиха, че държавите-членки са отговорили „по-скоро положително“ на новия план.

„Щастливи сме, защото документът е реалистичен, но в същото време амбициозен“, каза преди срещата словенският министър на отбраната Матей Тонин, чиято страна е домакин на председателството на Съвета на ЕС.

„Имаме нужда от фина настройка – от една страна за Русия, от друга – за Средиземно море“, добави Тонин.

Според дипломати от ЕС, по втория въпрос две държави-членки са поискали Турция да бъде изрично посочена като заплаха в раздела за анализ на заплахите на предстоящия документ.

Някои инициативи в изтеклия проект от 28 страници обаче са изправени пред критики заради възприеманата разлика между амбицията на ЕС, изложена в документа, и способностите и желанието на блока в момента.

Едно от най-противоречивите предложения в плана е създаването на съвместни сили за военна интервенция, наречени Капацитет за бързо разгръщане на ЕС до 2025 г., което „ще позволи бързо разгръщане на модулни сили до 5000 войници, включително сухопътни, въздушни и морски компоненти“.

Пред репортери, Борел защити идеята, предвидена в проекта като подходяща за справяне с „хибридни“ кризи, които размиват традиционните категории за война и мир.

„Подобен екип би могъл временно да подкрепи страните-членки в конкретни ситуации като тази, на която сме свидетели в Беларус, Полша и Литва“, каза Борел. „Днес нямаме такива инструменти.“

Полша и Литва, от друга страна, изразиха резерви относно планираните модулни сили с до 5000 войници, които трябва да бъдат разгърнати бързо за конкретни мисии.

Те посочиха, че вече съществуващите бойни групи на ЕС никога не са били използвани поради спорове относно финансирането и нежелание за разполагането им.

„Имаше широк консенсус, че капацитетът на ЕС за бързо реагиране трябва да се основава на подобрени съществуващи военни групи, но са нужни повече дискусии и повече гъвкавост при вземането на решения“, посочи дипломат от ЕС пред EURACTIV.

Заедно с другите балтийски държави и Дания, изводът им е, че всяка нова военна концепция на ЕС не трябва да бъде за сметка на НАТО, а по-скоро в допълнение към него.

Попитан отново за потенциално припокриване, Борел призова плановете на Европейския съюз да бъдат всъщност „начин да направим НАТО по-силен, като направим и ЕС по-силен“, идея, която според него е получила подкрепа от президента на САЩ Джо Байдън.

С мисъл за Беларус

Натискът за по-консолидирана европейска отбранителна стратегия идва на фона на засилените тревоги относно натрупването на руска армия в и около Украйна, напрежението на границата между Полша и Беларус и ново разгаряне на конфликта по границата на Армения с Азербайджан.

Външните министри на ЕС се договориха в понеделник да наложат нов кръг от санкции на режима в Минск, като се очаква да бъдат насочени срещу авиокомпании и субекти, участващи в организирането на схемата.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг посочи във вторник, че Алиансът е дълбоко загрижен във връзка със стратегията на беларуския лидер Александър Лукашенко да излага на риск живота на мигранти.

„Ние сме дълбоко загрижени за начина, по който режимът на Лукашенко използва уязвимите мигранти като хибридна тактика срещу други държави и излага живота им на риск“, коментира той.

„Ние сме солидарни с Полша и други засегнати съюзници“, каза Столтенберг пред репортери, пристигайки за срещата с министрите на отбраната на ЕС.