Нагорни Карабах отново пламна, ЕС настоява за незабавни преговори

Доброволци от Арменската революционна федерация се събират, за да заминат за Нагорни Карабах. [Malik Baghdasaryan/EPA/EFE]

Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел призова за спиране на боевете между арменски и азербайджански военни части заради региона Нагорни Карабах и “незабавно връщане към преговорите“.

Сблъсъците между Армения и Азербайджан заради спорния регион избухнаха на 23 септември. Те породиха безпокойство за стабилността в Южен Кавказ, коридор за тръбопроводи, които транспортират петрол и газ до световните пазари.

На 27 септември Баку съобщи за интензивен обстрел на позициите на азербайджанската армия от Армения.  Ереван съобщи пък за офанзива от азербайджанските въоръжени сили в посока Нагорни Карабах и обстрел на населени места от непризнатата република, включително нейния административен център Степанакерт. Международните институции алармират за убити и ранени, включително цивилни. Арменските власти вече въведоха военно положение и обявиха мобилизация на резервисти. Азербайджан също реши да въведе военно положение в цялата страна.

“Военните действия трябва да спрат спешно, за да се предотврати по-нататъшна ескалация“, написа Мишел в Туитър, призовавайки за “незабавно връщане към преговорите, без предварителни условия“.

Армения обвини Азербайджан, че е извършил въздушна и артилерийска атака срещу Нагорни Карабах. Азербайджан пък съобщи, че е реагирал на арменски обстрел и че е поел контрола над около седем села. Властите в Нагорни Карабах отрекоха тази информация.

Сблъсъците мобилизираха международната дипломация, за да се предотврати ново разпалване на продължилия десетилетия  конфликт между християнска Армения и Азербайджан, населен предимно с мюсюлмани.

Русия призова за незабавно прекратяване на огъня, а папа Франциск покани двете страни за преговори.

Тръбопроводите, доставящи каспийски нефт и природен газ от Азербайджан до различни краища на света, преминават близо до Нагорни Карабах. Затова Ереван предупреди за рисковете за сигурността в Южен Кавказ още през юли, след като Азербайджан заплаши да атакува ядрената централа на Армения като възможно отмъщение.

Нагорни Карабах се откъсна от Азербайджан след конфликт, избухнал при разпадането на Съветския съюз през 1991 г.

Въпреки че през 1994 г. беше договорено прекратяване на огъня, след като хиляди хора бяха убити и десетки хиляди изгубиха домовете си, Азербайджан и Армения често се обвиняват взаимно в нападения около границата с Нагорни Карабах и около азеро-арменска граница.

Арменците съобщиха, че при сблъсъците в неделя са убити жена и дете. Азербайджан заяви, че при нападението са загинали неопределен брой цивилни азербайджанци. Нагорни Карабах отрече съобщение, че 10 негови войници са били убити.

“Ние оставаме силни и подкрепяме армията, за да защитим родината си от азербайджанско нашествие“, написа армейският премиер Никол Пашинян в Tуитър.

Азербайджан отрече изявление на арменското министерство на отбраната, в което се казва, че азербайджанските хеликоптери и танкове са унищожени, и обвини арменските сили в предприемането на “умишлени и целенасочени“ атаки по фронтовата линия.

“Ние защитаваме нашата територия, нашата кауза е спрведлива“, заяви президентът на Азербайджан Илхам Алиев в обръщение към нацията.

Международна дипломация

Руският външен министър Сергей Лавров, чиято страна посредничи между бившите съветски републики, разговаря по телефона с министрите на външните работи на Армения, Азербайджан и Турция.

Турция заяви, че Армения трябва незабавно да прекрати враждебните действия  към Азербайджан, защото този конфликт може да “подпали региона“. Президентът Реджеп Тайип Ердоган заяви в Туитър, че Анкара ще продължи да проявява солидарност с Азербайджан.

Ердоган призова арменския народ да “да мисли за бъдещето си, въпреки ръководството си, което тласка към катастрофа и да не позволява да го използват като марионетка”.

Франция също призова страните да прекратят военните действия и незабавно да подновят диалога. Папата настоя Армения и Азербайджан да разрешат разногласията си чрез преговори, като заяви, че се моли за мир.

Най-малко 200 души бяха убити при разгоряването на конфликта между Армения и Азербайджан през април 2016 г. При сблъсъците през юли загинаха най-малко 16 души.