НАТО: Няма нова студена война с Китай

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг говори пред пресата преди срещата на върха на НАТО в централата на алианса в Брюксел, Белгия, 14 юни 2021 г. [EPA-EFE / KENZO TRIBOUILLARD / POOL]

Лидерите на страните от НАТО водят деликатен балансиран диалог по отношение на Пекин. По време на срещата на върха в понеделник, 14 юни, алиансът опитва да покаже твърдост, но избягва език, който би се противопоставил на огромната световна икономическа сила Китай.

На срещата в Брюксел лидерите на НАТО са готови да заявят, че западният алианс трябва да отговори на икономическия, политическия и военния възход на Пекин. Необходимо е да бъде изградена нова стратегия спрямо Китай, като се избегне обаче „нова студена война“.

„Китай ни настига. Виждаме ги в киберпространството, виждаме Китай в Африка, но също така виждаме Китай да инвестира сериозно в собствената ни ключова инфраструктура“, заяви Столтенберг пред репортери при пристигането си в централата на НАТО.

„Ние знаем, че Китай не споделя нашите ценности… Ние трябва да отговорим заедно като съюз“, каза той и добави, че няма намерение да се противопоставя на Китай.

„Ние не влизаме в нова студена война с Китай и Китай не е нашият противник, нашият враг“, каза той. „Но ние трябва да се справим заедно с предизвикателствата, които Китай поставя пред нашата сигурност“, добави той.

След анексирането на Крим от Русия през 2014 г., НАТО модернизира своята отбрана, но едва наскоро започна да разглежда по-сериозно потенциалните заплахи от китайските амбиции.

През 2019 г. на юбилейната среща на върха в Лондон, лидерите на НАТО се съгласиха да насочат по-сериозно погледа си към предизвикателствата на „нарастващото международно влияние“ и военната мощ на Китай.

„Китай е гигантски фактор в живота ни. Ново стратегическо съображение“, каза британският премиер Борис Джонсън. Той добави, че Китай е страната, с която алиансът трябва да се справя, след като десетилетия наред се беше фокусирал върху Русия.

Както EURACTIV съобщи по-рано, тонът към основния политически приоритет на Байдън, Китай, ще бъде по-твърд от всякога. На срещата на върха на НАТО лидерите ще подчертаят „нарастващото разминаване между принудителните политики на Пекин и ценности на алианса“, според документ видян от EURACTIV.

Гледната точка на САЩ спрямо Китай, страна със силно военно присъствие в Индо-Тихия океан, очевидно се различава от тази на европейските страни. Те не искат да рискуват подобни сблъсъците каквито американският флот очаква да има.

Дипломати заявиха обаче, че финалният документ от срещата на върха на НАТО в крайна сметка няма да нарича Китай противник.

Според дипломатически източници, докато Вашингтон настоява за строг диалог, европейците са по-неохотни, определяйки Русия като „заплаха“, а Китай като „предизвикателство“. По този начин Европа не слага Москва и Пекин в една и съща кошница.

14 предимно бивши съветски и балкански страни, които поддържат сходна позиция като тази на САЩ, ще се съгласуват с Вашингтон по отношение на политиката спрямо Китай. Те вярват, че само САЩ може да гарантира сигурността им срещу агресивната Русия, посочват дипломатическите източници.

Пристигайки на срещата на върха, президентът на Латвия Егилс Левиц, подчерта, че повишеното внимание върху Китай не означава, че НАТО ще пренебрегне руската заплаха.

„По оценка за заплахата на НАТО Русия остава основният проблем и предизвикателство пред алианса“, каза Егилс. „Китай е ново предизвикателство, различно предизвикателство.“

Запитан за идеята за „новата студена война“, министър-председателят на Унгария Виктор Орбан, чиято страна напоследък беше обвинена, че е по-снизходителна към Пекин, заяви, че се противопоставя на такава гледна точка.

„На 58 съм. Прекарах 26 години от живота си в Студената война. Повярвайте ми, лошо е – така че не правете това“, каза Орбан.

Подобреният дипломатически тон идва след изявление на срещата на върха на Г7 през уикенда, в което Пекин беше разкритикуван за предполагаемите нарушения на човешките права срещу уйгурско малцинственото в региона на Синдзян и репресиите в Хонконг.

Лидерите на Г7 направиха ясен опит да се противопоставят на нарастващото световно влияние на Китай, особено в развиващите се страни. Те заявиха желанието си да изградят конкурентна на китайската мулти-трилионна инициатива „Един пояс, един път“, като предложиха алтернатива на стойност 100 милиарда долара.