НАТО трябва да благодари на Путин

Руският президент Владимир Путин (вляво), придружен от руския министър на отбраната Серг Шойгу (вдясно), разглежда изложба преди разширеното заседание на Съвета на Руското министерство на отбраната в Москва, Русия, 21 декември 2021 г. EPA-EFE/MIKHAIL METZEL / TASS / KREMLIN POOL / SPUTNIK MANDATORY CREDIT

Кремлинологията е наука от Студената война, когато Западът се опитваше да отгатне какво е намислил Съветският съюз. Минаха години и въпреки новите технологии, Кремъл остава все толкова неразгадаем.

Изводът е, че в този момент, в който напрежението на границата с Украйна расте, ние не знаем какви са намеренията на руския президент Владимир Путин, какво се надява да спечели и какво приема да загуби.

Това, което е сигурно обаче, е, че това напрежение прави НАТО по-силен съюз от всякога. И това е цена, която Путин вече плаща, без да е получил нищо в замяна.

Думите на френския президент Макрон, че НАТО е в „мозъчна смърт“ вече са забравени. НАТО днес има повече работа от всякога. Да не забравяме причината за съществуването на НАТО. Накратко казано, целта му е да предотвратява конфликти. Алиансът е ангажиран с мирното разрешаване на конфликти, но ако дипломатическите усилия се провалят, той има военна мощ и капацитет да реагира съгласно клаузата за колективна отбрана в договора на НАТО.

В момента съюзниците от НАТО привеждат сили в готовност и изпращат допълнителни бойни кораби и самолети към базите на Алианса в Източна Европа, засилвайки възпиращия ефект на съюзниците на безпрецедентни нива.

Дания изпраща фрегата в Балтийско море и е готова да разположи четири изстребителя F-16 в Литва в подкрепа на дългогодишната мисия на НАТО за въздушна отбрана в региона. Испания изпраща кораби към военноморските сили на Алианса и обмисля изпращането на изтребители в България. Франция изрази готовност да изпрати войски под командването на НАТО в Румъния. Нидерландия изпраща два бойни самолета F-35 в България от април, за да подкрепи дейностите на НАТО по охраната на въздушното пространство в региона, и поставя в готовност кораб и пехотни части за Силите за реагиране на НАТО. САЩ също дадоха ясно да се разбере, че обмислят увеличаване на военното си присъствие в източната част на Алианса.

Швеция и Финландия, две страни с традиция на неутралитет след Втората световна война, вече не смятат членството в НАТО за табу. Двете държави изградиха силни връзки с организацията през последните години и придобиха военно оборудване, съвместимо с това на НАТО. Хелзинки и Стокхолм подписаха споразумение за съвместно обучение и предоставяне на помощ от страна на Алианса в кризисни ситуации.

За разлика от кандидатите-членки от Източна Европа като Украйна и Грузия, Швеция и Финландия могат да се присъединят към НАТО веднага щом подадат молбата си. Въпреки че подобни молби не са предстоящи, Хелзинки и Стокхолм отхвърлят призивите на Русия срещу по-нататъшното разширяване на Алианса.

НАТО се сдоби с такава популярност в отговор на хвърления зар на Путин в Украйна.

Руският лидер може да нареди „незначително нахлуване“, както се изрази американският президент Джо Байдън, с което изглежда разкри за какво го предупреждават американските кремлинолози. Резултатът обаче все пак ще бъде сериозно укрепване на отбранителния потенциал на съюзниците от източния фланг на НАТО, намаляване на зависимостта на вноса на енергия от Русия и вероятно край на сътрудничеството с Русия в областта на отбранителната промишленост  (засега няколко страни от Източна Европа, сред които България, все още използват руско въоръжение и технологии).

Дори и едно голямо нахлуване в Украйна не означава, че НАТО ще воюва с Русия – това означава санкции. Извършена е значителна подготвителна работа и ЕС и страните от НАТО няма да бъдат разделени по отношение на санкциите, противно на надеждите на Путин.

Внезапното активизиране на НАТО представлява предизвикателство за амбицията на ЕС да изработи своя надеждна отбранителна политика. Очевидно това развитие показва, че ЕС трябва да се съсредоточи върху допълващи функции, а не върху заместването на НАТО. И за този съвет ЕС може да благодари на Путин.