На срещата ЕС -„Източното партньорство“ Киев настоя за незабавни санкции срещу Русия

Президентът на Украйна намекна, че намира подкрепата за Запада за недостатъчна, за да се защити от увеличаващото се напрежение.[European Union]

Напрежението между Украйна и Русия е на връхната си точка, докато лидерите на ЕС и техните колеги от „Източното партньорство“ се срещнаха в сряда (15 декември), за да потвърдят стратегическото значение на региона.

Срещата на върха на ЕС с източните му съседи – Украйна, Молдова, Грузия, Армения и Азербайджан, дойде в момент, когато Западът търси варианти за възпиране на евентуална подготовка за нова руска атака срещу украинска територия.

„Първият ни призив към Русия е да намали напрежението, но ние сме готови за всяка нарастваща агресия от нейна страна“, каза председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен след разговорите.

„Санкциите са в сила и могат да бъдат затегнати. Ние сме готови да предприемем допълнителни, безпрецедентни мерки със сериозни последици за Русия“, добави тя.

Опити за посредничество

Президентът на Украйна Володимир Зеленски каза в Брюксел, че Украйна е готова за всякакъв формат на преговори с Русия, но би предпочела санкциите да бъдат наложени незабавно като превантивна мярка за възпиране на всяка потенциална военна атака.

В кулоарите на официалните преговори на върха лидерите на Франция и Германия се опитаха да възобновят преговорите в рамките на така наречения „нормандски формат“, който включва и Русия и е насочен към прилагане на мирните споразумения Минск II за прекратяване на войната в Източна Украйна.

Новият германски канцлер Олаф Шолц и френският президент Еманюел Макрон се срещнаха поотделно със Зеленски, както и всички заедно в група.

„Тримата лидери потвърдиха отново своя ангажимент към този формат на преговори, за да намерят трайно решение на конфликта и да запазят суверенитета и териториалната цялост на Украйна“, съобщиха от офиса на Макрон.

Зеленски написа в Туитър, че се надява на подкрепата на Макрон в противодействието на руската „хибридна агресия“ в Европа, тъй като Париж поема ротационното председателство на ЕС за шест месеца през януари.

Той също така покани Шолц в Украйна и пожела да задълбочи сътрудничеството с Берлин в областта на енергетиката, сигурността и отбраната, което бе индиректна критика към проекта „Северен поток 2“ и обвиненията на Киев, че Германия блокира доставките на оръжие за Украйна.

Президентът на Украйна обаче намекна, че намира подкрепата за Запада за недостатъчна, за да я защити от увеличаващата се ескалация на напрежението.

„Някои лидери предлагат формат за отговор на евентуална ескалация след възможна ескалация“, каза Зеленски.

„Честно казано, никой не се интересува особено от санкционната политика след това. Държавата ни се интересува от мощна санкционна политика преди евентуална ескалация“, добави той.

Мечти за членство

Това беше първата физическа среща между двете страни след избухването на пандемията от ковид и първата официална среща на върха между блока и източните му съседи от 2017 г.

Изготвянето на съвместна политическа декларация беше особено политически чувствително, след провала на подобен опит през 2019 г. Тогава вместо политическа декларация имаше само изявление, подписано от тогавашния върховен представител на ЕС за външната политика Федерика Могерини.

В Брюксел Украйна, Грузия и Молдова потърсиха подкрепа за неотдавнашната си инициатива за сътрудничество в поредния опит да убедят ЕС да започне преговори за присъединяване към блока, тласък, който едва ли скоро ще доведе до резултати.

„Асоциираното трио“ подписа споразумения за асоцииране, които задълбочават техните търговски и политически връзки с ЕС в замяна на реформи.

„Нашата цел е пълноправно членство в ЕС“, заяви Зеленски в Брюксел.

Признавайки инициативата, лидерите на ЕС продължиха „да подчертават значението на принципа на приобщаване, осигуряващ равен достъп до възможности и ресурси на всички заинтересовани партньори“.

Въпреки това, в съвместната декларация от срещата на върха се казва, че сътрудничеството може да бъде задълбочено по няколко начина, „включително, но не само, областите на зеления и цифров преход, свързаността, енергийната сигурност, правосъдието и вътрешните работи, стратегическата комуникация и здравеопазването“.

Мнозинството от страните-членки на ЕС отхвърлят идеята за руско вето или „сфера на влияние“ над бившите съветски републики. Те настояват, бившите съветски републики  са свободни да избират своите собствени стратегически позиции. Въпреки това няколко дипломати на ЕС и висши държавни служители признават, че никой в Брюксел в момента не си представя присъединяването на Украйна или Грузия към блока.

„Подчертаваме, че това е конструктивно партньорство, което не е насочено срещу никого, а е предназначено да допринесе за мира и просперитета на всички съседни страни“, се казва в комюникето на заключителната среща на върха.

ЕС ще „признае европейските стремежи и европейския избор“ на петте държави, се казва още  в документа, но не се дават конкретни обещания.

Лидерите на Украйна, Грузия и Молдова приеха поотделно съвместно изявление, за да изтъкнат по-големите си амбиции към ЕС.

Столът на Беларус остана празен

Минск беше представен от празен стол, след като беларуският лидер Александър Лукашенко обяви,  че ще напусне партньорството миналото лято.

Опозиционният лидер на Беларус Светлана Тихановска проведе среща с председателя на Съвета Шарл Мишел и главния дипломат на ЕС Жозеп Борел.

„Този ​​празен стол не означава, че сме оттеглили ангажимента си към населението на Беларус“, каза Мишел пред репортери след преговорите с лидерите от „Източното партньорство“.

Попитана от EURACTIV в навечерието на срещата на върха, Тихановска  коментира, че западните санкции срещу режима на Лукашенко трябва да бъдат по-добре координирани, за да запълнят съществуващите в момента вратички.

Притисната от репортери дали ЕС е готов да се вслуша в тези призиви, Фон дер Лайен се ангажира да проучи въпроса.

„Не трябва да има вратички в санкциите и, разбира се, ние сме готови да проучим дали има такива“, каза ръководителят на изпълнителната власт на ЕС.

„Но също така мисля, че в ситуацията с Беларус видяхме колко ефективни можем да бъдем, когато ЕС действа обединено и бързо“, добави тя.

Според Фон дер Лайен „беше добре да видим консенсус между нас, 27-те държави-членки и петте източни партньори. Ние единодушно осъждаме поведението на Лукашенко и всички сме с белоруския народ“, посочи председателят на Комисията.