Недостатъците на ЕС окуражават нелегалната миграция

Мигранти пристигат в Испания [EPA-EFE/Carlos De Saa]

Неуспехите на ЕС да върне хората, които търсят убежище, но не отговарят на условия за това, „насърчават нелегалната миграция“, вместо да я спират. Това обяви Европейската сметна палата в доклад, публикуван на 13 септември.

В документа се казва, че усилията на Брюксел за осигуряване на сътрудничеството на страни извън блока за връщане на мигранти „са дали ограничени резултати“. По-малко от 30% от мигрантите, на които е казано, че трябва да напуснат територията на ЕС, наистина си тръгват.

Едва 20% от мигрантите, на които е наложено да се върнат в държава извън европейския континент, изпълняват това разпореждане.

Одитът на Европейската сметка палата обхваща периода от 2015 до средата на 2020 г. Той се фокусира върху десетте държави с най-голям брой нелегални мигранти. Критиката е, че предприетите мерки са възпрепятствани от недостатъчното споделяне на данни между държавите-членки на ЕС.

Агенциите на ЕС не разполагат да точна информация на колко нелегални мигранти е наредено да напуснат блока, се казва в доклада.

Статистическото бюро на Евростат информира, че около 500 000 мигранти годишно имат заповед да напуснат ЕС. Граничната служба на ЕС “Фронтекс“ използва различна методология и достига до двойно по-ниска стойност. През 2019 г. „Фронтекс“ преброи 298 190 решения за връщане на нелегални мигранти,. За същия период Евростат съобщава за 513 470 души.

Лео Бринкат, който е водещ автор на доклада на Европейската сметна палата, коментира, че тези недостатъци възпрепятстват бързото връщане на нелегалните мигранти.

“Вместо да обезсърчават, те в действителност насърчават нелегалната миграция“, каза той и допълва: „Сред мигрантите е добре известно, че връщането им не е ефективно, така че това може да ги насърчи да дойдат още повече“

Нелегалната миграция е един от най-големите въпроси, които стоят за решаване пред ЕС и е политически горещ картоф от 2015 г, когато бе разгара на конфликта в Сирия.

Опитът за преразглеждане на правилата за миграция и убежище в целия блок стигна до задънена улица. Източните държави -членки отхвърлиха основния му принцип на миграционната политика за споделяне на приемането на търсещи убежище, така че да облекчат удара върху Гърция и Италия.

Макар Брюксел да има за цел да излезе с всеобхватни правила и законодателство в тази област, държавите -членки запазват отговорността за решенията за връщане и начина на тяхното изпълнение. Това усложнява решаването на въпроса. От началото на 2000 -те години ЕС постигна споразумения за реадмисия с 18 страни извън блока, включително Турция, Албания, Сърбия и Пакистан. ЕС откри преговори с Китай, Нигерия, Мароко и Алжир.

Докладът на Европейската сметна палата установява, че страните отказват настояването на ЕС за приемане на клауза, която да ги задължава да приемат обратно мигрантите, пътували през тяхната територия, както и техните собствени граждани.

Необвързващите договорености със страни като Афганистан, Бангладеш, Гвинея и Етиопия са се оказали по-успешни за ЕС. Сметната палата препоръча на ЕК да предприеме „по -гъвкав подход при договарянето на споразумения за реадмисия“.

Трябва да се засилят стимулите към държавите извън ЕС да се придържат към споразуменията с ЕС. Въпросът за приемането на мигрантите вече се обвързва с въпроса за отпадането на визите за влизане в ЕС.