Неофициален документ чертае нови държавни граници в Западните Балкани

Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел (дясно) и министър-председателят на Словения Янес Янша на кръгла маса по време на двудневната среща на върха на Европейския съвет в Брюксел, Белгия, 15 октомври 2020г. [EPA-EFE / YVES HERMAN / POOL]

Неофициален дипломатически документ, който предлага прекрояване на границите на страни от Западните Балкани, предизвика политическа буря в Европа. Предлаганите промени в региона биха увеличили неимоверно влиянието на Турция сред босненските мюсюлмани.

Повечето висшестоящи лица в ЕС не знаеха за неофициалния документ, но кабинетът на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел не отрече да го е получил.

Какво пише в документа се разбра в четвъртък (15 април) от базираната в Любляна медия necenzurirano.si . Сайтът публикува нон пейпър, за чийто автор се смята министър-председателят на Словения Янез Янша или някой от вътрешния му кръг.  Дипломатическият документ предлага възможни промени на границите на страните от бивша Югославия и е озаглавен “Западни Балкани – Пътят напред”.

Янша отрече да е авторът, а от офиса му, с който се свърза EURACTIV, посочиха, че не биха коментирали въпроса повече.

Босненските медии първи съобщиха в понеделник, че през февруари или март тази година Янша е изпратил документ на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел с насоки за “окончателното мирно разделяне на бивша Югославия”.

Босненските медии съобщават още, че словенският президент Борут Пахор е коментирал възможното “мирно разделяне” на Босна и Херцеговина. Това се е случило в разговор с тристранното президентство на Босна миналия месец. Пахор го потвърди, но настоя, че мотивите му са различни и че той подкрепя изцяло босненската териториална цялост.

След югославските войни през 1991-95 г. и с посредничеството на САЩ Босна и Херцеговина се превърна във федерация, разделена на две образувания със значителна независимост: Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска.

Всяко от тях има свое правителство, законодателна власт и полиция, но двете образувания се обединени чрез централно правителство и ротационно тричленно председателство, съставено от бошняк, хърватин и сърбин.

След въздушните удари на НАТО срещу тогавашна Югославия, бившата сръбска провинция Косово бе създадена като отделна единица, която едностранно обяви независимост през 2008 г. Северно Косово е съставено от четири общини с мнозинство от етнически косовски сърби и до голяма степен не подлежи на контрола на Прищина.

Съдържанието на неофициалния документ

Институциите на ЕС и държавите членки споделят поверителни, но неофициални документи, в които се предлагат точки за разговор или възможни рамки за обсъждане на деликатни теми, за да се стигне до обща позиция.

Документът предлага решения, които включват “обединението на Косово и Албания”, а като противовес “присъединяване на по-голяма част от територията на Република Сръбска към Сърбия”. Това по същество прекроява границите по етнически признак.

Съобщава се, че хърватският въпрос в Босна и Херцеговина би могъл да бъде решен чрез присъединяването на преобладаващите хърватски кантони на Босна и Херцеговина към Хърватия или чрез предоставяне на специален статут “по модела на Южен Тирол” – главно немскоговоряща автономна провинция в Северна Италия. Същият статут се предлага и за сръбската част на Косово.

Отваряне на вратата за Турция

На референдум “бошняците могат да избират между бъдеще в ЕС или извън него, като Турция”, се казва в неофициалният документ, който директно посочва Турция. Турция има силни интереси в региона, но ЕС никога не е обмислял да се откаже от амбицията си за разширяване в Западните Балкани в полза разширяването на влиянието на Анкара.

В допълнение, в неофициалния документ се споменават конкретни процедури, за да може планът да достигне до хората, отговорни за определянето на политиката в региона и в международен план.

В по-ранен хърватски документ външният министър Гордан Грлич Радман призовава за по-голяма подкрепа за Босна, включително за усилията ѝ за подобряване на “фрагментирания политически пейзаж и атмосферата на недоверие” в страната сред политическите представители на Босна. Той се застъпи и за статута на Босна за кандидат-член на ЕС.

Словения бе сред подписалите държави, както и България, Кипър, Гърция и Унгария.

Мишел не отрича

Запитан дали словенския документ е получен в офиса на Мишел, било то по официални или неофициални канали, говорителят на председателя на Съвета коментира за EURACTIV, че “не може да коментари въпроса”.

Европейската комисия и нейната дипломатическа служба не са запознати с предполагаемия неофициален документ за прекрояването на граници в Западните Балкани.

“Допломатгическа служба не е получила подобен документ, нито е запозната със съдържанието му извън съобщеното в медиите”, посочи пред EURACTIV главният говорител Петер Стано.

Дипломатите от ЕС нямат информация

Брюксел и първият дипломат на ЕС Жозеп Борел многократно подчертават желанието на блока за ангажимент за реформи от страна на босненското правителство, който би позволили на страната да напредне по пътя на членството в ЕС.

Някои анализатори предполагат, че словенските лидери може да тестват нивото на недоволство от Босна у “по-големите сили” или дори от тяхно име в рамките на ЕС.

Петима дипломати от ЕС, с които се свърза EURACTIV, отбелязаха, че официално не са знаели за документа, тъй като той “не е бил разпространен по официалните канали”.

В дипломатическата практика това означава, че съществуването му може да бъде публично отречено по всяко време.

“Този ​​неофициален документ не е обсъждан сред страните членки. Не беше разпространен и официално”, каза европейски дипломат пред EURACTIV.

“Това прилича на провокативни действия и разпространяване на дезинформация”, посочи друг дипломат от ЕС, но отказа да спекулира кой може да има интерес от разпространението на подобна дезинформация.

Проблемно председателство?

Словения ще поеме ротационното председателство на Съвета на ЕС на 1 юли, така че таймингът на изявленията на Пахор и Янша е особено важен, тъй като се очаква по-конкретна дискусия за бъдещето на Западните Балкани на ниво ЕС.

В четвъртък словенският евродепутат Таня Файон (Социалисти и демократи), лидер на Социалдемократите – втората по големина опозиционна партия в словенския парламент, посочи в изявление, че “решението за Балканите е ясна европейска перспектива, а не прекрояване на граници”.

Файон предупреди за някои европейски лидери, които пропагандират “разрушителни идеи и национализъм и с недипломатични ходове натоварват и без това неспокойното население с допълнителни опасения”.

“Всяка идея за прекрояване на граници между държави, особено в Босна и Херцеговина, която бе толкова засегната, е изключително опасна стъпка”, добави европейският депутат.

Файон наскоро създаде напрежение в България, като оглави поправка в резолюция на Европейския парламент, която силно критикува София за блокиране на началото на преговорите за присъединяване на Северна Македония към ЕС. От друга страна тя похвали “зрялата” позиция на Скопие.

Поправката беше отхвърлена на пленарно заседание, но опасенията за наближаващото словенско председателство остават, посочиха български коментатори в София.